Решение № 27 от 12.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2252/2012 г.

Решение № 27 от 12.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2252/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения А. П. Х. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 21.08.2012 г. постановено по НОХ дело № 1588/2012 г. по описа на Софийски градски съд. В искането, изготвено лично от осъдения, основанията за възобновяване нe са конкретизирани, но по същество се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се излагат съображения, че деянието му е несъставомерно като престъпление, защото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и наркотичното вещество е предназначено за лична употреба. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения от разследващия орган, прокурора и съда, изразили се в упражнено върху него неправомерно въздействие при извършване на процесуално следствените действия и в отказ делото да бъде попълнено с необходими доказателства, които не са коригирани в съдебната фаза на процеса. В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията са изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение от 21.08.2012 г. постановено по НОХ дело № 1588/2012 г. Софийският градски съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което подсъдимият А. П. Х. се е признал за виновен в това, че на 17.09.2011 г. в гр. С. държал на публично място с цел разпространение високорискови наркотични вещества - три броя топчета с кръгла форма, съдържащи активния компонент тетрахидроканабинол на обща стойност 4.08 лв., за което на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Досъдебното производство и производството за решаване на делото в съдебната фаза на процеса са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, довели до ограничаване правата на осъдения. Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини на приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от разглеждане на делото по общия ред, като не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Даден е приоритет на бързината на приключването му, като едновременно с това са гарантирани в пълна степен правата на страните, чрез стриктно спазване на регламентираните в глава двадесет и девета от НПК правила. Обективната истина при решаването на делото по този ред се разкрива, чрез преценката, която съдът прави за наличието на достатъчно, събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия. В конкретния случаи са спазени изискванията на процесуалния закон за решаване на делото по този ред. С обвинителния акт на А. П. К. е предявено обвинение за това, че на 17.09.2011 г. в близост до кафене "Портокал" в гр. С., без надлежното разрешение, държал на публично място с цел разпространение на свидетелите Ц. М. и Ж. Г. високорискови наркотични вещества. Посочени са доказателствата, подкрепящи изложените в него факти. Съдът е приел делото за разглеждане по общия ред и го е насрочил в открито съдебно заседание с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица. В първото съдебно заседание, за когато са призовани всички включени в списъка за призоваване лица, а също и служебния защитник на подсъдимия, назначен в досъдебното производство, не е дал ход на делото поради направен отвод на защитника и отсъствие на друг служебен защитник, за който подсъдимият е декларирал, че желае да го защитава. Преди даване ход на делото във второто съдебно заседание страните са направили искане да бъде решено по реда на глава двадесет и девета от НПК, като са декларирали, че са постигнали споразумение по въпросите посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, което са представили в писмен вид, подписано от прокурора, защитника и от подсъдимият. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 381, ал. 4 от НПК и е запитал подсъдимия дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли го е подписал. При положителният му отговор и представената в този смисъл изрична писмена декларация, е направил извод, че отразява действителната му воля и като е преценил, че споразумението не противоречи на закона и морала, не е имал основание да откаже одобрението му. Тази процесуална дейност на съда е извършена в публично съдебно заседание и с участието на назначен на подсъдимия служебен защитник, в който той очевидно е имал доверие, тъй като не е възразил относно участието му в процеса, като в този смисъл е била изричното му становище в предходното заседание, че желае да бъде защитаван от него. При това развитие на процеса неоснователно се поддържа, че извън съдебната зала съдебният състав и прокурора са му упражнили нерегламентирано въздействие да се съгласи за решаване на делото по този ред "за да не се разкарват свидетелите", като го заплашили, че в противен случай ще му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години и че в действителност не е правил искане за споразумение. Няма данни по делото волята му по какъвто и начин да е била манипулирана. От друга страна споразумението за решаване на делото е изготвено от прокурора и защитника, като двамата да обсъдили клаузите му, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК и са го подписали, а след това го е подписал и подсъдимият, който се е съгласил с тях. Участието на защитник в производството е допълнителна гаранция за спазване на процесуалните норми, още по-вече от осъдения не се твърди, че е действал в негова вреда. Тази съдебна процедура не е непозната за него и не може да се приеме, че в някаква степен в негова вреда е използвана неосведомеността му. В свидетелството му за съдимост са отразени четири влезли в сила присъди, като всички дела са решени по този процесуален ред. Съдът не е изпълнил формално задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. При проверката, която е направил за спазване на закона и морала е констатирал, че за фактическите твърдения на прокурора изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на които подсъдимият е направил самопризнанието, са налице надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели М., Г., Г., И., Б. и Г. и останалите писмени доказателствени средства. Всеки от свидетелите под страх от наказателна отговорност е установил фактите, които лично е възприел относно действията на подсъдимия непосредствено преди и по време на задържането му, в рамките на проведената полицейска операция по повод получения сигнал, че се извършва разпространение на наркотични вещества. Липсват данни процедурата по събирането на доказателствата в досъдебното производство да е опорочена до степен разколебаваща или изключваща техните достоверност и годност. Правото му на защита от момента на привличането му като обвиняем до приключване на разследването не е нарушено. Разяснени са му същността на обвинението, доказателствата, на които се основава, процесуалните му права, в това число и правото на защита, осигурен му е служебен защитник, в присъствието на който е поканен да даде обяснение по обвинението, предявени са му материалите от разследването. От отразеното в протоколите му за разпит не може да се направи извод, е разследващият орган посредством физическо или психическо въздействие да го е мотивирал да даде обяснения, злепоставящи интересите му, както и да се е възползвал от здравословния му проблем за да го принуди да подпише документи, които не е прочел, в какъвто смисъл са част от доводите му. В кориците на делото се съдържат данни за отключване на психотичен процес и неадекватно поведение след предявяване на материалите от разследването, което е наложило да бъде настанен в болнично заведение за изследване и лечение, но това не е ограничило правата му. Налагало се е с оглед изясняване на психическата му годност. Назначена е комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която е установила, че острото психотично разстройство с начало не по-рано от 7.11.2011 г. е отзвучало напълно и е със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва пълноценно в наказателното производство. Във връзка с довода, че тенденциозно разследващият орган отказал да попълни делото с необходими доказателства, а съдът възприел този неправилен подход, което го лишило от възможност да докаже своята невинност, следва да се посочи, че такъв подход на изразяване несъгласие с влезлия в сила съдебен акт е процесуално недопустим. След като се е съгласил делото да бъде решено със споразумение, като се е признал за виновен, при което значително е смекчил наказателното си положение, процесуално недопустимо е да отправя упрек към съда, че не е събрал доказателства в противен на направеното признание смисъл. Не е налице и другото поддържано от осъдения основание за възобновяване на наказателното производство, а именно неправилно приложение на материалния закон. В рамките на признатите факти, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че бил задържан от полицейските служители на публично място в момент, когато доставял предварително поръчано от разпитаните в досъдебното производство свидетели М. и Г. наркотично вещество, че с протокол за доброволно предаване предал три броя топчета, обвити в целофан и съдържащи зелена тревиста маса, като обяснил, че част от него е за един приятел на име С. /разпитан в досъдебното производство и установил, че със своя приятел К. Б. дали пари на подсъдимия да им достави марихуана/, а за другата част, че прави услуга на дилъра за я достави на непознати за него лица, деянието точно е квалифицирано в споразумението и съдът не е имал основание служебно да предлага промяна по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 354а ал. 2, изр. 2 от НК. Държането на публично място на наркотичното вещество е с цел разпространение на трети лица, а не за лична употреба, в който случай и при наркотичната му зависимост би могло да се прави преценка за несъставомерност, поради което този довод е неоснователен. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпления от този вид. Стойността и количеството на наркотика са без значение защото дребните разпространители обичайно не носят в себе си големи количества Наркотичното вещество е било предназначено за разпространение на четири лица и само поради ниската му стойност и малкото количество не може да се квалифицира като маловажен случая по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение от 21.08.2012 г. постановено по НОХ дело № 1588/2012 г. на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното в този смисъл искане като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл