Решение № 204 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г.

Решение № 204 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 125 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 959 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на атакуваното с касационната жалба на С. В. К. и П. В. М. решение № 100 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 673 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 115, т. 02, стр. 42 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 107 от 2004 г. на Балчишкия районен съд и е отхвърлен иска на касаторите по чл. 108 от Закона за собствеността за възстановяване на собствеността и предаване на владението на 495 кв. м. дворно място, съставляващо УПИ IV- 79 от кв. 18 по ПУП на вилна зона "Белите скали", землището на [населено място] срещу ответниците С. Й. К., П. Х. К., Н. С. Й./К./, Г. С. К., Б. В. Д. и Н. В. Д. Касацията е допусната по материално правният въпрос за правните последици от прекратяване отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове след изтичането на шестмесечният срок, предоставен с § 6, ал. 2 от ПР на Закона за устройство на територията при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставеният въпрос впоследствие е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК и са дадени задължителни указания по прилагане на нормата на § 6 и § 8 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, поради което касационната проверка на касираният съдебен акт следва да се извърши при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответниците Н. С. Й./К./, Г. С. К., Б. В. Д. и Н. В. Д. не са взели становище по жалбата и не са депозирали отговор. Ответниците С. Й. К. и П. С. К. са оспорили жалбата и са представили писмена защита. Ответника община "Б. " не е представила отговор и не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях и в законният едномесечен срок. Жалбата е основателна. Добричкия окръжен съд е разгледал и отхвърлил предявен от С. В. К. и П. В. М. против С. Й. К., П. Х. К., Н. С. Й./К./, Г. С. К., Б. В. Д. и Н. В. Д. иск по чл. 108 от Закона за собствеността за възстановяване на собствеността и предаване на владението на 495 кв. м. дворно място, съставляващо УПИ IV- 79 от кв. 18 по ПУП на вилна зона "Белите скали", землището на [населено място]. Иска е бил отхвърлен като е установено, че 315 кв. м. попадат в улици и пътека с ширина 3 м., а 180 кв. м. са придадени към УПИ IV-79 от кв. 18 по подробния устройствен план на вилната зона. Касаторите основават правото си на собственост на наследствено правоприемство от покойната им майка Дешпинка Й. М., която е починала на 4.03.1988 г. и която е притежавала право на собственост върху 3 300 кв. м. земя извън регулация с н. а. № 3, т. 01, н. д. № 4 от 1967 г. Ответниците от своя страна са направили правопогасителното възражение за собственост, придобита по регулация на 180 кв. м., включени като придаваеми по регулация към парцел IV-79 от кв. 18. Посочили са наличието на суперфиция за изградените две вилни сгради и впоследствие придобиването на правото на собственост върху поземленият имот от общината. Ответниците Н. С. Й./К./, Г. С. К. се легитимират като собственици на имота по силата на сключени транслативни сделки, а ответниците Б. В. Д. и Н. В. Д. по силата на наследствено правоприемство от покойния си баща Б. Д. По отношение на терена от 315 кв. м., който попада в улици и алея ответниците са посочили, че не упражняват фактическа власт върху него а го ползват за преминаване. Проследявайки правото на собственост на Дешпинка М. и нейния съпруг В. П. М., също починал през 1988 г. въззивният съд е установил, че първоначално спорният имот е бил част от им. пл. № 641 по кадастралния план на [населено място] от 1948 г. През 1977 г. е извършено попълване на кадастралния план и имота на М. е бил заснет като два имота - им. пл. № 1435 с площ от 770 кв. м. и имот пл. № 1436 с площ от 2 070 кв. м. Останалата част от бивш им. пл. № 641 е бил заснет като им. пл. № № 1431,1432,1433 и 1434 и ХV. Със заповед на Кмета на община "Б. " от 2000 г. е утвърдена нова кадастрална карта, в която е отразено че им. пл. № 1436 вече не съществува, а части от него са включени към други урегулирани поземлени имоти, отредени за улици и алея, включително 180 кв. м. са придадени към УПИ IV-79 от кв. 18 по плана на местността "Белите скали", [населено място]. Било е анализирано местоположението на имота и е направено заключение, че същия не е бил включен в блок на ТКЗС, а е бил част от урбанизираната територия и съгласно чл. 10, ал. 2 от ПУ на ТКЗС собствениците са запазили правото на собственост в реални граници. Касаторите се легитимират като собственици на УПИ № V-81 от кв. 18 по ПУП на м. "Белите скали", [населено място]. През 1981 г. в полза на С. К. и покойния Б. Д./ наследодател на ответниците Д./ е сключен договор за строеж на вилни сгради, които са реализирани. През 1994 г. суперфициарите закупуват от общината и дворното място съставляващо парцел IV-79. Към този парцел са придадени 180 кв. м. от имота на касаторите. Няма данни за изплащане на придаваемите места поради което регулацията не е приложена. Тази площ не е била платена и след влизането в сила на ЗУТ в предоставените в § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ шест месеца. Тези обстоятелства са безспорни и тълкуването им е предмет на изложението към подадената касационна жалба и основание да се иска касационна проверка на решението. С тълкувателно решение № 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително указание по приложението на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ, според което когато сметките по регулация не са били уредени в рамките на предоставеният шестмесечен срок от закона, то отчуждаването отпада с обратна сила поради което собственици на придадените имоти са собствениците на имотите от които е станало упълномеряването на парцелите. В конкретния случай с отпадането на отчуждителното действие отпада и правното основание на което спорния имот се намира във фактическата власт на ответниците. Установени са и трите юридически факта, включващи фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС, поради което и предявеният иск е основателен. Ищците в случая по реда на пълното и главно доказване са установили, че спорният имот е бил собственост на тяхната наследодателка Дешпинка Й. М. и с отпадането на отчуждителното действие на плана, основанието на което ответниците са владяли 180 кв. м. е отпаднало, поради което го държат без правно основание. Ответниците дължат на касаторите направените разноски във всички инстанции в размер на 532 лева. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.