Решение № 4081 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2019 г.

Решение № 4081 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2019 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. СТЕФАНОВА", със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, представляван от собственика А. С., подадена чрез упълномощен адв. Д. Коларова, против решение № 556 от 21.12.2018 г., постановено от Административен съд - Добрич по адм. д. № 532/2018 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател оспореният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в противоречие на материалния и процесуалния закон и при съществени процесуални нарушения. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и счита, че е пренебрегната нормата на чл. 139, ал. 1 АПК и погрешно са конституирани страните по делото. Излага съображения за нарушения при провеждане на процесния търг и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като моли делото да се върне за ново разглеждане на същия съд или да се реши по същество. Ответникът – кметът на община Добрич не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна – А. Е. от [населено място] оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. М. Пенчев, който с писмен отговор от 21.02.2019 г. и писмена молба от 26.02.2020 г. пледира за отхвърляне на оспорването, като неоснователно и недоказано. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и гласни, като правилно е прието, че в заповедта предметът на търга е достатъчно индивидуализиран. Според участващия по делото прокурор в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да обуславят различни от направените от съда изводи, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "А. СТЕФАНОВА" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 556 от 21.12.2018 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "А. СТЕФАНОВА", със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, представляван от А. С., срещу заповед № 957/20.08.2018 г. на кмета на община Добрич в частта, в която е обявена класацията на участниците в търг с тайно наддаване, проведен на 14.08.2018 г., за отдаване под наем на обект № 12 (по тръжна документация), съставляващ магазин № 1 на микропазар "Х. Ботев", и за контрагент на общината е определен участникът, класиран на първо място; ЕТ "А. СТЕФАНОВА" е осъден да заплати на община Добрич сумата от 200 лева, представляващи разноски по делото; ЕТ "А. СТЕФАНОВА" е осъден да заплати на А. Е. сумата от 500 лева, представляващи разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Добрич е приел, че при провеждане на оспорената тръжна процедура и при издаване на процесната заповед относно спорния обект № 12 не са допуснати съществени противоречия с императивни правни норми и отклонения и несъответствия с изискванията на обявената тръжна документация. Първостепенният съд е разгледал всички твърдения и възражения, инвокирани с първоинстанционната жалба и ги е счел за неоснователни. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че атакуваната заповед е постановена на валидно правно основание – чл. 8, ал. 2 ЗОбС и чл. 83 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на община Добрич /НРПУРОИ/, приета с решение № 4-10 от 30.01.2008 г., както и е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, след редовно проведена процедура по публичен търг с тайно наддаване и в съответствие с материалния закон. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа н цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото основното възражение на касатора е за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав не възприема това становище и го намира за неоснователно. Тезата на касационния жалбоподател е, че е пренебрегнат чл. 139, ал. 1 АПК, с което е бил лишен от възможност за процесуална защита, защото е подал молба за отлагане на делото, поради заболяване на оспорващия ЕТ с представен болничен лист и служебна ангажираност на упълномощения адвокат Коларова. Действително на 22.10.2018 г. в съда е входирана молба, съдържаща искане за отлагане на делото с приложен болничен лист за А. С., но по отношение на горепосочения адвокат не са представени никакви доказателства относно невъзможността да се яви в съдебно заседание. В цитираната молба е вписано, че адв. Коларова е на дело в Районен съд – Тервел, за което ще представи доказателство, но такова не е представено в нито едно от следващите редовно проведени заседания. Доказателство в подкрепа на твърдението на касатора за невъзможност на адвоката да се яви в заседанието на 22.10.2018 г. не е представено и в хода на касационното производство. От съществено значение е обстоятелството, че гореописаното искане за отлагане на делото е било по отношение на първото заседание, състояло се на 22.10.2018 г., в което са приети писмените доказателства и са допуснати, включително и на жалбоподателя гласни доказателства, като е разпоредено свидетелите да бъдат разпитани в следващото заседание. Доколкото в разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК е предвидено приемането на доказателствата в закрито заседание, в случая не е допуснато нарушение, като същите са приети в открито заседание без участието на оспорващото лице. В конкретната хипотеза първоинстанционният жалбоподател не е бил лишен от възможност за процесуална защита, тъй като в следващите две заседания, проведени на 05.11.2018 г. и 19.11.2018 г. е имал възможност да изрази становище по приетите писмени доказателства и евентуално да ги оспори, както и да направи нови доказателствени искания. Следва да се има предвид, че в последното съдебно заседание на 19.11.2018 г. преди даване ход на делото по същество процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Коларова е заявила, че няма доказателствени искания и да се приемат доказателствата, от което следва заключение, че оспорващият ЕТ е разполагал с възможността да организира и реализира процесуалната си защита по делото, тоест в случая не е бил възпрепятстван да я упражни ефективно. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател за осъществено нарушение, изразяващо се в неправилно конституиране на заинтересованите страни по делото. Според касатора съдът е бил длъжен да конституира всички участвали лица в проведения търг, както е било вписано в придружителното писмо на кмета на община Добрич, с което е представена в съда административната преписка. На първо място следва да се има предвид, че съдът не е задължен да се съобрази с посочените от ответника заинтересовани страни, а да прецени самостоятелно необходимостта от участието им в делото. Второ - в случая първоинстанционният съд правилно е определил и конституирал като заинтересована страна единствено класираният на първо място участник в търга, тъй като само неговите интереси биха били засегнати от отмяната на атакуваната заповед, от която само той черпи права. Останалите участници в търга са имали възможност са оспорят процесния административен акт, но са преценили, че няма да подадат жалба, поради което нито са придобили права, нито са засегнати техни съществуващи интереси. Трето – оспорващият ЕТ няма процесуална възможност да претендира за нарушаване на чужди права, поради което неучастието в процеса на други заинтересовани страни не го засяга пряко и непосредствено. Останалите възражения, развити в касационната жалба възпроизвеждат някои от оплакванията, които са заявени в първоинстанционната жалба и са насочени не против обжалваното съдебно решение, а срещу процесната заповед, която е била предмет на обжалване в първоинстанционното производство. За пълнота на изложението и доколкото първостепенният съд е формирал правни изводи, касационният съдебен състав ще се произнесе и по твърдяните с касационната жалба нарушения при провеждане на тръжната процедура. По отношение на възражението на касатора за липса на достатъчна индивидуализация на обекта, за който същият е наддавал на проведения търг, настоящият съдебен състав счита, че е без правно основание. По делото е безспорно установено, че със заповед № 846/24.07.2018 г., издадена на основание чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от ЗОбС и чл. 77, ал. 1 от НРПУРОИ, кметът на община Добрич е наредил на 14.08.2018 г. от 13, 30 часа да се проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от десет години на 21 търговски обекта, сред които и процесния обект № 12, съставляващ магазин № 1 на микропазар "Х. Ботев", с площ от 29, 10 кв. м., при начална тръжна цена без ДДС в размер на 184, 79 лева и депозитна вноска в размер на 221, 74 лева, определил е дни и часове за огледи на обектите и е утвърдил тръжната документация, в която са определени критериите за участие в търга, документите, които всеки участник следва да представи, както и останалите условия, необходими за провеждане на търга. В мотивите на обжалваното решение точно е преценено, че горепосочената заповед на кмета на община Добрич отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 77, ал. 1 от НРПУРОИ и същата съдържа изискуемото се описание на имота - в нея са посочени вида, предназначението, площта и местоположението на обекта, което е достатъчно за индивидуализирането му като предмет на търга и характерът на отдаваните под наем площи не налага по-голяма конкретизация на имотите чрез строителни характеристики, граници, съседи и др. и посочването в заповедта за откриване на процедурата, че ще се отдават под наем търговски обекти (магазини), напълно покрива изискването на чл. 77, ал. 1, т. 1 от НРПУРОИ за описание на имотите, позволяващо тяхната идентификация. От съществено значение е и това, че в утвърдената със заповедта тръжна документация – т. 9 от "Съдържание на тръжните книжа" /л. 39 от делото/ са посочени копия от скици /схеми/, което означава, че при запознаване с тази скици съответният участник в търга е имал възможност да определи точното местоположение и др. параметри на процесния обект. Относно твърдяното от касационния жалбоподател нарушение, свързано с липса на доказателства за извършен оглед от страна на класирания на първо място участник, касационният съдебен състав счита, че също е неоснователно. Преди всичко следва да се има предвид, е извършването на оглед съставлява възможност за съответния участник, а не негово императивно задължение. Освен това първоинстанционният съд правилно е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателя, че лицето, обявено за спечелило търга, не е извършвало оглед на обекта, поради което е следвало да бъде отстранено от участие в търга. Самият жалбоподател е посочил, че процесният обект представлява магазин за хранителни стоки, който е отворен ежедневно, без почивен ден, от което първостепенният съд е извел обосновано заключение, че всяко лице, което е желаело, е можело свободно да посети обекта и да извърши оглед на имота. В касационната жалба е изложено становище, че назначената тръжна комисия е нарушила изискванията, като не е поискала от участниците да се легитимират с документи за самоличност. Относно това оплакване настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, които са обосновани и правилни. В обявата за търга е предвидено, че участниците ще бъдат идентифицирани чрез представяне на лична карта, но това условие е относимо към физическите лица, които не участват в търга в качеството си на ЕТ или не са регистрирани по Търговския закон. В утвърдената тръжна документация липсва изискване за лично участие в търга, което да налага проверка на самоличността на участниците. Безспорно изискването е за представяне на удостоверение за актуално състояние – за юридическите лица и едноличните търговци, както и пълномощно, ако участникът се представлява от пълномощник при провеждането на търга. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в тръжните предложения на физическите лица, вкл. и на спечелилото търга лице, се съдържат копия на личните им карти, а в офертите на юридическите лица и едноличните търговци копия на личните карти на законните им представители или представителите им по пълномощие, документи, удостоверяващи представителната власт на пълномощниците за участие в търга, както и удостоверения за актуално състояние. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че в конкретната хипотеза не са били налице пречки или затруднения за идентифициране на участниците в търга, а и от показанията на разпитаните по делото многобройни свидетели е видно, че участниците в търга са били бивши или настоящи съконтрагенти на общината, които редовно участват в тръжни процедури и са публично известни лица, което изключвало необходимостта от проверка на тяхната самоличност. Вярна е преценката на първостепенния съд, че твърдяният от жалбоподателя пропуск по никакъв начин не е довел до накърняване правото му на участие в търга, както и не е поставил участниците в неравноправно положение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на заинтересованата страна, за която процесният адм. акт е благоприятен, има право на присъждане на сторените по делото разноски. Касационният жалбоподател следва да заплати на А. Е. разноски в размер на 500 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,