Решение № 8466 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2010 г.

Решение № 8466 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Георги Николаев Велков срещу решението по т. 3 от протокол № 25/1.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Георги Николаев Велков, прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Плевен е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 307, ал. 3, т. т. 3 и 4 ЗСВ и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като е налице виновно нарушение на т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведения на българските магистрати (КЕПБМ) и дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено. Върховният административен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и от надлежна страна, а по същество счита същата за неоснователна. Обжалваното дисциплинарно наказание е наложено на жалбоподателя след като дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 82/2009 г. по описа на ВСС с решение № 10-00-040/29.06.2010 г. е предложил на ВСС да приеме, че жалбоподателят Георги Николаев Велков, прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Плевен, е извършил дисциплинарни нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, за което следва да му се наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 09.11.2009 г. на петима членове на ВСС на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ с решение по т. 10.1 по протокол № 4/12.11.2009 г. на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Георги Велков, когато на основание чл. 316, ал. 3 ЗСВ е избран и дисциплинарният състав. Образуването на дисциплинарното производство е предхождано от решение на ВСС от 05.11.2009 г., с което по искане на главния прокурор на Република България Георги Николаев Велков е отстранен временно от длъжност прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Плевен, тъй като същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, ал. 1, във връзка с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) с постановление на Софийската градска прокуратура от 25.10.2009 г. По дисциплинарно дело № 82/2009 г. са проведени пет заседания на дисциплинарния състав, в хода на които са събрани писмени доказателства, копия от документи по различни прокурорски преписки и досъдебни производства във връзка с пряката работа на жалбоподателя Георги Велков и от образуваното срещу него наказателно производство по пр. преписка № 4-4545/2009 г. по описа на СГП и са разпитани свидетелите Илиян Василев Михайлов, свидетел по досъдебно производство, водено от жалбоподателя, Диана Маркова, прокурор в Районна прокуратура - гр. Плевен и говорител на Окръжна прокуратура - гр. Плевен и Искра Ганева, прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Плевен. Въз основа на събраните доказателства дисциплинарният състав е приел, че с дата 15.02.2008 г. в Окръжна прокуратура - гр. Плевен е заведена преписка № 420/2008 г. по повод жалба от Илиян Василев Михайлов, която е разпределена на прокурор Георги Велков. Приел е, че прокурор Велков е изпратил преписката за проверка в Областна дирекция "Полиция" - гр. Плевен. Прието е, че за периода от 03.07.2008 г. до 10.09.2008 г., когато проверката е приключила и преписката е върната на покуратурата, прокурор Георги Велков е извършил "своя проверка", като е изисквал документи от различни органи и лица, които не е регистрирал в деловодната система. Прието е, че прокурорът на 04.09.2008 г. е образувал досъдебно производство № 237/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Плевен, въз основа на получаваните от него материали, преди цитираната по-горе преписка да е получена обратно в прокуратурата. Счетено е, че по повод искания на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в прокуратурата постъпвали материали, завеждани по номера на пр. преписка № 420/08 г., които прокурор Велков не прилагал към образуваното досъдебно производство, изпратено на разследващия полицейски орган, и по този начин, като не отделил с постановление част от материалите по преписка № 420/08 г., за да образува досъдебно производство № 237/08 г. дисциплинарно-отговорното лице създало предпоставки за своеволно и неконтролируемо събиране на информация и документи все под № 420/08 г. На 11.05.2009 г. когато досъдебно производство № 237/208 г. било внесено в съда с обвинителен акт привлеченият към дисциплинарна отговорност прокурор отделил с постановление материали от преписка № 420/08 г. и образувал последователно две нови преписки, като забавил решаването и на трите преписка и до момента на отстраняването му от длъжност не е решил нито една от тях. Прието е във връзка с описани търговски отношения и дългове между свидетеля Илиян Василев Михайлов и Йоско Михайлов Исаев, че по повод задължения на последния към първия в големи размери и по повод твърдяни договорки със Светозар Иванов Дичевски, управител на "Октопод Инвест Холдинг" ООД, гр. Варна, Йоско Исаев се чувствал изнудван и щял да връща пари на Илиян Михайлов, но настоял при срещата им да присъства прокурор Георги Велков. Прието е, че на 23.10.2009 г. дисциплинарно-отговорното лице прокурор Георги Вълков се качил в автомобила на Илиян Василев Михайлов и заедно отишли на среща с Йоско Михайлов Исаев, на която среща трябвало да бъдат предадени пари от Йоско Исаев на Илиян Михайлов в качеството му на кредитор. Приел е, че срещата се провела в гр. Плевен, в междублоково пространство до дома на Йоско Исаев. Счетено е, че последният помолил Илиян Михайлов да се отдръпне настрани, за да поговори с прокурора, комуто казал, че е уредил отношенията си със Светозар Дичевски, след което оставил до него в пикапа (в който седял, без да слиза привлеченият към дисциплинарна отговорност прокурор Велков), купчина пари. Прието е, че свидетелят Илиян Василев Михайлов взел парите от седалката, сложил ги в чантичката си и потеглили с прокурор Георги Велков към центъра на гр. Плевен, където били спряни от полицията и задържани. Прието е, че незабавно от Софийската градска прокуратура било образувано досъдебно производство № 161/2009 г. и на Георги Велков е повдигнато посоченото по-горе обвинение за получаване на подкуп, за което е отстранен от длъжност. Дисциплинарният състав е приел, че досъдебното производство по делото не е приключило и все още не е внесен обвинителен акт в съда за това или друго деяние на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Счетено е, че с присъствието си на място, което не е свързано със служебните му задължения в автомобил, собственост на свидетел по дело, възложено му като наблюдаващ прокурор, който свидетел се явява кредитор на друго лице, свързано с подсъдим по делото, както и ангажимента му чрез нерегламентирани контакти да е свидетел или посредник на уреждане на парични взаимоотношения между двамата бизнесмени, факти, станали след задържането му достояние на цялата общественост в страната и сочат на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Прието е, че дисциплинарно отговорното лице е нарушило т. 5.6 "Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото" и т. 5.7 "Магистратът трябва да е с безукорна репутация" КЕПБМ. Счетено е, че виновното поведение на прокурор Велков се състои в това, че с действията си е създал впечатление и съмнение, че нерегламентирано използва лични контакти за уреждане на парични взаимоотношения между двама бизнесмени, активни участници в съдебни производства, имащи пряко отношение към наблюдавани от него преписки и дела. Прието е, че такива действия компрометират честта на магистрата в професията и обществото, което съставлява нарушение на цитираните правила на КЕПБМ и дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Счетено е, че правилата за професионално поведение изискват магистратите да избягват и предотвратяват ситуации и неуместни контакти, които биха могли да ерозират уважението на обществото и да хвърлят съмнение върху авторитета на съдебната власт, тъй като противното би поставило под съмнение независимостта й. Изложени са мотиви, че магистратите са длъжни да държат сметка как изглежда поведението им в очите на обществото и без да е била дадена гласност на посоченото поведение самият факт на същото подкопава доверието в съдебната система, тъй като отношението на обществото към подобен род прояви е еднозначно и непримиримо: общественото мнение свързва възникналата ситуация с ходатайства, лобизъм, злоупотреба с власт и влияние, поради неуместността и укоримостта на самата ситуация, която по естеството си е съмнителна и застрашава доверието в съдебната институция. Обжалваният административен акт за налагане на дисциплинарно наказание е надлежно мотивиран, като приетите за установени в дисциплинарното производство факти са доказани по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Безспорно установен е фактическият състав на дисциплинарното нарушение, а именно присъствието на жалбоподателя при размяна на значителна парична сума между две други лица Йоско Исаев и Илиян Михайлов, участници в досъдебното производство, разпределено на жалбоподателя в качеството му на прокурор, във връзка с уреждане на отношения с привлечено като обвиняем лице по също разпределено на жалбоподателя досъдебно производство. Установените факти от дисциплинарния състав в хода на дисциплинарното производство относно поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се оспорват от същото. Основното оплакване в жалбата е за разминаване между фактическите обстоятелства на предложението за образуване на дисциплинарно производство, които обвързват ВСС като дисциплинарнонаказващ орган, и фактическият състав на дисциплинарното нарушение, установен в дисциплинарното производство, за което е наложеното обжалваното дисциплинарно наказание, поради което е нарушено правото на защита на дисциплинарно-отговорното лице. Съдът намира този довод за неоснователен, тъй като предложението за образуване на дисциплинарно производство съдържа препращане към установените в хода образуваното срещу жалбоподателя досъдебното производство за получаване на подкуп фактически обстоятелства, макар и в текста му да не са изчерпателно и точно посочени всички установени факти по това производство, които обаче включват изследваните и приети за установени факти на дисциплинарното нарушение от дисциплинарния състав, съответно ВСС. Действително, в предложението за образуване на дисциплинарно производство при описване на поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е употребено понятието "престъпление" в наказателноправен смисъл, но по същество в жалбата неоснователно се твърди, че е налице приравняване на извършеното деяние, описано като престъпление, с дисциплинарното нарушение, прието от дисциплинарния състав и ВСС. Това е така, защото е безспорно, че за описаното в предложението деяние не е налице влязла в сила осъдителна присъда само въз основа на каквато се приема за установено, че е налице престъпление и липсата на такава е известна както на вносителите на предложението, така и на дисциплинарния състав и на дисциплинарнонаказващия орган. Ето защо следва да се приеме, че дадената наказателноправна квалификация на поведението на жалбоподателя представлява груба грешка в юридически смисъл, както и е допусната значителна неточност при формулирането на предложението като е посочено, че е налице престъпно поведение на жалбоподателя, което представлява дисциплинарно нарушение, без да е налице влязла в сила осъдителна присъда за цитираното деяние. Посочените понятия и формулировки не обвързват дисциплинарния състав, нито ВСС като дисциплинарнонаказващ орган, защото представляват правни квалификации, каквито вносителите на предложението нямат правомощие да правят, а същевременно административният орган при налагане на дисциплинарното наказание не е обвързан от дадената в предложението за образуване на дисциплинарно производство правна квалификация на фактите. Ето защо, както и е прието от дисциплинарния състав, фактическите обстоятелства в предложението касаят не извършването на престъпление, за което кумулативно да се наложи дисциплинарно наказание на извършителя на същото деяние, а наличието на поведение във връзка с разследваното деяние в досъдебното производство, което, преди внасянето му в съда за решаване на наказателноправното дело, от фактическа страна представлява дисциплинарно нарушение, без да осъществява състава на престъпление. Именно въз основа на внесеното по повод на образуваното досъдебно производство предложение дисциплинарният състав е събрал доказателства за наличието на поведение на жалбоподателя във връзка и по повод служебното му положение на прокурор и е установил по безспорен начин наличието на поведение на дисциплинарно-отговорното лице, което се изразява в недопустими от гледна точка на професионалната етика контакти с участници в досъдебно производство и се проявява като конфликт на интереси. Предвид горното, неоснователно жалбоподателят поддържа, че е нарушено правото му на защита, тъй като същият е присъствал при събирането на доказателства за приетия за установен фактически състав на дисциплинарното нарушение и не е оспорил свидетелските показания, посредством които нарушението е доказано. Напротив с дадените обяснения в качеството на привлечено към дисциплинарна отговорност лице жалбоподателят е потвърдил фактите, квалифицирани като дисциплинарно нарушение от дисциплинарния състав и ВСС. Доводите в жалбата всъщност представляват оплаквания срещу квалифицирането на поведението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ (сега чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ). Съдът намира тези оплаквания за противоречие с материалния закон за неоснователни, тъй като поведението на жалбоподателя в качеството му на прокурор е в разрез с етичните изисквания на професията, които изискват спазването на нравствен стандарт доста над общоприетия за достатъчен извън професионалната среда на съдебната система и недопускане на контакти с участници в наказателно производство извън служебен повод. Разпоредбата на чл. 213 ЗСВ забранява на съдиите, прокурорите и следователите да дават правни консултации, което следва да се разбира и като забрана за посредничество или съдействие на страните по повод отношения, които са свързани с досъдебните производства, които са разпределени на прокурора, какъвто е случаят, тъй като по този начин последният се въвлича във фактическите отношения по повод казуса, който е длъжен да разреши по служба, което е недопустимо. Това е така, защото допускането и на незначителна непредпазливост може да породи съмнение за конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение, което пряко да рефлектира върху моралния и професионалния облик на магистрата и на авторитета на съдебната власт като олицетворение на правозащитната и правораздавателната власт. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът за нарушаване на правилата на чл. 5.6 и 5.7 КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателя в обществото като прокурор, представител на съдебната власт, а и оттам, до създаване на съмнение в почтеността на конкретното разследване и до накърняване престижа на съдебната власт. Неоснователен е доводът, че КЕПБМ не е обнародван съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, поради което наложеното дисциплинарно наказание не може да бъде обосновано с нарушаването на кодекса. Посоченият кодекс съдържа обобщение на етичните правила - т. е. на моралните норми, с които в поведението си следва да се съобразява магистратът. Моралните норми не са правни норми и за тях не се прилага уредбата на ЗНА, включително чл. 34 и сл. Етичните правила изразяват наложилите се като общоприети представи за правилно и неправилно от морална гледна точка. Поради това Етичният кодекс съставлява обобщение на общоприети, утвърдени и приложими от дълго време правила, а не съдържа правни норми. Обстоятелството, че законът в определени случаи изрично препраща към етичните (морални) норми като източник за регулиране на правоотношения (както и в чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ), не заличава различията между моралните и правните норми като правила за поведение, поради което нарушението на етичните правила се взема предвид с оглед позоваването на същите от закона, а не като самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание (правна санкция). В жалбата също така неоснователно се поддържа, че решението на ВСС е прието без правно основание, тъй като е посочено това по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, която разпоредба определя вида на дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", вместо да е цитирано едно от основанията, предвидени в пряко приложимата норма на чл. 129, ал. 3 от Конституцията, съответно чл. 165 ЗСВ. Видно е от обсъжданията на заседанието на ВСС, на което е взето обжалваното решение, че дисциплинарно-наказващият орган изцяло е възприел мотивите и вида на предложеното дисциплинарно наказание от дисциплинарния състав и макар формално нецитирано освобождаването от длъжност на жалбоподателя е именно поради налагане на посоченото дисциплинарно наказание на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Освобождаването от длъжност е пряка последица от дисциплинарното наказание и макар цитираният текст на закона да не е посочен в решението на ВСС, това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалноправна разпоредба, тъй като мотивите на решението съдържат правното основание за освобождаване от длъжност, предвидено и в Конституцията, а именно - действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Не се оправдават и оплакванията за необсъждане на събраните в дисциплинарното производство доказателства относно липсата на проведено "частно разследване" от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Действително, безспорни данни за нарушение на инструкцията за работа с деловодната система няма, а и тези действия не са предмет на дисциплинарното производство, нито са въведени като фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание в предложението за образуване на дисциплинарното производство. Ето защо следва да се приеме, че мотивите на дисциплинарния състав, в които са обсъждани действията на жалбоподателя по входирането на документи и образуването на преписки са с оглед определяне тежестта на дисциплинарното нарушение, но не следва да бъдат вземани предвид от съда поради невъвеждането им като предмет на производството. Съдът намира, че не следва да обсъжда, както законосъобразно е постъпил дисциплинарният състав, въведените в жалбата доводи относно поведението на жалбоподателя, което се квалифицира или не като престъпно деяние по смисъла на Наказателния кодекс, което е в компетентността единствено на наказателния съд. Ето защо, оплакванията за необсъждане и несъбиране на доказателства в тази насока в хода на дисциплинарното производство са неоснователни. Що се отнася до основния довод в жалбата, че не е налице накърняване престижа на съдебната власт, тъй като по повод повдигнатото на жалбоподателят обвинение за извършване на престъпление средствата за масова информация са отразили събитието най-малко нееднозначно, като има редица публикации, че жалбоподателят е пострадал от поставянето му в ситуация на привидно нарушение на служебните задължения (организирана му е "постановка"), то това е въпрос, който подлежи на изясняване също от наказателния съд по повод решаването на въпросите за деянието, неговия автор и вината. В случая самия факт на повдигане на обвинение срещу действащ прокурор и завеждането на съдебно производство срещу същия обективно представлява факт, който накърнява престижа на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Ето защо, обективно създадената недопустима ситуация, в която прокурор присъства на съмнителна среща между заинтересовани от изхода на наблюдаваното от същия прокурор досъдебно производство, на която се уреждат задължения с неясен произход и основание, която ситуация жалбоподателят е следвало да предвиди и с оглед заеманата длъжност със завишена предпазливост да се предпази от намесването му в нея, в крайна сметка е довело до извършване на деяние, което представлява дисциплинарно нарушение, извършено виновно, тъй като деецът не само е могъл, но е бил длъжен и да предвиди възможното развитие на ситуацията и да избегне замесването си в нея. Като не е сторил това, и като е създал съмнение в общественото мнение за съществуваща практика сред магистратите да допускат замесването им в ситуации на съмнителни от гледна точка на представите за почтеност финансови отношения, което прокурорът не следва да си позволява с оглед изискванията на службата, жалбоподателят виновно, макар и не с пряк умисъл, е допуснал застрашаване престижа на съдебната власт. Служебните задължения изискват спазването на ясна дистанция между страните по досъдебното производство и водещият разследването прокурор, като често обикновените отношения на човешко доверие могат да ескалират до неправомерен резултат, което именно жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да избегне. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд