Решение № 861 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2327/2008 г.

Решение № 861 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2327/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. ч. "И" гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд № 388 от 16.04.2007 г. по гр. д. № 252/2006 г. и оставеното с него в сила решение № 176 от 19.12.2005 г. по гр. д. № 212/2005 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.04.2005 г. по гр. д. № 648/2004 г. на Варненския окръжен съд, отхвърлил исковете на Н. ч. "И" гр. В. против "Т" ООД гр. В. за предаване владението на двуетажна масивна постройка с площ 140 кв. м, находяща се в гр. В., ул. "О" № 3 при посочени граници на основание твърдяно вещно право на ползване с правна квалификация чл. 111 ЗС във вр. с чл. 108 ЗС и за заплащане на сумата 72 000 лв. обезщетение за ползване без правно основание на процесния имот през периода 10.05.1999 г. - 30.04.2004 г. на основание чл. 59 ЗЗД. Молителят се позовава на нови писмени доказателства, за които поддържа, че са от съществено значение за делото. Ответникът "Т" ООД гр. В. не е взел становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. За да отхвърли иска на молителя за ревандикиране на процесната двуетажна масивна постройка с площ 140 кв. м, находяща се на ул. "О" № 3, гр. В., съдът е посочил, че ищцовото ч. е регистрирано с решение по ф. д. № 3586/1997 г. на Варненския окръжен съд, като новоучредено, а не като съществуващо, с оглед § 2, ал. 1 ПЗР на Закона за народните читалища (ЗНЧ), от което следва, че не е доказано съществуването до момента на регистрацията на такова ч., съгласно Наредба-Закон за народните читалища (отм.). Ищецът се е позовал на учредено безвъзмездно право на ползване със З. № 2163/08.10.1963 г. на ГНС гр. В. От нейното съдържание не може да се изведе подобен извод, при което е прието, че ищецът не е доказал да е носител на учредено вещно право на ползване върху процесната сграда. В решението на Върховния касационен съд по гр. д. № 252/2006 г., с което е потвърдено въззивното решение на Варненския апелативен съд по гр. д. № 212/2005 г. се сочи от фактическа страна, че процесната сграда е построена 1963 г., като част от лятно кино "Т". Сградата е актувана като държавна с АДС № 5* от 19.05.1964 г. и предоставена на отдел "К" при Общински съвет за духовно развитие гр. В. за стопанисване и управление. С АДС № 388/11.09.1986 г. - лятно кино "Т", заедно със сградата е предоставено за оперативно управление на ОУ "К" гр. В.. С. З. РД 19-498/03.11.1992 г. за преобразуване на еднолични дружества с ограничена отговорност на Министерството на културата е образувано дружество "В" ЕООД, поело активите и пасивите на У. "К" В. по баланса му към 30.09.1992 г., като процесната сградата е била включена в баланса на У. "К" от 1984 г. - заключение на съдебно счетоводно експертиза. При тези фактически обстоятелства от правна страна е прието, че съгласно § 7, ал. 1, и ал. 2 ПЗР на ЗМСМА, /процесната сграда не е преминала в собственост на общината, тъй като към 1984 г. е била включена в баланса на ОУ "К", преобразувано във "В" ЕООД, дружеството е станало неин собственик, затова Общински съвет В. не е могъл да предаде нейното управление и стопанисване с протокол № 33/19.01.1994 г. на ищцовото читалище. С молбата за отмяна е представено съдебно решение № 17 от 11.02.2008 г. по в. т. дело № 419/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 12.12.1997 г. по ф. д. № 3586/1997 г. на Варненския окръжен съд, като е постановено след "ДА СЕ ВПИШЕ в регистър № 5 за юридическите лица с нестопанска цел, воден при Варненския окръжен съд Н. ч. "И" със седалище гр. В. да се чете " на основание § 2, ал. 1 (изм. ДВ бр. 95/1997 г.) от ПЗР към Закона за народните читалища". Молителят поддържа, че това съдебно решение доказва, че читалището не е новообразувано, а е регистрирано като съществуващо по смисъла на § 3 от ПЗР на Закона за народните читалища. Представени са още П. от 13.06.1980 г. за награждаване на народно ч. "И" гр. В. във връзка с 50 годишния му юбилей и У. № 941 на Д. съвет на НРБ за награждаване на читалището с орден "К" II-ра степен във връзка с 50 години от основаването му. Тези писмени доказателства молителят представя в подкрепа на поддържаната в процеса на делото теза, че не е новосъздадено, а съществуващо читалище. Настоящият съдебен състав намира, че представените писмени доказателства, макар да носят характеристиката на нови писмени доказателства, нямат съществено значение за делото - (Предложението и У. за награждаване молителят е могъл да представи своевременно, ако беше положил нормално дължимата грижата за добро водене на делото). Това е така, тъй като искът по чл. 111 ЗС във вр. чл. 108 ЗС е отхвърлен поради недоказаност на твърдението, от което молителят извежда материалноправната си легитимация - учредено (предоставено) безвъзмездно вещно право на ползване върху спорната постройка, основна предпоставка за ревандикиране на веща. Установяване на обстоятелството, че ищцовото ч. е съществуващо, а не новоучредено, би имало значение, като допълнителен аргумент, ако е установено учредено в негова полза право на ползване във времето преди регистрирането му през 1997 г., по аргумент от § 4 ПЗР на ЗНЧ. Доказателства ищецът да е разполагал с предоставено право на ползване преди регистрирането му и след това по делото няма. В този смисъл, сега представените писмени доказателства, нямат съществено значение за делото, тъй като дори да са били известни на решаващия съд, не биха довели до промяна на извода за неоснователност на предявения иск. При тези съображения, молбата за отмяна на предявеното отменително основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.