Решение № 6935 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Доспат, чрез адв. Д. Стойчев като процесуален представител, против решение 1287 от 27.09.2024 г., постановено по адм. дело 127/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба. Иска се присъждане на разноски. Ответникът К. А. К., чрез пълномощника си адв. Б. Печилкова, представя писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Н. К. П., А. К. П., Ф. Ф. П., С. Х. П., К. Р. К., Ж. Р. П. и К. А. П., не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на К. А. К., административният съд е отменил заповед 180/03.04.2024 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е учредено възмездно право на преминаване /сервитут/ в полза на Н. П., А. П., Ф. П., С. П., К. К., Ж. П. и К. П., през поземлен имот с идентификатор 23025.501.146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Доспат, собственост на жалбоподателя, върху площ от 99 кв.м., до поземлен имот с идентификатор 23025.501.145 по КККР на гр. Доспат и намиращата се в него жилищна сграда, срещу обезщетение в размер на сумата 2 307,69лв., платена от заявителите. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.192, ал. 2 ЗУТ, в писмена форма и с изложени мотиви, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, което е довело до нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Като се позовава на приложените към заявлението и административната преписка документи, излага съображения за липса на ясни параметри на учреденото право на преминаване и за неизследване на въпроса дали съществува друго техническо решение, което да е икономически целесъобразно. Съобразно доказателствата и заключението на СТЕ е преценено, че наличието на достъп до процесния имот чрез изградената на място улица е отрицателна предпоставка за издаване на заповедта и обстоятелство, сочещо на нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Отречени са като неправилни и недоказани мотивите на органа, че достъпът до съществуващата улица е възпрепятстван от денивелацията на терена и изградената на място подпорна стена, тъй като от данните в СТЕ е установено, че същите нямат защитна функция спрямо постройките в имота. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. При правилно изложени предпоставки от фактическия състав по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, съдът е приел, че същите не са кумулативно осъществени. Съгласно посочената разпоредба, изискванията за учредяване на право на преминаване с акт на кмета на общината, са: липса на постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В настоящия случай е безспорно, че не е постигнато съгласие между собствениците на двата имота, т.е. първата предпоставка е налице. Видно е, че К. А. К. като съсобственик на ПИ 23025.501.146, който е засегнат от искания сервитут, е заявил изрично в писмена форма несъгласието си, а останалите съсобственици не са отговорили, което сочи на изводи за непостигнато съгласие между страните за доброволно учредяване на право на преминаване. Не е доказано по делото обаче наличието на втората предпоставка по чл.192, ал.2 ЗУТ, а формираните в този смисъл изводи в оспореното решение се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на осн. чл.221, ал.2 АПК препраща към тях. Както правилно е приел решаващият съд, преди да издаде процесната заповед, органът не е изследвал дали друго техническо решение за осигуряване на достъп до имота би било явно икономически нецелесъобразно. Издателят на обжалвания акт, а не собствениците на служещият имот, както неоснователно счита касаторът, е следвало да провери възможностите за достъп до имота на заявителя и след преценка на вариантите да избере икономично и целесъобразно техническо решение, което задължение в случая не е изпълнено. От документите по преписката и от заключението на вещото лице се установява, че поземлен имот 23025.501.145 /господстващият имот/ граничи с [улица]с лице към същата от 24,60м., което изключва необходимостта от учредяване на правно на преминаване по реда на чл.192 ЗУТ и издадената заповед е материалноправно незаконосъобразна. Необосновани от доказателствата са мотивите на органа, с които обосновава целесъобразността на учреденото право на преминаване през поземлен имот 23025.501.146, а именно денивелацията на терена и изградената подпорна стена, за която приема, че цели укрепване на имота и жилищната сграда в него. Вещото лице опровергава верността на изложените съображения, като сочи, че на терена действително съществува денивелация и на уличната регулация - е изпълнена подпорна стена с височина от 1,90м до 1,0м., но същата няма отношение към сигурността на жилището в имот 23025.501.145, тъй като най-близкото разстояние между тях е 5,7м. Според съдебният експерт резонният в случая достъп до имота, е през [улица]. От изложеното следва, че органът е избрал техническо решение без да е обсъдил други алтернативни варианти, каквито в случая съществуват, поради което учреденото трасе на правото на преминаване не е единственото икономично осъществимо и целесъобразно. Правилен е изводът на съда за липса на втората предпоставка по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че с правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ се дава възможност на собственика на господстващия имот да преминава през терена на чуждия имот, поради което площта от служещия имот, която попада в сервитута, трябва да е определена точно като параметри и разположение, така че засягането на имота, през който се осъществя преминаването, да е минимално (арг. чл. 192, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ). В случая в противоречие с цитираните разпоредби със заповедта на кмета на община Доспат е учреден сервитут с площ от 99 кв.м., т.е. със значителна площ, в резултат на което се засягат права и интереси на собствениците на служещия имот в по-голяма степен от необходимото, с което е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 АПК. От друга страна, с учреденото право на преминаване на практика е осигурен транспортен достъп до имота, каквато не е целта на приложената разпоредба на чл.192 ЗУТ, а на разпоредбата на чл.190, ал.1 ЗУТ. Предвид изложеното, като е констатирал незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата, административният съд е постановил обоснован и правилен съдебен, който следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника К., в полза на последния се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, платими от община Доспат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение