Решение № 594 от 17.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1911/2012 г.

Решение № 594 от 17.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1911/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. И. Д. (чрез защитника) против присъда № 217 от 10.07.2012 г. по в. н. о. х. д. № 2649/2012 г. по описа на Софийския градски съд. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразния извод за автора на престъплението. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 217 от 10.07.2012 г. по в. н. о. х. д. № 2649/2012 г. Софийският градски съд е отменил оправдателната присъда от 16.02.2012 г. по н. о. х. д. № 5972/2010 г. на първоинстанционния съд и е признал подсъдимия В. И. Д. за виновен в това, на 10.05.2009 г. в гр. София, повторно в немаловажен случай, да е отнел чужда движима вещ (килим, тип "персийски") на стойност 112 лева и 50 ст. от владението на И. Н. К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и чл. 54 НК съдът е наложил наказание на подсъдимия от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и преценка на събраните и проверени доказателства. Съдът е свободен да оценява по вътрешно убеждение доказателствените средства, в т. ч. и обясненията на подсъдимия. В този аспект вътрешното убеждение на Софийския градски съд относно релевантните факти и обстоятелства е формирано единствено въз основа на процесуално допустими източници на доказателства. От мотивите на решението ясно личи, че съдът е изследвал съществуващите противоречия в свидетелските показания, като изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема изцяло или частично за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. В тази връзка е установил, че показанията на св. К. и на св. Б. се съчетават както помежду си, така и с писмените материали и резултата от проведеното разпознаване, поради което не се е усъмнил в тях и ги е счел за достоверни. Съдът задълбочено е изследвал и обясненията на подсъдимия Д., че на инкриминираната дата се е намирал на място (на събор в село Г.), различно от мястото на престъплението. Приел е тези обяснения като опровергани от формираната система на оценените като достоверни и убедителни други източници на доказателства, респективно за защитна версия процеса, мотивирайки се с подробни и логични съображения. При това положение е неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът е пренебрегнал процесуалните си задължения внимателно, задълбочено и аналитично да обсъди всички доказателства. При изграждане на фактическите си изводи, в т. ч. за авторството на подсъдимия съдът не е проявил неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. В рамките на възприетите фактически положения Софийският градски съд е извел съставомерните признаци на престъплението в обективно и субективно отношение, поради което и от гледна точка приложението на материалния закон не е допуснал нарушение. Жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК