Решение № 5789 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2013 г.

Решение № 5789 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 99 от 16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3753/12 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., ХХХIV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Тандем ЕМС" - ООД, представлявано от управителя Марияна Веселинова Вълева, срещу заповед № РД-М-590/21.09.2012 г. на началника на Митница - Варна, с която на "Тандем ЕМС" - ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване за срок от един месец на обект - магазин за продажба на хранителни стоки", находящ се в гр. Варна, ул. "Баба Тонка" № 5, както и е забранен достъпа до обекта, където е установено нарушението. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Тандем ЕМС" - ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Марияна Веселинова Вълева, чрез пълномощника му адв. Сияна Димитрова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд. Ответният по касационната жалба началник на Митница - Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Тандем ЕМС" - ООД, представлявано от управителя Марияна Веселинова Вълева, срещу заповед № РД-М-590/21.09.2012 г. на началника на Митница - Варна, с която на "Тандем ЕМС" - ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване за срок от един месец на обект - магазин за продажба на хранителни стоки", находящ се в гр. Варна, ул. "Баба Тонка" № 5, както и е забранен достъпа до обекта, където е установено нарушението. Изложени са мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. В тази насока са изложени и мотиви относно фактическата обстановка, свързана с издаването на оспорената заповед, както и е дадено тълкуване на правни разпоредби от ЗАДС, относими към издадената заповед. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, изразяващи се в това, че заповедта не е връчена на лице с валидна представителна власт, както и че не му е предложено споразумение преди постановяването на заповедта. По отношение на първото възражение е посочено, че от доказателствата по делото се установява, че заповедта е била връчена на лице, което е било надлежно упълномощено от управителя на дружеството, а и дори да има такова нарушение, то не е от такова същество, че да налага отмяна на заповедта само на това основание. По отношение на предложението за споразумение е отразено, че разпоредбата на чл. 107з от ЗАДС касае издаването на наказателни постановления, поради което е неприложима при издаването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Най накрая са изложени и съответни мотиви защо съдът приема, че независимо от извършеното плащане на наложената имуществена санкция настоящето производство не е лишено от предмет, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, че е подал молба до административния орган за прекратяване на действието на мярката. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен извод, че основното оплакване на касатора е за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че административният съд не е спрял производството по делото до приключване на производството по обжалване на наказателното постановление, издадено от началника на Митница - Варна. Направеното оплакване е неоснователно. Заповедта за издаване на принудителна административна мярка по чл. 124б от ЗАДС е свързана с извършено нарушение по ЗАДС, за което нарушение се издава наказателно постановление. Независимо от съществуващата връзка с наказателното постановление заповедта за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелно значение и подлежи на самостоятелен контрол. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на висящо производство по обжалване на наказателното постановление, нито пък доказателства, ако такова е действително е имало, с какъв резултат е приключило. От протокола на съдебното заседание на 11.01.2013 г. е видно, че процесуалният представител на жалбоподателя не е направил искане за спиране на производството по делото поради преюдициалност на спора по обжалване на наказателното постановление. В този смисъл следва да бъде прието за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на съдебно-производствените правила в изложения по-горе смисъл. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Митница Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,