Решение № 10116 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2016 г.

Решение № 10116 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5533/05.08.2016 г., постановено от Административния съд С.-град (АССГ) по адм. д. № 6129/2016 г. (неточно, вероятно в резултат на техническа грешка, административният съд е посочил в обжалваното решение, че делото е от 2016 г., тъй като видно от корицата на делото, то е образувано през 2014 г.). С обжалваното решение е осъдена Национална агенция за приходите (НАП), да заплати на осн. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на М. Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.05.2010 г. - 07.10.2013 г. в размер на по 2 400 лева, частичен иск от общ иск в размер на 2 000 000 лева, причинени от постановление изх. № 998/11.05.2010 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП, като искът до пълния му предявен размер е отхвърлен. Със същото решение са отхвърлени исковете на М. Д. Д. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 2500 лева от общ иск в размер на 10 000 000 лева и за причинени имуществени вреди за лекарства и лечение в размер на 3500 лева, частичен иск от общ иск в размер на 15 000 лева вреди от постановление изх. № 998/11.05.2010 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-С. за периад от 01.05.2010 г. до 07.10.2013 г. Със същото решение НАП е осъдена за разноски в размер на 530 лева, а М. Д. Д. е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 635 лева. С касационната жалба на М. Д. Д. се обжалва решението в отхвърлителната му част. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. С писмен отговор на касационна жалба и в проведено открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Крумова оспорват касационната жалба на М. Д. Д. и искат отхвърлянето й. С касационната жалба на Национална агенция за приходите се обжалва решението в осъдителната му част. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилност в частта, в която частично е уважена исковата претенция на ищеца. Този касатор счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като съдът е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С писмен отговор на касационна жалба и в проведено открито съдебно заседание, М. Д. Д. оспорва касационната жалба на Национална агенция за приходите и искат отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за допустимост на касационните жалби. По същество, прокурорът счита, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на 14-дневния законоустановен срок за това. По основателността им приема следното: Административният съд е приел (определение от 23.07.2014 г.), че първоначално е сезиран с три иска - за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 2 500 000 лева от 10 000 000 лева, представляващи пропуснати ползи и печалби; за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 15 000 лева за лекарства и лечение; за причинени неимуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 500 000 лева от общ иск в размер на 2 000 000 лева. Горепосочените имуществени и неимуществени вреди са претендирани в резултат на отменено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, с изх. № 998/11.05.2010 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - С. и са претендирани за периода от 01.05.2010 г. до 07.10.2013 г. С административния акт, от незаконосъобразността на което се претендират вредите, е наложена възбрана върху собствения на ищеца недвижими имот в с. Р., както и запори на налични и постъпващи суми във всички банки в Р. Б. в размер на 2 000 000 лева. По делото не е било спорно, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е отменено с влязло в сила съдебно решение № 2395/18.05.2011 г., постановено по адм. д. № 4802/2010 г. на Административния съд С.-град. В съдебно заседание, проведено на 08.10.2014 г. ищецът заявява, че имуществените вреди са в размер на 2 500 000 лева и произтичат от пропуснати ползи - да получи продажна цена за имота си, която е договорил в размер на 195 000 евро, тъй като имотът е бил възбранен, а останалата част до 2 500 000 лева имуществени вреди са от неполучено възнаграждение в размер на 25 000 000 долара по инвестиционни кредити, сключени межде "Голдън мениджмънт " ООД и цитираните фирми. Също така, ищецът уточнява, че имуществените вреди в размер на 15 000 лева са за лекарства и лечение и са въз основа на фактури, заради заболяванията (диабет, полиневропатия, атрофия на двата очни нерва и остеопороза на целия гръбначен стълб), за които твърди, че са в пряка причинна връзка с отменения акт. Уточнява, че неимуществените вреди в размер на 500 000 лева са за това, че е бил подронен авторитета, името и честта му. С молба от 18.01.2016 г. М. Д. е направил искане за изменение на размера на предявените искове. Първоинстанционният съд е допуснал изменението с определение от 20.01.2016 г., като предявените искове са намалени за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 2 500 лева от общ иск в размер на 10 000 000 лева, за обезщетение за причинени имуществени вреди за лекарства и лечение, частичен иск в размер на 3 500 лева от общ иск в размер на 15 000 лева и за обезщетение за причинени неимуществени вреди, частичен иск в размер на 2 500 лева от общ иск в размер на 2 000 000 лева. С определение от 17.02.2016 г. административният съд е отменил хода по същество на делото и е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаването на определението да посочи срещу кого са предявени исковете. Съдът е постановил определението си, след като констатирал в мотивите, че исковете са предявени срещу ТД на НАП - С., което не е юридическо лице, а е териториална дирекция на НАП. С молба от 01.03.16 г. ищецът е посочил като ответник - НАП-С.-централно управление и е поискал преповтаряне на всички действия, извършени по делото. С определение № 1344/08.03.2016 г. административният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът еприел, че соченият нов ответник е Централно управление на НАП, което също не било надлежен ответник като съдът е приел, че соченото на нов ответник, различен от първоначално посочения е и предявяване на нов иск, а съдът не бил длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си. Съдът е приел, че след като соченият от ищеца ответник не е ЮЛ и не притежава пасивна процесуална легитимация, исковата молба е недопустима. С определение № 7060/13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6828/16 г. това определение е отменено и делото е върнато за последващи процесуални действия на ААСГ. В определението на ВАС е казано, че ищецът ясно е казал, че иска да насочи претенциите си срущу НАП, а искането за конституирането на ЦУ създава неяснота на уточнителната молба, която първоинстанционният съд е следвало да отстрани. С разпорежда от 16.06.2016 г. административният съд е конституирал като ответник НАП и го е насрочил в открито съдебно заседание за 13.07.2016 г. С молба от 11.07.16 г. ищецът е твърдял, че насроченото заседание на 13.07.2016 г. е реално първо съдебно заседание въ връзка с което прави изменени на правното основание на исковете от чл. 1 ЗОДОВ на чл. 45 и сл. от ЗЗД, като иска и отлагане на делото. В съдебно заседание от 13.07.2016 г. делото е отложени по искане на ищеца, но видно от протокола е, че като ответник отново е записана ТД на НАП. С последваща молба от 25.07.16 г. ищецът отново иска отлагане на делото и отново поддържа искането си за изменение на основанието на иска. В съдебно заседание, проведено на 27.07.2016 г. съдът дава ход на делото, оставя без уважение искането за изменение на основанието на исковете с мотива, че то не е направено в първото по делото заседание и след изявление на юрк. Крумова, че не възразява срещу извършените процесуални действия по делото, да се приемат същите от имот на НАП, съдът дава ход по същество на делото. В мотивете на решението си, съдът квалифицира исковете като такива по чл. 1 ЗОДОВ, посочва вида на претендираните обезщетения и техния размер, както в конкретното производство, така и изцяло, посочва и в резултат на какво се твърди, че те са причинени. Това което съдът не сочи е период на исковата претенция за неимуществените вреди, както и към кой момент се претендират пропуснатие ползи от възнаграждения по инвестиционни кредити, както и кои са договорите, с който те са договорени. Съдът приема за установено, че с постановление изх. № 998/11.05.2010 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - С. са наложни предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионно производство срещу ищеца за установяване на задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода от 01.01.2004 - 31.12.2009 г., изразява щи се в запор върху налични и постъпващи суми до размер на 2 000 000 лева ( в какъвто размер органът по приходите е счел, че ще бъдат бъдещите публични задължения), както и на вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени на доверително управление, находящи се във всички лицензирани търговски банки в страната, като със същото постановление е наложена и възбрана върху собствения на ищеца недвижим имот, представляващ недовършена вила на един етаж, построена върху парцел VII-208, кв. 11, находяща се в землището на с. Р.. Установено е, че постановлението е отменено с влязло в сила съдебно решение, както и че по делото е представен ревизионен акт, видно от който в хода на ревизионното поризводство не са установени данъчни задължения Съдът е посочил като налични по делото, предварителен договор от 23.04.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот: парцел VII - 208, кв. 11, находящ се в землището на с. Р. ведно с построената в негокъща за сумата от 195 000 лева, при сключването на който е платена сумата от 100 000 евро, представляваща капоро с договорен срок за сключване на окончателен договор до 06.07.2010 г.; анекс от 01.07.2010 г., с който по взаимно съгласие е прекратен предварителния договор за покупко-продажба, поради наложената от НАП възбрана върху имота с постановление изх. № 998/11.05.2010 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - С. Посочено е, че видно от представени декларации пред БНБ от 07.05.201З г., ищецът е декларирал кредити от чуждестранни лица в размер на общо 945 000 000 USD; уведомление от ищеца до БНБ, че кредитните линии са прекратени. Съдът е посочи, че е представена медицинска документация за извършени прегледи и удостоверени заболявания на ищеца. По делото са разпитани свидетелките М. Г. и М. Д., чиито показания съдът е кредитирал и въз основа на които приема, че наложените предвалителни обезпечителни мерки са били шок и са се отразили тежко на ищеца. Въз основа на приетото заключение по съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), съдът е установил, че заболяванията на ищеца са хронични и нямат връзка спредявения деликт. Съдът е посочил, че съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение за неполучен доход от извършена работа чрез личен труд по договори, които се посочват с дати, в размер на 25 000 000 щатски долара, но съдът не е кредтирало заключението в тази част, тъй като приемо-предавателните протоколи не установявали извършена работа на посочената стойност, а липсвали доказателства за реално изпълнени инвестиционни дейности в посочените обеми. От правна страна, съдът е преценил исковете за допустими. Въз основа на показанията на изслушаните по делото свидетели, админиостративният съд е счел за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и изживян стрес, като е определил размера на обезщетението по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Прието е, че исковата претенция в размер на 2 500 лева, е основателна до размер от 2 400 лева, защото предявените неимуществени вреди включват и заболяванията, за които е доказано, съобразно заключението на вещото лице по СМЕ, че не са в причинно следствена връзка с отмененото постановление. Съдът е обсъдил представените доказателства във връзка с претендираното обезщетение за пропуснати ползи от продажбата на имот, находящ се в с. Р. в размер на неполучаната цена на имота от 195 000 евро, както и нереализирани приходи на ищеца като физическо лице в резултат от прекратени кредитни линии по изпълнение на инвестиционни проекти и ги е приел, като недоказани, нито по основание, нито по размер. Съдът е обсъдил представените от ищеца предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и анекс към предварителния договор, с който същият е прекратен по взаимно съгласие и е направил извод, че не е настъпила пряка и непосредствена вреда от прекратения предварителен договор за ищеца. Изложени са съображения, че налагането на възбрана върху имота няма за последица прехвърлянето на правото на собственост, за да възпрепятства сключването на окончателния договор. Имуществени вреди от запорирането на банковите сметки на ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото постановление също не били доказани от събраните по делото доказателства. Пропуснати ползи от прекратяване на кредитните линии в размер на 945 000 000 USD, не са установени като реални и сигурни приходи, поради което е прието, че същите не са доказани. Освен това по делото не са представени инвестиционни проекти, финансови обосновки към тях, доказателства за етапа на реализиране и други доказателства въз основа, на които да може да се направи извод за реално съществуващите проекти и сигурните бъдещи приходи от тях и техния размер. Реалната възможност за получаване на приходи от страна на ищеца като физическо лице по договори за извършване на работа с личен труд също не се доказва от представените по делото доказателства. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СМЕ и въз основа на него е приел, че М. Д. страда от хронични заболявания, които се лекуват през целия живот и между тях и отмененото по съдебен ред постановление, няма причинно-следствена връзка. Прието е, че въз основа на това от представените медицински документи не може да се установи, че за ищеца са настъпили твърдените имуществени вреди за лечение и лекарства. Настоящият съдебен състав преценява решението като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Видно от определение от 23.07.2014 г. по адм. д. № 6129/2014 г. на АССГ, като ответник в производството е конституиран ТД на НАП - гр. С., който е призоваван за съдебните заседания, проведени до определението на съда, с което исковата молба е оставена без разглеждане. В съдебните заседания обаче се е явявала юрк. Крумова, коятови видно от полномощно находящо се на лист 74 от делето, има пълномощия да представлява НАП и изпълнителния директор на НАП. По делото не се съдържа пълномощно за юрк. Крумова от ТД на НАП-С. или от директора на ТД на НАП. От протоколите от проведените открити съдебни заседания на 08.10.2014 г., 26.11.2014 г., 04.02.2015 г., 08.04.2015 г. и 17.06.2015 г., е видно, че като ответник по делото е посочена ТД на НАП - гр. С.. В протоколите от проведените открити съдебни заседания от 20.01.2016 г. и 27.01.2016 г., обаче като ответник е посочен директорът на ТД на НАП, без същият да е посочен като нов ответник от ищеца. На всички тези заседания на страната на ответника се е явявала юрк. Крумова. От установеното следва, че на всички тези заседания е призоваван ответник без процесуална правоспособност, за чието процесулно представителство, съдът е допуснал лице без представителни правомощия по отношение на ответника. Искът предявен срещу ответника без процесуална правоспособност е недопустим и следвало да се прекрати. Като не е сторил това, а е насрочил делото в заседание и са извършвани редица процесуални действия, както от съда, така и от ищеца, се е стигнало до извършени опорочени процесуални действия. След като за посочените съдебни заседания като ответник не е конституирана и призозавана НАП, то участието на юрк. Крумува в тези съдебни заседания не може да санира процесуалните действия, извършени при провеждането им, поради което изявлението й в последно съдебно заседание, че не възразява по тях и ги приема от името на НАП, без същите валидно да са повторени, неправилно и прието от съда, че ги валидира. От друга страна, видно от диспозитива на решението, съдът е приел, че исковете са предявени за периода 01.05.2010 г. до 07.10.13 г. като за този период е уважил част от исковата претенция по частично предявения иск за заплащане на неимуществени вреди и за същия период е отхвърлил за разликата, както и частично предявените искове за заплащане на имуществени вреди. Този период не е посочен в определението на съда от 23.07.2014 г., с което за първи път съдът определя исковете, с които е сезиран. Този пропуск на съда е преодолим, тъй като самият ищец в молбата си от 17.07.14 г. сочи периода - 01.05.2010 г. - 07.10.13 г. за който претендира обезщетенията. Както се посочи по-горе, съдът частично е уважил една от претенциите за този период, като за предявената разлика я е отхвърли, както и е отхвърлил останалите искови претенции, без обаче да посочи, защо приема, че постановлението, което е отменено като незаконосъобразно е било вредоносно ( по частично уважената искова претенция) за ищеца още преди да бъде издадено, т. е за периода от 01.05.10 г. до 11.05.2010 г. ( когато е издадено). Съдът е следвало да укаже на ищеца да уточни обстоятелствата въз основа на които претендира вреди от постановлението и за този период или, ако е допусната техническа грешка относно началната дата на процесния период, това изрично да се уточни, като се посочи вярната дата. Също така, съдът се е произнесъл по исковете за пропуснати ползи от възнаграждения по инвестиционни договори, без да изиска преди това от ищеца от индивидуализацията им ( дата на сключване, страни, предмет, размер на пропуснатото възнаграждение по всеки един от тях), както и да изиска уточнение към кой момент се изчислява твъдяната пропусната полза. Предвид изложените съображения, в съдебното производство пред АССГ са допуснати редица процесуални нарушения, които са съществени и са довели до опорочаване и на крайния акт, с който съдът се е произнесъл по спора. Само на това основание, решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение