Решение № 13377 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2025 г.

по приоритет 5 Въздух на Програма Околна среда 2021 год. - 2027 год., на стойност 109 450,00 лева без ДДС, или 131 340,00 лева. с ДДС. На 16.12.2024 год., бенефициерът община Благоевград е депозирал искане за междинно плащане 3, с което е заявена сума за плащане в размер на 150 240,61 лева. Като доказателства по делото са приети разходооправдателни документи във връзка с горепосочения договор, както и доклад изх. 95-00-601/06.02.2025 год. В доклада е изложено, че във връзка с подаденото искане за междинно плащане е извършена проверка, при която с комуникация в ИСУН е изискана от бенефициера информация и доказателства за законосъобразност на начина на изпълнение на дейностите по договора, включително спазване на методиката, както и на обстоятелствата по чл. 14, ал. 5 от ЗОП. След анализ на представените документи е установено следното: за 2023 год., не е достигнат минималният праг от 80%, за генериран оборот на дружеството с възложител община Благоевград; превъзлагане частично или изцяло на отделните дейности (провеждане на пресконференция, доставка на рекламни материали, печат на афиши, изработване на рекламно-информационен спот); съмнение за конфликт на интереси; съмнение, доколко е спазена методиката за определяне на цената. Заключението в доклада е, че посочените обстоятелства, отговарят за сигнал за нередност. Въз основа на изложеното РУО на ПОС е стартирал производство по администриране на нередност по Сигнал за нередност 122. При тези фактически обстоятелства, РУО на ПОС е формирал извод, че следва да откаже разходите на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, указваща задължението на органа да не верифицира разходите поради наличие на стартирала процедура за нередност. В съответствие с тези мотиви, РУО на ПОС на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е постановил Решение от 20.02.2025 год., с което е отказал верифициране на отчетените разходи по депозираното искане за междинно плащане 3, както следва: по т. 1.1 1.7 по общо седем фактури, издадени в периода 08.07.2024 год. 04.10.2024 год., в общ размер 104 676,00 лв., от бюджетен ред ІІІ.6.1 Разходи за комуникационни кампании на местно ниво , по Договор за услуга 98-307/14.08.2023 год., с изпълнител Арт Стейдж Енд Фест ЕООД При така установената фактическа обстановка, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. След анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво, съдът е приел, че органът не е подвел изложените факти под относимо правно основание, поради което не може да бъде установено налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита. Позовавайки се и на ТР 16/1975 година на ОСГК на ВС на Р България, съдът обосновава, че във всички случаи органа има задължение да изложи мотиви както от фактическа, така и от правна страна. По мнение на съда, по отношение на неверифицираната сума по т.1.1. 1.7, нито в акта, нито в уведомлението, към което препраща, органът не е посочил правното основание за намаляването на допустимите разходи, което изпълва изложените фактически установявания. Изложени са мотиви, съгласно които, административният орган е приел от фактическа страна, че поисканите от бенефициера разходи за комуникационни кампании на местно ниво, са недопустими и не следва да се верифицират, на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, но без да конкретизира в хипотезата на коя от 10 точки на чл. 70, ал. 1 се има предвид. При това положение е обоснован извод, че липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Формирал е извод, че неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта и на неговата законосъобразността му. По изложените съображения, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт, съдът е отменил решението на РУО на ПОС, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне и в тежест на Министерство на околната среда и водите е присъдил разноски в размер на 937,41 лева. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспореното решение, както и съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание. Противно на възприетото от първоинстанционния съд в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Едно от съществените условия за законосъобразност на административния акт е изискването за неговата мотивираност. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Ролята на въведения задължителен реквизит на административния акт е да разкрие действителната воля на административния орган да упражни съответната разпоредителна власт. Липсата на посочените елементи, включително само на фактическите или само на правните такива, винаги е съществен порок на волеизявлението, който не само накърнява правото на защита на засегнатите субекти, а и изначало възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 от АПК. Последното е така, доколкото сезиран по реда на чл. 145 и сл. от АПК, съдът не може да предполага какви са били съображенията на издателя на акта, а единствено преценява дали по този начин упражнените правомощия на органа са в съответствие с изискванията на закона. В случая, органът е бил сезиран с искане за междинно плащане по сключен договор за предоставяне на БФП. Разглеждайки постъпилото искане и позовавайки се на чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в титулната и чл. 64, ал. 1, предл. 1-во с.з. в обстоятелствената част на мотивите си, РУОС на ПОС 2021 2027 год. е отказал верификация на част от заявените разходи. От фактическа страна е прието, че във връзка с констатираните на етапа на верификация факти и обстоятелства, пораждащи съмнения за нарушения, не може да се формира увереност, че средствата са разходвани в съответствие с правилата за допустимост съгласно ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ постановява, че управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициера, а съгласно чл. 62, ал. 1 от с.з., междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 80-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. Действително, както правилно е установил първоинстанционният съд, твърде общото съдържание на тези разпоредби, не правят посочването и достатъчно за да изпълни задължението на издателя на акта да мотивира волята си съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган обаче се е позовал и на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. Посочената норма предвижда възможност за постановяване на отказ от верификация, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, като съответният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Отказът на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ не е защото разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 от с.з., а защото това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство, той не трябва да бъде възстановяван. За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Логиката на законодателя е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да счита, че са разходени незаконосъобразно - в разрез с правото на Европейския съюза и на свързаното с него национално право. Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. С Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС 173 от 13.07.2016 год.) се определят обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на постъпилите сигнали и установени нередности, засягащи средства от ЕСИФ, редът за извършване на проверка за установяване на нередност и докладването на нередностите пред дирекция Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС) в структурата на Министерството на вътрешните работи (чл. 1, ал. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НАНЕСИФ, извършването на дейностите, посочени в ал. 1, представлява администриране на нередности, а в чл. 3 са изброени дейностите, които процедурите за администриране на нередности включват. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НАНЕСИФ се уреждат случаите, в които компетентният орган следва да издаде решение за прекратяване на процедурата по администриране на нередност, а ал. 3 на същия член урежда възобновяването й при настъпване на нови обстоятелства, като също е предвидено издаването на нарочен акт. Видно е, че за да е започната процедура по администриране на нередност, следва да е извършено първото действие, а именно регистриране на сигнал за нередност. Този факт, наред с факта на подадено искане за плащане, в което са предявени за възстановяване разходи, засегнати от сигнала за нередност, са предпоставките, които съдът следва да установи при проверка законосъобразността на акт с правно основание чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ. Кумулативното им наличие води до извода, че отказа от верификация и плащане на това основание, е законосъобразен. В настоящия случай, в мотивите на административния акт безпротиворечиво е обосновано наличието на регистриран сигнал за нередност под 122, който към момента на постановяване на решението е активен , както и обстоятелството, че не се констатират предпоставки за приключване на процедурата по администриране на нередност по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НАНСЕСИФ. Привръзката на това фактическо твърдение с нормата на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро ЗУСЕФСУ, както правилно сочи касаторът, е достатъчна, за да бъде изпълнено изискването за мотивираност на административния акт, заложено в чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во и 2-ро АПК. Ирелевантно в настоящия случай е дали действително е налице нередност и в коя от хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 10 от ЗУСЕФСУ се има предвид, като основание за определяне на финансова корекция, доколкото оспореният акт не е издаден в производство по администриране на нередност по чл. 69 и сл. ЗУСЕФСУ. В този смисъл остава несподелимо заключението на първоинстанционния съд за допуснато нарушение в съдържанието на волеизявлението, препятстващо проверката на останалите основания за неговата законосъобразност. Обосновани са и мотивите на административния орган, обективирани в решението за отказ за верификация, съгласно които УО следва да откаже разходите на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ при наличие на стартирала процедура по администриране на нередност, доколкото органът действа в условията на обвързана компетентност и дължи единствено описаното в закона поведение. Именно в изпълнение на посочената обвързана компетентност, административният орган е отказал верификация на разходи, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на регистрирания сигнал, като след приключване на процедурата по администриране на нередността и в зависимост от изхода й, неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а подадената против административния акт жалба следва да се отхвърли. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерство на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт следва да се присъдят направените разноски, като такива се претендират в размер на 1 944,72 лева, от които 837,41 лева държавна такса за касационно оспорване и 1 080,00 лева съставляващи юрисконсултско възнаграждение (по 540,00 лева) за двете съдебни инстанции. От страна на процесуалния представител на ответника, своевременно е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което настоящия съдебен състав намира за основателно. Като взе предвид материалния интерес по спора и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че на Министерство на околната среда и водите, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева (по 250,00 лева за двете съдебни инстанции).