Решение № 7662 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2018 г.

Решение № 7662 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. В. Т. моли да бъде отменено решение № 7106/27.11.2017 г. по адм. д. № 9271/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0293998/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила по съображения в писмения отговор и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0293998/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - склад за авточасти, находящ се в гр. С., ул. К. О. .№..., стопанисван към момента на проверката от В. Т. и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 19.07.2017 г. е извършена проверка на обекта от органите по приходите, при която е констатирано, че не е въведен в експлоатация касов апарат с фискална памет. В обекта е извършена продажба на дебитомер за "Ф. Г." на стойност 50 лв от В. Т., като не е издаден фискален бон или касова бележка от кочан. Протоколът за извършената проверка от органите по приходите на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства, и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелства по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. П. административният съд се е позовал на доказателствената сила на протокола и обосновано е отхвърлил доводите на касатора, че не е извършил нарушение. В съответствие с процесуалните правила съдът не е допуснал изслушването на свидетел за оборване съдържанието на протокола за проверката, след като протоколът не е оспорен от жалбоподателя. Протоколът от 19.07.2017 г. е подписан от жалбоподателя без възражения и последвалите твърдения, че не е извършил нарушението, установено с протокола и, че проверката не е извършена в обекта, правилно са отхвърлени от съда като неоснователни. По чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност и на основание чл. 7, ал. 1 от наредбата е следвало да инсталира в търговския обект касов апарат с фискална памет, независимо, че не е регистриран по ЗДДС и ЗКПО. В заповедта е описано извършеното нарушение и са изложени подробни мотиви за създадена организация на работа в търговския обект, целяща отклонение от данъчно облагане, което води до негативни последици за държавния бюджет, с което е обоснована една от хипотезите на чл. 60, ал. 1 от АПК за налагане на мярката - да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. Изложени са мотиви и за определената продължителност на мярката предвид и необходимото време за въвеждане в експлоатация на касов апарат с фискална памет. Обосновано съдът е отхвърлил като недоказано възражението за липса на правно основание жалбоподателят да ползва обекта, който отговаря на определението по § 1, т. 41 от ЗДДС за търговски обект. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС се налага принудителна административна мярка за неспазване на реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискално устройство, като разпоредбата не обвързва налагането на принудителната административна мярка с правното основание за ползване на търговския обект, в който е извършено нарушението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,