Решение № 14783 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2013 г.

Решение № 14783 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калин Куманов Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД със седалище в гр. Варна и адрес на управление ул. "Прилеп" № 33, представлявано от Валентин Вълканов, срещу Решение № 3337 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9792/2012 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на IV-то отделение, с е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ж-194/09.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Касаторът формулира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС и делото да бъде решено по същество с обявяване нищожността или отмяната на атакуваното административно решение, а при условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация - ДКЕВР - е подал писмен отговор чрез пълномощника си юк. Иванов, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Борислав Радомиров Бонев - от гр. Варна, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба за допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С оспореното решение тричленен състав на ВАС, IV-то отделение, е отхвърлил жалбата против Решение № Ж-194/9.07.2012 г. на ДКЕВР, с което на касационния жалбоподател в качеството му на оператор на водоснабдителни и канализационни услуги, са дадени три задължителни указания: Да предложи на Борислав Бонев договор за предоставяне на В и К услуги, несъдържащ клаузи, задължаващи същия да заплати изграждането на сградното водопроводно отклонение към имота; Да изгради за своя сметка водопроводното отклонение и присъедини имота на жалбоподателя към изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; В едномесечен срок от получаване на решението да представи информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. Случаят се е изразявал в следното: Борислав Бонев е поискал присъединяване към водоснабдителната система за имот ПИ-90/1498а, кв. 182 по плана на гр. Варна, вилна зона "Траката". В тази връзка ВиК операторът му е предложил условия за присъединяване по предварителен договор, съгласно който Бонев е бил задължен да финансира строително-монтажните дейности по изграждането на новопроектираното сградно водопроводно отклонение към имота. Недоволен от така предложените му условия, потребителят е изразил несъгласие с тях в жалба до ВиК оператора. Последният му е отговорил, че в случай на несъгласие с предложената цена на СМР, негово право е да не се включва към водоснабдителната система и да прекрати сключения между страните договор за СМР, като остане на собствен водоизточник. Потребителят е останал недоволен от получения отговор и е подал жалба до ДКЕВР срещу ВиК - Варна. По жалбата е образувана преписка и комисията е извършила проучване на фактите по нея. Поискана е информация от ВиК оператора, като от представения отговор става ясно, че се касае за жилищна сграда в недвижим имот, за която е издадено разрешение за строеж; Бонев е подал заявление с искане за изходни данни за проектиране на сградно водопроводно отклонение; изготвен е инвестиционен проект за изпълнението му, който е съгласуван с ВиК - Варна; издадено е разрешително за строеж на новото водопроводно отклонение; потребителят е изградил водомерна шахта съгласно одобрения проект за сградното водопроводно отклонение. Според отговора на ВиК - Варна Борислав Бонев е спазил изискванията за присъединяване на нов потребител към водоснабдителната система по чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. ВиК - Варна е уточнило, че уличният водопровод не е включен в активите му, но същият му е предаден за експлоатация и поддръжка в качеството му на ВиК оператор. По жалбата на потребителя е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е дал на ВиК оператора описаните по-горе задължителни указания. Съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на ДКЕВР, като е приел, че то не е нищожно с оглед правомощията на комисията по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ (ред. ДВ, бр. 18 от 2005 г.). По същество първоинстанционният съд се е мотивирал с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.0.2004 г., като е формирал извода, че в противоречие с нормативната уредба ВиК операторът е поставил като условие заплащането от страна на потребителя на СМР за изграждане на сградното водопроводно отклонение към имота. Така постановеното решение от тричленния състав на ВАС, IV-то отделение, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. В производството по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката ДКЕВР разполага с компетентност да разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, какъвто е "ВиК - Варна" ООД, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Спорът между страните се свежда до това за чия сметка е следвало да бъдат строително-монтажните дейности по изграждане на новопроектирано водопроводно отклонение към имота. Правилно Съдът е издирил приложимата материалноправна разпоредба. Отговор на спорния въпрос дава нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.0.2004 г., по силата на която водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения се изграждат и поддържат от операторите. Законовата норма е ясна, категорична и не буди съмнение. Освен това при историческо тълкуване на относимите разпоредби на подзаконовия нормативен акт се очертава правилността в разсъжденията на тричленния състав на ВАС. С Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС по адм. дело № 9683/2005 г., е отменен § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, който е предвиждал, че в случаите, когато изграждането на участъци от улични ВиК системи и/или отклоненията от тях, необходими за предоставяне на услугите ВиК, е икономически нецелесъобразно за оператора, изграждането им може да се извърши от потребителите по взаимно съгласие с оператора; а прехвърлянето на собствеността върху изградените елементи на В и К системите от потребителите на собственика на В и К системите се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не по-голям от срока, определен в общите условия за получаване на услугите ВиК. Видно е, че след влизане в сила на решението (от деня на обнародването му в ДВ), не може да се изисква от потребителите за своя сметка за изграждат ВиК отклонения, макар и след това да прехвърлят собствеността на титуляра. Ясно е, че в решението на ВАС от 28.04.2005 г. е възприет подход към ограничаване на незаконосъобразния стремеж към доминиране от страна на ВиК операторите спрямо потребителите и прехвърляне върху последните на собствените им задължения. Следва да се отбележи, че е напълно несъстоятелна поддържаната от касатора теза, че Борислав Бонев не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от казаната наредба визира начина на водоснабдяване имотите на потребителите, като е видно, че законодателят е имал предвид достъпността на предоставяната услуга, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. Допълнителен аргумент в тази насока е правилото на чл. 12, ал. 2, т. 2 от същата наредба, чието тълкуване налага извода, че от момента на сключване на предварителния договор възложителят се третира като потребител на услугата. Още повече, в отговора си, подаден с изх. № ВП-689-1/20.04.2012 г. ВиК операторът не е отрекъл, че за него Борислав Бонев е нов потребител на водоснабдителната система. Като е дала задължителни указания на ВиК оператора, регулаторният орган е действал законосъобразно, а първоинстанционният съд е постановил правилно решение по отхвърляне на жалбата против издадения административен акт. Съобразно изложеното дотук обжалваното решение не страда от описаните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответните по жалбата страни не се следват разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,