Решение № 12707 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 979/2012 г.

ВАСIII отделение15.10.2012 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ИЗМЕНЯ по жалбата на Росица Денчева Генчева и Деян Огнянов Генчев от гр. Шумен Решение № 942 от 22.12.2011 г. на Министерския съвет на Република България, в частта му, с която е определено парично обезщетение от 6770 лв. за имот с № 16027 и 1642 лв. за имот № 016081, представляващ обединени имоти № 16076 и № 16077, намиращи се в землището на с. Градище, ЕКАТТЕ 17573, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за отчуждена част от 14,731 дка от имот № 16027 на 8868 лева (осем хиляди осемстотин шестдесет и осем лв.) размера на обезщетението за отчуждена част от 3,574 дка от имот № 016081 на 1921 лв. (хиляда деветстотин двадесет и един лв. в това число 1876 лв. за имот със стар № 016076, за отчуждените 3491 кв. м. и 45 лв. за имот със стар номер 016077, за отчуждените 83 кв. м.). Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12707 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 979/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Росица Денчева Генчева и Деян Огнянов Генчев от гр. Шумен против Решение № 942 от 22.12.2011 г. на Министерския съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "Хемус", участък Белокопитово - Каспичан от км 337 + 302 до км 342 + 200, на територията на община Шумен в частта му, с която е определено парично обезщетение за два поземлени имота, съставляващи имоти с № 16027 (стар 16.27) и обединени 16076 със 16077 (стар 16.81), намиращи се в землището на с. Градище, ЕКАТТЕ 17573, посочени в обжалваното решение под № 8 и № 27, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от съсобствените им имоти е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, представляван в производството от процесуални представители, поддържа становище за неоснователност на жалбата. В отговора на жалбата се поддържа, че решението е действително като издадено от компетентен орган в пределите на неговите правомощия по глава III от ЗДС. Заинтересованите страни - министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, намира, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 942 на Министерския съвет от 22.12.2011 г. са били отчуждени части от посочените по-горе имоти собственост на жалбоподателите. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 от АПК имат доказателствена сила и пред съда, включително оценката на част от поземлените имоти в землището на с. Градище, община Шумен, с дата на възлагане на оценката - 26.10.2011 г. Оценката в административното производство е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката, приложена е таблица, по която е определено обезщетението. По искане на жалбоподателите, по делото бе назначена единична, а в последствие и тройна оценителна експертиза, като назначените вещи лица са съобразени с изискванията на посочени § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Тройната експертиза е изготвила съдебно-оценителна експертиза в два варианта, като първият е на база представените по делото нотариални актове за сключените сделки в рамките на 12 месеца преди възлагане на оценката от страна на инвеститор Вторият вариант тройната експертиза е изготвила на база Наредбата за реда и определяне цените на земеделските имоти. Заключението не е оспорено от страните. Съдът, намира, че в конкретния случай следва да възприеме втория вариант от заключението на вещите лица, което е обективно и изготвено при спазване на § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС. Това е така, защото представените допълнителни нотариална атове не отговарят на изискването на § 1а, т. 1а от ДР на ЗДС, а именно, изповяданите сделки с тези имоти не попадат в землището където се намират процесните имоти. При тази фактическа обстановка и като съобрази становището на вещите лица че имот с № 016027 има уникален характер с оглед неговото местонахождение, настоящият състав намира че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 8868 лв. По отношение на останалите два имота (които са били обединени в последствие в един с № 016081, следва да се присъди обезщетени общо в размер на 1921 лв. (1876 лв. за имот със стар № 016076, за отчуждените 3491 кв. м. и 45 лв. за имот със стар номер 016077, за отчуждените 83 кв. м.). С оглед на изложеното до тук оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите посочени по-горе следва да се увеличи съобразно изложените по-горе мотиви. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,

Цитирани разпоредби

1