Решение № 221 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 895/2008 г.

Решение № 221 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 895/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на А. Т. П. от гр. П. срещу решение № 725 от 27.11.2007 г. по в.гр. д. № 955/07 г. на П. окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 836 от 19.07.2007 г., постановено по гр. д. № 335/07 г. на П. районен съд, с което А. Т. П. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на "С"Б", гр. П. сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.03 г. до окончателното й изплащане. По делото е установено, че с влязла в сила присъда № 408 от 8.06.06 г., постановена по н.о.х.д. № 1696/05 г. ответникът в първоинстанционното производство А. П. е признат за виновен в това, че за периода от 20.03.03 г. до 31.07.03 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - председател на В. клуб"Б", е присвоил чужди движими вещи - сумата 7 200 лв., който са му били връчени в това му качество да ги пази и управлява - престъпление по чл. 201, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 222 ГПК предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което е на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е оставил в сила първоинстанционното решение, с което същият е уважен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводите на касатора, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е разгледал делото на 14.11.07 г. в негово отсъствие са неоснователни. Независимо от факта, че на 13.11.07 г. същият е представил в канцеларията на съда молба за отлагане на делото поради внезапно заболяване, в случая предпоставките на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) за това не са били налице, тъй като молбата не е била подкрепена с доказателства за наличие на такова (болничният лист е представен едва с касационната жалба), а освен това той е имал редовно упълномощен адвокат по делото, поради което съдът не е имал никакво основание да отлага разглеждането на делото. След като жалбоподателят е бил призован лично за заседанието на 1.11.07 г. и срокът по чл. 41, ал. 5 ГПК (отм.) е спазен, обстоятелството дали той е уведомил адвоката си за това своевременно или не е правно ирелевантен, поради което и направеният довод в тази насока е неоснователен. Оплакването, че по делото не е доказан размерът на причинените вреди и че въззивният съд е следвало да назначи вещо лице по този въпрос е също неоснователно. Във връзка с него въззивният съд правилно е приел, че след като жалбоподателят с влязла в сила присъда е признат за виновен и осъден за длъжностно присвояване, размерът на присвоената сума е елемент от престъпния състав по чл. 201, ал. 1 НК и е подлежал на доказване в наказателния процес, а гражданският съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние със съставомерен резултат, е длъжен да възприеме същия размер на вредите съгласно чл. 222 ГПК (отм.). Ето защо окръжният съд не е допуснал нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) като не е назначил вещо лице за установяване размера на причинените на ищеца имуществени вреди и правилно е приел, че предявеният иск е доказан, както по основание, така и по размер. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в касационното производство в размер на 580 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.