Решение № 9914 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2019 г.

Решение № 9914 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Г. Б., живущ в [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 1858 от 04.11.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас по административно дело № 2235/2019 г. В молбата са наведени доводи, че поради нарушаване на съдопроизводствените правила Б. не е бил надлежно представляван в проведеното от Бургаския административен съд открито съдебно заседание на 30.10.2019 г., както и, че поради много бързо постановеното решение от сезирания съд е препятствана възможността на жалбоподателя да поиска отвод на съдията-докладчик и да поиска поправка на протокола от проведеното по делото съдебно заседание. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, не изразява становище. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Г. Б. против заповед № 3 СП/Д-А/3564 от 29.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Бургас, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), потвърдена с решение № 30 от 09.07.2019 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Бургас. Редовното съдебно-административно производство е изчерпано с постановеното по казуса решение, като съдебният акт на Бургаският административен съд е окончателен (чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/). Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в този член основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, на която се е позовал искателят, допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Г. Б. е бил страна в редовното съдебно-административно производство по делото, но по отношение на него не е било допуснато никое от гореизброените процесуални по характера си нарушения и правото му на защита не е било накърнено. От протокола от проведеното на 30.10.2019 г. открито съдебно заседание в Административен съд - Бургас по административно дело № 2235/2019 г., е видно, че в съдебната зала по време на разглеждане на делото е присъствала Л. М., която е представила пълномощно, съгласно което е упълномощена да представлява Г. Б., като в текста на пълномощното е вписано, че тя му е майка. Съгласно чл. 32, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, в съдебния процес страните могат да се представляват по пълномощие от родителите, децата и съпругът (в това число майка може да представлява сина си). В съдебното заседание на Бургаския административен съд Л. М. не е представила доказателство, че е майка на Г. Б., поради което не е била допусната да го представлява. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и М. да бе доказала, че е родител на Б., с пълномощното, което е представила пред съда, отново не би трябвало да бъде допусната до участие в процеса като негов пълномощник. С него тя не оправомощена да представлява Б. по делото, като в текста му не се съдържа даже и генерално упълномощаване да представлява упълномощителя си пред органи на съдебната власт. Възраженията на искателя, че му е препятствана възможността да поиска отвод на съдията-докладчик по делото на Бургаския административен съд, както и да поиска поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание, също не попадат в приложното поле на някоя от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 от АПК. В чл. 172, ал. 1 от АПК е посочено, че съдът постановява решението си в едномесечен срок от заседанието, в което е приключено разглеждането на делото. Това означава, че съдът разполага с правомощие да постанови решението си дори същия ден, в който е проведено последното по делото съдебно заседание. По административно дело № 2235/2019 г. на Административен съд – Бургас е проведено само едно открито съдебно заседание – на 30.10.2019 г., и след като съдът е приел делото за изяснено, на 04.11.2019 г. е постановил решението си. Бързината в случая, с която съдът е произнесъл окончателният си съдебен акт, не само не е укорима, а следва да се адмирира, защото на практика е трудно постижима в много натоварените съдилища, сред които е и Бургаският административен съд. Още по-малко тази бързина представлява съществено процесуално нарушение, камо ли такова, представляваща основание за отмяна по някоя от хипотезите на чл. 239, т. 5, сред които тя не попада. В тази връзка следва да се отбележи, че преди да постанови решението си, съдът не е длъжен да изчака да изтече едномесечният срок по чл. 151, т. 1 от ГПК за поправка и допълване на протокола, нито пък такова искане е било отправено от Г. Б. Б. не е сезирал Бургаският административен съд и с искане по чл. 23, ал. 1 от ГПК за отвод на съдията-докладчик на някое от основанията по чл. 22, ал. 1, т. т. 1-6 от ГПК, докато делото е било висящо, а с постановяването на решение по него тази възможност е окончателно преклудирана, но не поради нарушение на процесуални правила сред визираните в чл. 239, т. 5 от АПК. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже искателят в настоящото производство, не може да бъде кредитирана, поради което искането за отмяна се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано. За пълнота трябва да се посочи, че останалите доводи на Б. и представените към искането му доказателства касаят законосъобразността на обжалвания от него акт пред Административен съд – Бургас, поради което са ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани в тази извънинстанционна фаза на процеса. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,