Решение № 7976 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14153/2009 г.

Решение № 7976 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14153/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Серафим Христов Кастелов от гр. София против Решение № 62 от 22.07.2009 г., постановено по административно дело № 2933 по описа за 2009 г. на Административен съд - София - град. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът бъде решен по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София - град е било образувано по жалбата на Серафим Христов Кастелов от София против Заповед № з-4525 от 26.03.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушаване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С решенето си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по чл. 228 от ЗМВР, в изискуемата по закон писмена форма и спазване на изискванията за реквизити на заповедта, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и изискванията на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Действията, посочени в заповедта, квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина са били безспорно извършени, както правилно е приел първоинстанционният съд. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено пред съда с насрещно доказване. Същите са установени както входа на административното производство, така и при съдебното оспорване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина е правилен. Безспорно установено е, че на датата 27.01.2009 г. около 13.07 часа на път II-62, в близост до бензиностанция "Перфект", в посока на движение - град Дупница, е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол. Действията са извършени в нарушение на чл. 7, 8 и 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което правилно са били квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина от категорията на тежките. Самият Правилник за прилагане на ЗМВР определя нарушението като тежко, поради което при констатирането му дисциплинарнонаказващия орган, при обвързана компетентност е задължен да наложи предвиденото в чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР наказание "уволнение". Правилен е извода на съда, че възражението за некомпетентност на органа- издател на заповедта- е неоснователен. И настоящата инстанция приема, че в случая не се касае за новосъздадена териториална структура на МВР - за която да е приложимо изискването на чл. 14 от ЗМВР - акт на МС за създаването й. С ДВ, бр. 69/2008 г. от 05.08.2008 г. е извършено изменение на ЗМВР, вкл. и досежно структурата на МВР. Според § 109 създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции "Полиция" и на областните дирекции "ПБЗН". По делото е безспорно установено, че уволненият е служител на МВР от 30.05.1991 г. и последно е заемал длъжността "старши полицай", кат. Е - водач на патрулен автомобил 03 група "Охрана", сектор "Охранителен", отдел "СОД" - СДП. След въпросното изменение и по силата на тези разпоредби се променя наименованието на основните структури на МВР /вж. чл. 9 от закона/, сред които са предвидени и тези на ОД на МВР. Всички основни структури на МВР, сред които са Областните дирекции на МВР, възникват по силата на самия закон /арг. чл. 9/. Както вече се посочи с изменението на ЗМВР от 2008 г. основна структура в министерството е единствено ОД на МВР, като по арг. от § 110, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР с влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител, приложим с оглед препращане в ЗМВР, като за целта не е необходим нарочен акт за преназначаване. От събраните в първоинстанционното производства се установява, че считано от 1991 г. жалбоподателят е на длъжност в МВР. По този начин и по арг. именно от § 110, ал. 1 правилен е изводът, че към дата на изменението на закона и до дата на прекратяване на служебното му правоотношение, същият е бил във валидно служебно правоотношение в структура на МВР. Ако се приемат доводите на жалбоподателя в търсения в жалбата им смисъл, то тогава би се получил следния правен извод: липсата на изричен акт за назначение след изменението от 05.08.2008 г. и по логика, наведена от процесуалния представител, би оправдало прекратяване на служебното правоотношение със съответните служители. Напротив, не такава е идеята на закона и това е абсолютно обосновано именно в § 110 от ПЗР на ЗИДЗМВР, който препраща към чл. 87а от ЗДСл., която норма предвижда запазване на заварените към дата на изменението служебни правоотношения, т. е. няма прекъсване на същите в см. на прекратяване на правоотношението, за да се търси и оправдава издаване на нов акт за назначение в новосъздадените структури. Същите по силата на тази законова норма следва да се считат за валидно съществуващи и пораждащи съответните права и задължения за своите страни. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател за съществено нарушение на материалния закон, което не е зачетено от Административен съд - София град, а именно разпоредбата на чл. 247, ал. 2 ЗМВР - не произнасяне по искане за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание. В идно от съдържащите се в административната преписка документи в денят, след извършване на дисциплинарното нарушение - 28.01.2009 г./ вх. № 914-А-04.02.2009 г./ - Кастелов поискал прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по собствено желание. Заявлението е подадено до директора на СДВР, чрез началника на ОСОД. В същият ден-04.02.2009 г., последният резолирал "несъгласен - в момента се извършва проверка за алкохол". Не съгласие, с поставяне на резолюция, изразил и директора на СДВР. Липсват данни Кастелов да е уведомен за отказа. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява "по собствено желание", като според чл. 247, ал. 2 ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на това основание се издава в едномесечния срок по чл. 247, ал. 1 ЗМВР. Служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, освен в изрично посочените в закона случаи, сред които не попада този по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР (чл. 249, ал. 2 от с. з.). Настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл. 247, ал. 2 ЗМВР е инструктивен и той е от значение само за възникване на възможността за обжалване на правните действия или бездействия на административния орган по реда на АПК. Основното в случая е, както правилно приема първоинстанционния съд, че в срока за произнасяне от органа по назначаването по заявлението на жалбоподателя, срещу служителя е било образувано дисциплинарно производство. В правомощията на органа по назначаването е при наличие на осъществени различни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, да прецени на кое основание да го извърши. Изводът на съда за липса на противоречие с материалния закон е изцяло правилен и се споделя от настоящата инстанция. При преценката, че дисциплинарното производство е извършено изцяло по процесуалните правила на ЗМВР и ППЗМВР съдът е приложил правилно материалния закон. Не се установи и твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,