Решение № 2413 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2017 г.

Решение № 2413 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Я. П., гр. К., ул. Ален мак 17Б, против заповед № 8121К-665/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ПЗР на ЗИДЗМВР/, ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г. Оплакванията в жалбата са за противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби. Навеждат се доводи за противоречие на заповедта с разпоредбата на § 86 от ПЗР към ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015 г./. Излагат се съображения, че при преобразуването на служебното правоотношение по ал. 1 от § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР не е налице нито една от законовите хипотези на чл. 87а от Закона за държавния служител, приложима в процесния случай при преобразуване на служебни правоотношения в резултат на преобразуване на администрация. Твърди се, че при преобразуване на служебното правоотношение на оспорващата са определени длъжностно ниво и ранг в противоречие с ал. 5 и ал. 9 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, тъй като на заеманата от Павлова длъжност преди преобразуването съответства не старши експерт, V ранг, а началник сектор в структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР с минимален ранг III младши. Запазване размера на възнаграждението по ал. 6 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР не е основание да се приеме, че не се засягат права и законни интереси на държавния служител, като без негово съгласие се назначава на по-ниска длъжност. Допълнителни съображения в подкрепа на жалбата излага в писмени бележки, чрез процесуален представител адвокат Кръстева. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, не изразява становище по жалбата. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени по реда на чл. 144 АПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № 8121К-665/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР/ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./, С. Я. П. е била назначена на длъжност старши експерт /КАО/ в сектор "Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси" към отдел административен в ОД на МВР К., с наименование на длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията - експертно ниво 6, ранг V младши. До издаване на оспорения акт, видно от Заповед № 8121К-5087/12.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, ст. инспектор С. Я. П.-началник на група "Информация, планиране, координация и деловодство", към сектор "Координация и информационно-аналитична дейност" при ОДМВР К., е била преназначена на ръководна длъжност Началник на сектор "Координация и административно обслужване" при ОДМВР К., със специфично наименование Главен инспектор. По делото са приети като доказателства заверени копия на длъжностна характеристика № 292р-2082/01.02.2017 г. за длъжността "Старши експерт КАО"; типова длъжностна характеристика на длъжността "Началник сектор КАО" в ОДМВР; Заповед № 8121К-537/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на ОДМВР К., и Заповед № 8121К-418/26.01.2018 г., за изменение щата на ОДМВР К.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Съдът намира, че заповед № 8121К-665/01.02.2017 г. е издадена от компетентен орган- министъра на вътрешните работи /предвид разпоредбата на чл. 158 от ЗМВР/, в предвидената от закона форма, при наличие на изискуемите реквизити по чл. 11, вр. чл. 9 от ЗДСл, и при спазване на административнопроизводствените правила. Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правното основание за издаване на заповедта е § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от14 октомври 2016 г./, в сила от 01.02.2017 г., съобразно който служебните правоотношения на държавните служители, за които се е прилагал § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г./ и които към датата 01.02.2017 г. заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше образование /в която хипотеза попада настоящата жалбоподателка С. П./, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г. С разпоредбата, считано от датата на влизането и в сила, се преурежда статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен с нормата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г./. Съгласно § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 /т. е. служители на МВР със статут на държавни служители по същия закон - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението/ до прекратяване на служебните им правоотношения. От анализа на горецитираните разпоредби се прави извод, че е налице изрична законова уредба, по силата на която държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които попадат в хипотезата на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./, и за което е налице изискването за притежаване на висше образование и заемане на длъжност с висше образование, следва да бъдат назначени считано от 01.02.2017 г. на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура /съобразно § 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР/, като служебното им правоотношение на служители в МВР не се прекратява, а се преобразува в такова по ЗДСл, вместо по ЗМВР, съгласно действащата до 01.02.2017 г. нормативна уредба. Следователно именно в съответствие с това законово разрешение и при условията на чл. 9 от ЗДСл за възникване на служебното правоотношение въз основа на административен акт, е издадена оспорената заповед № 8121К-665/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Не се кредитират доводите в жалбата. Противно на тезата на оспорващата, прекратяване на служебното правоотношение по см. на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г./ не е въведено от законодателя като условие за прилагане § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР/ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./, поради което обжалваната заповед не е издадена в противоречие с разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г./. Не е приложима в процесния случай и общата разпоредба на чл. 87а от ЗДСл, касаеща запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрация, доколкото както се отбеляза по-горе, относно преобразуване служебните правоотношения на опредена категория държавни служители - тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, между които попада и оспорващата, е налице специална правна уредба, въведена с ПЗР на ЗИДМВР /§ 67 и сл., вкл. § 69/. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката за определяне при преобразуване на служебното и правоотношение длъжностно ниво и ранг в противоречие с разпоредбите на § 69, ал. 5 и ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./. Съгласно ал. 5 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите по ал. 1 се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг; а съгласно ал. 9 стажът на служителите по ал. 1, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, се зачита за служебен стаж при един и същ орган по назначаване и за работа в същата администрация по смисъла на Закона за държавния служител, с изключение на чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител. Видно от приетите по делото писмени доказателства, за длъжността Началник на сектор "Координация и административно обслужване" при ОДМВР К., със специфично наименование Главен инспектор, заемана от жалбоподателката /определена съгласно заповед № 8121К-537/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на ОДМВР К./, не е бил предвиден ранг по класификатора на длъжностите в администрацията, като в ЗМВР липсва уредба как се преизчисляват рангове по този закон при преобразуване на правоотношението по ЗДСл, поради не са налице фактически и правни основания за определяне на по - висок ранг на оспорващата при преназначаването и на процесната длъжност. Д. Н. на сектор в структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР с район на действие извън територията на гр. С. и териториални звена на структурите на МВР с район на действие извън територията на гр. С., е включена в КДА като нов № . 216а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 01.02.2017 г.), но преди посочените изменения длъжността не е фигурирала в КДА, тъй като служебните правоотношения на държавните служители в МВР се преобразуват при условията на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР с влизане в сила на тази разпоредба, т. е. от 01.02.2017 г. Във вр. с прилагане на изискванията на влезлия в сила ЗИДЗМВР, в съответствие със Закона за администрацията и ЗДСл, за посочената по-горе длъжност, със Заповед № 8121К-418/26.01.2017 г. за изменение щата на ОДМВР К., е определена длъжност "Старши експерт КАО", за която Класификаторът на длъжностите в администрацията предвижда минимален ранг V младши /Старши експерт в структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР с район на действие извън територията на гр. С. и териториални звена на структурите на МВР с район на действие извън територията на гр. С. /. Именно тази длъжност и посоченият за нея минимален ранг са били определени на служителката С. Я. П. с оспорената от нея заповед № 8121К-665/01.02.2017 г. На следващо място съобразно установените факти по делото и нормативна уредба не може да се приеме, че при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР/ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./ за органа по назначаването е предвидено задължение да определи полагащия се на служителя ранг по ЗДСл въз основа на прослуженото време или стаж като държавен служител със служебно правоотношение по ЗМВР. Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността /чл. 73, ал. 1 от ЗДСл/, който не се определя на основание професионален стаж или прослужено време/ или служебен стаж по см. на ал. 9 на на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./, а съобразно оценяване на изпълнението на длъжността на държавните служители по реда на Раздел VIIа от ЗДСл. В случая е спазено изискването на ал. 3 от § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г./, преобразуването да се извърши с щата на съответната структура, както и правилото на ал. 5, на служителите да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност - в конкретната хипотеза V младши. Съображенията на оспорващата относно засягане права и законни интереси в нарушение на чл. 82 от ЗДСл, тъй като без нейно съгласие е била назначена на по-ниска длъжност, не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните доказателство -предложение рег. № 292р-2001/01.02.2017 г. на директора на ОДМВР К. до министъра на вътрешните работи за преобразуване на служебните правоотношения и преназначаване на държавни служители в ОДМВР-К., С. Я. П. е дала предварително изрично писмено съгласие, да бъде преназначена от длъжност началник сектор # в сектор "Координация и административно обслужване" при ОДМВР К., на длъжност старши експерт/КАО/ в сектор "Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси" към отдел "Административен" при ОДМВР К., длъжностно ниво 10, експертно ниво 6, ранг V младши, с дневно работно време 8 часа и конкретно определена основна месечна заплата. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона предвид въведеното от законодателя изискване за преобразуване на посочените в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР служебни правоотношения на определени категории служители в МВР, в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на ЗИДЗМВР. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на С. Я. П., против заповед № 8121К-665/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна. По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,