Решение № 4759 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 729/2017 г.

Решение № 4759 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 729/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. срещу решение № 687 от 07.12.2016 г., постановено по адм. д. № 677/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Д. Г. Б., представляван от адв. Б., представя становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 687 от 07.12.2016 г., постановено по адм. д. № 677/2016 г. по описа на Административен съд - П. е отменено решение № 2103-12-7#13/29.07.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е потвърдено уведомително писмо изх. № 2103-12-7#7 от 12.05.2016 г. на Ръководителя на контрола по разходите при Териториално поделение на НОИ гр. П.. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да достигне до този резултат, административният съд е приел, че окончателния размер на осигурителния доход за държавно обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя от самоосигуряващите се лица, а не от действително получения през съответния месец осигурителен доход. С оглед на тези констатации, съдът е приел, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно и е отменил същото. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. При извършена проверка от Ръководителя на контрола по разходите при Териториално поделение на НОИ гр. П. за осигурителния доход на Д. Г. Б. въз основа на постановеното решение № 64/19.02.2016 г. по адм. дело № 747/2015 г. по описа на Административен съд - П., е констатирано, че същият е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице за периода 01.11.1998 г. до 28.02.2015 г. Декларирал е начало на упражняване на дейност и осигуряване от 01.11.1998 г. за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, като лице упражняващо свободна професия с ЕИК *********. Считано от 01.01.2002 г. лицето е декларирало упражняване на трудова дейност и осигуряване като ЕТ "Д. Б. 2001" с ЕИК *********. В резултат на това е издадено уведомително писмо с изх. № 2103-12-7#7/12.05.2016 г., с което е определен нов размер на окончателния осигурителен доход за периода, както следва: От 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 5019.00 лв.; от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 4917.82 лв.; от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - 5040.00 лв.; от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - 5040.00 лв.; от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. - 840.00 лв. От данните по делото се установява, че за периода 2010 - 2011 г., избраният от Д. Б. осигурителен доход като самоосигуряващо се лице, е 550 лв. През този период той е ползвал отпуск поради временна неработоспособност на 23.04.2010 г. и за периода 23.02.2011 г. до 04.03.2011 г., като окончателният осигурителен доход за периодите 2010 г. - 2011 г. е по-малък от предварително избрания от 550 лв. на месец. Поради тази причина за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. е намален на 5019.00 лв. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - на 4917.82 лв. За времето от 01.01.2013 г. до 28.02.2015 г. Б. е внасял авансови осигурителни вноски върху осигурителен доход от 550 лв. Минималният осигурителен доход за тези години е определен с бюджета за държавното обществено осигуряване на 420 лв. месечно. При извършена проверка административният орган е установил, че окончателният доход по годишна декларация на Б. е по-нисък от предварително определения от него доход от 550 лв. месечно. За 2013 и 2014 г. самоосигуряващото се лице е внасяло авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход, в по-голям размер от минималния, а средномесечният осигурителен доход определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на годишната данъчна декларация /ГДД/, е под минималния осигурителен доход, поради което за окончателен размер на осигурителния доход административния орган е зачел минималния месечен осигурителен доход за съответните години /420 лв. за 2013 г. и 420 лв. за 2014 г./ Относно 2015 г. е прието, че при заверка на осигурителните книжа преди определяне на окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 КСО, в случая месеците януари и февруари 2015 г., в книжката се заверява минималният размер на осигурителния доход, определен за всяко лице в Закона за бюджета за държавно обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. З. Б. този размер на минималния осигурителен доход е 420 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 КСО (преди изм. ал. 8 КСО), окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по- малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Административният съд неправилно е приел, че следва да се вземе средномесечният доход, върху който лицето е внесло авансови вноски, въпреки, че реално полученият от него доход е по-нисък. В конкретния случай самоосигуряващият се Д. Б. е внасял авансово осигурителни вноски върху месечен осигурител доход, чийто размер е по-голям от минимално определения от 420 лв. Средномесечният му осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в ГДД е под минималния, поради което окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния, както законосъобразно е преценено от административния орган. Правилно осигурителният доход е намален съответно до реално получения месечен доход, а където е бил по-нисък от средномесечния минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, е бил изравнен с минималния по ЗБДОО. Съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 9 КСО и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и чл. 3, ал. 2 от Наредбата за елементите за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, които не сочат за окончателен размер на осигурителния доход да се счита доходът, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски, а реалният годишен доход. По изложени в тези мотиви съображения оспореното съдебно решение следва да бъде отменено. Издадените от органите на Териториално поделение на НОИ гр. П. административни актове са законосъобразни, което обуславя отхвърляне на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,