Решение № 5466 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангелчев ЕООД, гр. Ардино, чрез пълномощник адв. С. Димитрова, против решение 219 от 21.06.2023г., постановено по адм. дело 60/2023г. по описа на Административен съд Кърджали. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество против решение 35/3/312/0653/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. 07-0400/1478-310 от 09.01.2023г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка относно валидността на решението за налагане на финансова корекция (РФК), тъй като към момента на неговото издаване не е било налице валидно делегиране на правата на управляващ орган на ДФЗ, респ. издателят на акта не е имал компетентността да стори това. Сочи се, че неправилно е преценена и давността, а изводите на съда за наличие на продължаваща нередност са немотивирани и в противоречие на закона. Твърди се също, че съдът не е съобразил, че размерът на финансовата корекция е изчислен неправилно, защото не е отчетено каква е средноаритметичната стойност на неизпълнение за двете проверявани години (2017г. и 2018г.). Касаторът счита, че административният съд не е отчел и допуснатите съществени нарушения на адмнинистративнопроизводствените правила, предвид започналото без валидно правно основание административно производство. Намира, че непостигането на планираните приходи от нощувки не би могло да се счита за нарушение, тъй като заложените в бизнес плана суми и нощувки са завишени и практически неизпълними. Счита също, че съдът не е разгледал всички изложени аргументи в първоинстанционната жалба, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна и това е рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение. Иска се да се отмени решението на Административен съд Кърджали като неправилно и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Тренчева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по жалба на Ангелчев ЕООД против решение 35/3/312/0653/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. 07-0400/1478-310 от 09.01.2023г, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) му е наложена финансова корекция в размер на 14 532,14 лева, което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателна финансова корекция. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 35/3/312/0653/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. 07-0400/1478-310 от 09.01.2023г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 19.05.2014г. между Държавен фонд Земеделие, сдружение "МИГ-Ардино" и Ангелчев ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" във връзка с мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на инвестицията "Реконструкция, пристройка и надстройка на съществуваща сграда за обособяване на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в гр. Ардино, [улица]", по който на 07.12.2015г. на дружеството е изплатена субсидия в размер на 102 196,15 лв. Впоследствие с писмо изх. 07-0400/1478#68 от 14.06.2022 г. бенефициерът е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). В писмото е посочено, че във връзка с този доклад ДФЗ е извършил административни проверки в официалните и публично достъпни регистри на НАП и в публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети за две пълни финансови години 2017г. и 2018г., при които е установено неспазване на договорни и нормативи задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план. Въз основа на констатациите от проверките е издаден оспореният административен акт, с който е прието неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчива заетост 1.) за две пълни финансови години (2017 г. и 2018 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 15,24% от заложените приходи за посочените 2 финансови години; 2.) не са разкрити и не са запазени заложените по бизнес план 2бр. работни места, а именно 1 бр. управленско и 1 бр. производствен персонал, като средно за две последователни пълни години поддържаната заетост е 3,25 броя средно годишно заети лица или установеното изпълнение на работните места средно аритметично за две пълни финансови години е в размер на 50% от заложените. При така установеното реално изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения с договор 35/3/312/0653 от 19.05.2014 г., а именно на т. 4.17 от договора и т. 11 от Приложение 2 към договора, както и на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.). Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 14,22 % от предоставената финансова помощ по договора (14 532,14 лв.) - ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са изпълнени нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), а реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на нарушението е една финансова година, през която са реализирани приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната година, се налага санкция от 5% от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.17 от договор 35/3/312/0653 от 19.05.2014 г, във връзка с даденото определение в §1, т. 19 от ДР на Наредба 29/2008г. Прието е още, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 2 от Наредба 29/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел І Общи положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 5109,81 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на Ангелчев ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 14 532,14 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателна финансова корекция. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008г. Обсъдено е и възражението за изтекла погасителна давност, като е изведено заключение, че се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, предл. второ от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) и визираният давностен срок не е изтекъл. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила констатациите на административния орган, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност /приходи от нощувки/, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за двете години /2017г. и 2018г./ е под 20%, а именно 15,24%. Верни са изводите на съда, че макар експертизата по делото да опровергава констатацията в оспореното РФК за неизпълнение на бизнес-плана относно разкриване на две работни места, то това не е повлияло върху законосъобразността на обжалвания административен акт, защото за констатираните две нарушения, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е наложена окончателна финансова корекция в по-големия от двата размера. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.17 от договора, според която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. При това не може да бъде споделен доводът на касатора, че заложените в бизнес плана прогнозни суми и брой на нощувките са завишени, което прави постигането им практически неизпълнимо и нереалистично. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 41 във вр. с мярка 312. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 29/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неоснователни са доводите на касатора за липса на компетентност на издателя на акта. Същите са подробно обсъдени от решаващия съд, като настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че материалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ произтича от разпоредбите на § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). С оглед на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и 2014 2020 г. Според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от Ангелчев ЕООД, дало повод за частично възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, е форма на нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018 г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022 г. На бенефициера е изпратено уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, получено на 15.06.2022г., във връзка с което е депозирал възражение на 28.06.2022г. Следователно давностният срок е прекъснат с нотифицирането на засегнатото лице за образуване на административно производство за налагане на финансова корекция. При това оспореното решение за налагане на финансова корекция от 09.01.2023г. е издадено в законовия срок, след прекъсването на давността и отново започналият да тече срок за давност. Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилно определен размер на финансовата корекция. Административният орган е приложил коректно процентния показател за нарушението съобразно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, като изводите на съда в тази връзка се споделят. Правилно е съобразено, че съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на нарушението е една финансова година, през която са реализирани приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната година, се налага санкция от 5% от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Наложената санкция в размер на 14,22% е изчислена, като е взет предвид процентът на изпълнение на плана за 2018 г. 10, 78%. Така от 20% са извадени 10,78% и се е получило 9,22%, представляващ установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година /за 2018г./, към което са добавени 5% от предоставената помощ, и се е получил точният размер на наложената санкция от 14,22%. В приложимата хипотеза на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че установеният процент на неизпълнение под 20% е спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година, а не спрямо средноаритметичната стойност на неизпълнението за двете проверявани години, както неоснователно поддържа касационният жалбоподател. Не може да бъде възприето и възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението в касационната жалба, че липсва валидно правно основание за провеждане на производство по налагане на финансова корекция, е несъстоятелно. Макар в получения окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на OLAF да липсват конкретни констатации за Ангелчев ЕООД, то следва да бъде съобразено, че този доклад е от 2019г. и от съдържанието му е видно, че са били установени нередности в 88% от проверените бенефициери. Макар конкретно инвестицията на касатора да не е била обект на проверка от OLAF, но в резултат на доклада на OLAF от страна на Държавен фонд Земеделие са извършени административни проверки по отношение на функционирането на направените инвестиции на всички бенефициери по мерки 311 и 312 от ПРСР 2007-2013г., включително тази на Ангелчев ЕООД. С оглед установеното от фонда неизпълнение на бизнес плана на касатора, представляващо неспазване на договорни и нормативни задължения, следва да се приеме, че е било налице валидно правно основание за проведеното производство по налагане на финансова корекция. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение