Решение № 8993 от 3.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Белово, област Пазарджик, ЕИК[ЕИК], гр. Белово, ул. Орфей 4А, чрез процесуалния й представител срещу Решение 562/07.08.2020 г. по адм. дело 1150/2019 г. на Административен съд Пазарджик, с което касаторът е осъден да заплати сумата от 57 444,00лв., представляваща обезщетение за общата стойност на средствата, които са необходими за възстановяване на стопански постройки, съответно с идентификатори 03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, землище на общ Белово, местност Света Петка; сумата от 13 181,26 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 57444,00лв. в размер на законната лихва, считано от 05.07.2017г. до 08.10.2019г., както и обезщетение за забавено плащане на сумите от 57444,00 лв. считано от 09.10.2019г. до окончателното им изплащане; сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., представляващи обезщетение, съответно за 150 бали сено и 2.00 м3 избичен иглолистен материал, които са били отнети от ищеца, преди събарянето на стопанските постройки; сумата от 120,47 лв. и сумата от 133,78лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., в размер на законната лихва, считано от 05.07.2017г. до 08.10.2019г., както и обезщетение за забавено плащане на сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., считано от 09.10.2019г. до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил исковите претенции на ищеца Л. Варев в останалата им част. Касационният жалбоподател Община Белово оспорва решението в осъдителната му част, с което е осъдена да заплати частично обезщетение за претърпени имуществени вреди на Л. Варев, настъпили за лицето в резултат на премахване на две постройки. Премахването е извършено въз основа на отменена с влязло в сила Решение 583 от 02.11.2016Г., по адм. дело 900 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2016г. като незаконосъобразна, Заповед 197 от 16.07.2015г. на Кмета на община Белово. Моли решението в обжалваната му част да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли исковата претенция в уважената част или да се върне за ново разглеждане и съобразяване на допълнителни доказателства по делото. В съдебно заседание се представлява и поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи. Представя допълнителни доказателства. Претендира разноски. Ответникът - Л. Варев /починал в хода на производството/, заместен от П. Варева, Н. Варева, К. Варев и Р. Варев /преживяла съпруга и деца/, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и в писмен отговор. В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците посочва допълнителни аргументи. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради липса на изложени аргументи за законосъобразността на извършеното в имота строителство. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна, че с Решение 932 от 09.11.2017г., постановено по гр. дело 1039 по описа на Районен съд Пазарджик за 2016г. е прието за установено, че Л. Варев е собственик на реална част с площ 234,00 кв.м. от имот с пл. 402 по отменения кадастрален план на [населено място], общ. Белово, обл. Пазарджик, одобрен със Заповед 8 от 11.01.1994г., целият с площ от 472,00кв.м., която реална част неправилно е нанесена в действащата кадастралната карта на гр. Белово, одобрена със Заповед РД-18-34 от 20.5.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен имот с идентификатор 03592.5.28 с площ 234,00кв.м., местност Света Петка, трайно предназначение на територията:земеделска земя и неправилно е записана в кадастралния регистър като имот собственост на Община Белово. Решението е влязло в сила на 25.01.2019г. Междувременно е издадена Заповед 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: Едноетажна сграда 1 (03592.5.28.1) с размери 6,00м./4,00 м.двуетажна сграда 2 (03592.5.28.2) с размери 8,00м./4,60 м., намиращи се в поземлен имот с идентификатор 03592.5.28 по кадастралната карта на гр. Белово, землище Белово, местност Света Петка. Тази заповед е изпълнена принудително преди влизането й в сила, въпреки че е била обжалвана. Впоследствие е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение 583 от 02.11.2016Г., по адм. дело 900 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2016г., потвърдено с Решение 8722 от 05.07.2017Г., постановено по адм. дело 881 по описа на Върховния административен съд за 2017г. По делото са изслушани свидетелски показания за извършено изземване на движими вещи /сено и дървен материал/, които са би находящи се в сградите, обект на премахване. Въпреки възражението си в касационната жалба и допълнението й, Община Белово не е представила доказателства за връщането на вещите, каквито са твърденията й. Изслушани са и две заключения от допуснати съдебни експертизи съдебно оценителна и съдебно икономическа, чиито заключения не са оспорени от страните по съответния ред. Заключенията са били възприети от съда, като същия се е обосновал защо и в коя част ги възприема, като те са обосновали неговото решение за частично уважаване на исковите претенции до доказаните по експертизите размери на настъпилите имуществени вреди, както за разходите по възстановяване на сградите, стойностите на твърдените движими вещи /сено и дървен материал/, така и за дължимите лихви, мораторна и законова лихва. При тези фактически установявания, съдът е счел исковете за обезщетение на имуществени вреди за допустими и частично основателни. Приел е за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ и е решил да ги уважи в следните размери: · сумата от 57444,00лв., представляваща обезщетение за общата стойност на средствата, които са необходими за възстановяване на стопански постройки, съответно с идентификатори 03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, землище на общ Белово, местност Света Петка; · сумата от 13181,26 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 57444,00лв. в размер на законната лихва, считано от 05.07.2017г. /датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение/ до 08.10.2019г.,вкл. обезщетение за забавено плащане на сумите от 57444,00 лв. считано от 09.10.2019г. до окончателното им изплащане; · сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., представляващи обезщетение, съответно за 150 бали сено и 2.00м3 избичен иглолистен материал, които са били отнети от ищеца, преди събарянето на стопански постройки; · сумата от 120,47 лв. и сумата от 133,78лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., в размер на законната лихва, считано от 05.07.2017г. до 08.10.2019г.; · обезщетение за забавено плащане на сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., считано от 09.10.2019Г. до окончателното им изплащане; АдмС-Пазарджик е отхвърлил исковите претенции, заявени от Л. Варев, от [населено място], общ. Белово, да бъде осъдена Община Белово, област Пазарджик, за: · сумата, представляваща разликата от 13181,26 лв. до 22582,79лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 57444,00лв. в размер на законната лихва, считано от 25.11.2015г. до 07.10.2019г.; · сумата за разликата от 1108,00лв. до 1200,00лв. представляваща обезщетение за общата стойност на 150 бали сено и 2.00куб.м. избичен иглолистен материал, които са били отнети от ищеца; · сумата за разликата 254,25лв. до 473,41лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1200,00лв. в размер на законната лихва, считано от 20.11.2015г. до 07.10.2019г.; · сумата от 300,00лв., представляваща обезщетение за вреди от изплатени разноски на Община Белово, в изпълнение на Определение 1253 от 07.12.2015г., изменено с Определение 90 от 15.01.2016г. и двете постановени по адм. дело 858 по описа на Административен съд Пазарджик за 2015г. В отхвърлителната си част като необжалвано от ищеца, решението на АдмС-Пазарджик е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административен съд Пазарджик точно е посочил, че за да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Сочените от ищецът имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност. Ищецът е имал вещни права върху имота, в който са били изградени постройките. Дали последните са отговаряли на изискванията на законодателството към момента на построяването им или към момента на премахването им не може да бъде установявано инцидентно от съда в производството по обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Неоснователни са възраженията на касатора и прокуратурата в тази насока за допуснати от първоинстанционния съд нарушения. Не е възможна инцидентна преценка на законността на строежите в производството по иска, доколкото такава преценка следва да се направи в самостоятелно административно производство, а актът подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Неоснователни са и доводите, както на касатора, така и на прокуратурата, че административният акт е отменен на процесуални основания. Ако същият не беше незаконно предварително изпълнен, въпреки забраната на АПК, за касаторът оставаше възможността да издаде нов законосъобразен акт и да започне производство по премахване на обектите, в съответствие с правилата на Закона за устройство на територията /или евентуално да прецени наличието на основания за приемане на режим на търпимост за строежите/. Тази възможност обаче е била опорочена от действията по премахването на строежите и правилно АдмС-Пазарджик е посочил наличието, както на незаконосъобразна заповед, така и на незаконосъобразни фактически действия по предварителното й изпълнение, като основание за настъпилите имуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Община Белово, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, на страните са дадени съответните указания за разпределение на доказателствената тежест с определението за насрочване, решението е и надлежно мотивирано. Нещо повече, касаторът не е предприел никакво процесуално активно поведение в първоинстанционното производство да опровергае тезите на ищеца или да представи нови доказателства, които да оборят залегналите в исковата молба твърдения. Заключенията от съдебните експертизи също са приети по делото без да бъдат оспорени от участвалите по делото страни. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба твърдение, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства писмени и гласни съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението. Както правилно е приел съда от събраните писмени и гласни доказателства се установяват както претърпени от ищеца имуществени вреди, така и пряката причинно-следствена връзка между отменената незаконосъобразна заповед и същите вреди, но в по малък обем от претендирания. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника /наследилите го лица/ следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3200 лв., реално заплатени от тях. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение