Решение № 11860 от 1.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Костадинов, гражданин на Руска Федерация, подадена чрез пълномощник адв.Т. Илиев. Жалбата е срещу решение 4432 от 04.07.2023г. по адм. д. 2230/2023г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него е отхвърлена жалбата на Д. Костадинов против заповед 5392ПАМ-345/14.02.2023г. на началника на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход - Руска федерация". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед 5392ПАМ-345/14.02.2023г. на началника на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция СДВР. Ответникът началникът на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция СДВР, в открито съдебно заседание и с представени в него писмени бележи, чрез пълномощник юриск.Х. Христов, оспорва касационната жалбата. Моли тя да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора Д. Костадинов против заповед 5392ПАМ-345/14.02.2023г. на началника на сектор Незаконна миграция при отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи. С нея на основание чл.44, ал.1 и чл.41, т.1 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на Д. Костадинов е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход - Руска федерация". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган и в предписаната от закона писмена форма, като съдържала фактически и правна основания за издаването й. Административният съд е приел също, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен това съдът е счел, че актът е съответен и на материалния закон, тъй като се установявало соченото материално-правно основание по чл.41, т.1 ЗЧРБ - не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, като този факт бил безспорно доказан в административното производство. Съдът е счел за изцяло неоснователен доводът, че процесната заповед е издадена по отношение на лице, което съгласно чл. 8 от Закона за българското гражданство се признава за български гражданин. В тази насока съдът е приел, че оспорващият е гражданин на Руската Федерация и не е български гражданин, нито е гражданин на друга държава членка на ЕС и за него се прилага изискванията за виза и за пребиваване на гражданите на трети страни. По довода, че оспорената заповед противоречала на съдебен акт - решение 7329/06.12.2021г. по адм. д. 7808/2021г. на Административен съд София град, съдът е съобразил, че посочените факти са преценявани и във връзка с други издадени срещу жалбоподателя заповеди по ЗЧРБ, които са подробно обсъдени в обжалваното решение. Първоинстанционният съд е счел, че по отношение на лицето не са налице обстоятелствата по чл.44, ал.2 ЗЧРБ, които да изключат прилагането на мярката по чл.41, т.1 ЗЧРБ, като са съобразени всички относими обстоятелства в посочената разпоредба. На последно място административният съд е приел, че оспорената ПАМ е в съответствие и с целта на закона борбата с нарушенията на закона и незаконната миграция. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Постановеното решение е съобразено с данните по делото, събрани от представените в административната преписка доказателства и събраните такива в съдебното производство. В касационната жалба се излага несъгласие с изводите на съда, че актът не противоречи на решение 7329/06.12.2021г. по адм. д. 7808/2021г. на Административен съд София град. Доводите в тази насока са неоснователни. С последното съдебно решение е отменена заповед на директора на дирекция Миграция при МВР, с която са били наложени други принудителни административни мерки - експулсиране и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз . Това съдебно решение няма отношение с процесната заповед, с която е наложено "връщане до страната на произход - Руска федерация". А по отношение на последната административна мярка е имало друго съдебно производство по оспорване на заповед 5364з-2595/13.12.2021г., с която такива мярка е наложена. По това производство с решение 246/13.01.2022 г. по адм. дело 12727/2021 г. жалбата на Д. Костадинов е била отхвърлена. Мотивите на решение 7329/06.12.2021г. на АССГ нямат сила на пресъдено нещо и не са задължителни за други административни и съдебни производства освен производството, по което е издадена отменената от АССГ заповед. А освен всичко това и процесната заповед е издадена на нови фактически и правни основания влизането на касатора в България не по установения от закона ред и чл.41, т.1 ЗЧРБ. Еднократната отмяна на заповед за налагане на ПАМ не осигурява на касатора индулгенция за неналагане на други принудителни административни мерки, нито дори на същата ПАМ, но на различни фактически или правни основания. Неоснователно е също оплакването на касатора за допуснато в административното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизслушването му преди налагането на ПАМ. Следва да се посочи, че това възражение е направено и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд. Административният съд правилно е приел, че възражението е неоснователно, тъй като Д. Костадинов е бил изслушан при проведена с него беседа, което е удостоверено в докладна записка от 14.03.2023г. Неоснователно е и последното оплакване на касатора за неотчитане на обстоятелствата по чл.44, ал.2 ЗЧРБ преди налагане на процесната ПАМ. Тези обстоятелства са обсъдени в докладната записка от 14.02.2023г., която е документ, предхождащ издаването на оспорената заповед. В този смисъл изложените в докладната записка от 14.02.2023г. мотиви са част от мотивите на оспорената заповед. С обжалваното решение обосновано е прието, че не са налице обстоятелствата по чл.44, ал.2 ЗЧРБ, които да изключат налагането на ПАМ. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Разноските са своевременно поискани и са в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Същото е определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , четвърто отделение,