Решение № 7276 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3956/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. К. Т. за отмяна на влязло в сила решение 347/17.03.2023 г. по адм.д. 126/2023 г. на Административен съд Варна, което е оставено в сила с решение 13063 от 28.12.2023 година по адм. дело 4286/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за разрешаване на делото, които не са били известни на страната. Ответната страна директорът на ТП на НОИ Варна изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за допустимо и подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно и следва да се отхвърли по следните съображения: С Решение 347/17.03.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм.дело 126/2023 г. е отхвърлено оспорването на М. К. Т., срещу Решение 2153-03-128/05.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставена без уважение негова жалба с вх. 1012-03-348/06.10.2021 г. срещу разпореждане [номер]/23.07.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което по заявление вх. 2113-03-649/30.03.2021 г., считано от 30.03.2021 г., на М. К. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в минимален размер от 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2021 г., и е осъдил лицето да заплати в полза на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна разноски по адм. дело 2612/2021 г. и адм. дело 126/2023 г., и двете по описа на Административен съд Варна, както и по адм. дело 7173/2022 г. по описа на Върховен административен съд, за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 лева. Административният съд е приел, че жалбоподателят има право да му бъде отпусната пенсия по чл. 68а, ал.1 КСО в намален размер. По отношение на началната дата на отпускане на пенсията е зачел материалноправното действие на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. (какъвто е настоящият случай), когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 10, ал. 4 НПОС в тези случаи, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. Също така съдът след преценка на относимите доказателства по делото е достигнал до извод, в какъвто смисъл са били и съображенията на административния орган, издал оспореното решение, а именно, че жалбоподателят има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО, който от 1 януари 2021 г. е 39 години за мъжете, предвид чл. 15, ал. 1, т. 6 НПОС. Дори без зачитане въобще на признатия от пенсионния орган за I категория 10-месечен осигурителен стаж на оспорващия, само осигурителният му стаж от III категория е 39 г., 02 м. 20 дни, т.е. повече от изискуемия от КСО стаж от 39 години. С решение 13063 от 28.12.2023 година по адм. дело 4286/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение е оставено в сила Решение 347/17.03.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 126/2023 година. Предмет на настоящото съдебно производство е искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Хипотезата е за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Представените от искателя разпореждане [номер] / 02.06.2023 г. на пенсионния орган, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО, е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО и разпореждане [номер] / 12.10.2023 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, считано от 30.03.2021 г., пенсията е изменена с окончателния осигурителен доход, не представляват нови доказателства, които да са основание за исканата отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт. Нещо повече, тези разпореждания са издадени преди постановяване на касационното решение, тоест, не представляват нови доказателства, а също така са били част от доказателствения материал в касационното производство. Представеното от искателя решение 2153-03-186 от 22.12.2023 година на директора на ТП НОИ-Варна също не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на спора, искателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ-град Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 244 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия