Решение № 8783 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2011 г.

Решение № 8783 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 4491/19.10.2011 г. по адм. д. 1004/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на "Форум София" АД (сега "София Парк" ЕАД) е отменен ревизионен акт (РА) № 2101004166/07.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 51 340,80 лв. по фактура № 2167/29.03.2010 г., издадена от "Резиденшъл парк София" ЕООД, потвърден с решение № 2013/29.12.2010 г. на ДД "ОУИ", гр. София. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "София Парк" ЕАД (с предишно наименование "Форум София" АД) оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 4491/19.10.2011 г. по адм. д. 1004/2011 г. по описа на АССГ е отменен РА № 2101004166/07.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 51 340,80 лв. по фактура № 2167/29.03.2010 г., издадена от "Резиденшъл парк София" ЕООД, потвърден с решение № 2013/29.12.2010 г. на ДД "ОУИ". От фактическа страна съдът е установил, че между "Резиденшъл парк София" ЕООД и "Форум София" АД (към този момент - "Булком Витоша" ЕООД) е сключен договор от 04.04.2006 г., с който страните са се съгласили да финансират съвместно проектирането, изграждането и рехабилитацията на външната техническа инфраструктура до собствените им имоти в гр. София, район "Витоша". От правна страна съдът е приел, че органите по приходите са определили данъчните задължения на "Форум София" АД в противоречие с материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Във връзка с първата хипотеза на цитираната разпоредба, съдът е приел, че получените услуги не са предназначени за безвъзмездни доставки, защото по делото е безспорно установено, че имотите върху които е изградена външната техническа инфраструктура, са дарени от "Форум София" АД на Столична Община. Последната като собственик на земята е придобила право на собственост и върху изградените обекти на инфраструктурата по силата на приращението, поради което е невъзможно тези обекти да бъдат предмет на прехвърлителна сделка (възмездна или безвъзмездна). Направена е констатация, че строителството на инфраструктурата е извършено от "Резиденшъл парк София" ЕООД на базата на договор между "Резиденшъл парк София" ЕООД и Столична община. Относно втората хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, съдът е приел, че получената услуга по процесната фактура е пряко свързана с икономическата дейност на "Форум София" АД, изразяваща се в развитие и стопанисване на търговски и развлекателен център, който обективно не може да бъде построен и въведен в експлоатация, без изграждане на съответната инфраструктура. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е събрал всички относими към спора доказателства, с което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Видно от жалбата, подадена от "Форум София" АД до АССГ срещу процесния РА, в същата (стр. 3 от жалбата) е изложено, че "от разрешенията за ползване и всички предходни строителни актове е видно, че строителството на обектите на техническата инфраструктура е започнало и е завършено на основание на договор за поръчка за изграждане на инфраструктурни обекти № РД - 56 - 409/22.05.2009 г., между Столична Община и "Резиденшъл парк София" ЕООД, договор от 08.07.2005 г. за подпомагане и финансиране изграждането и рехабилитацията на елементи на техническата структура между Република България чрез министъра на икономиката и "Бизнес Парк София" ЕООД и "Линднер" АД, договор за изграждане на инфраструктурни обекти между Столична Община и "Бизнес Парк София" ЕООД от 03.0.2006 г., договор за изграждане на инфраструктурни обекти между Столична Община и "Бизнес Парк София" ЕООД от 11.04.2008 г. ". Тези договори са посочени и в приложените по делото разрешения за ползване на изградената инфраструктура № СТ-05-383/29.03.2010 г., № СТ-05-659/11.062009 г. и № СТ-12-870/29.08.2008 г., издадени от МРРБ, Дирекция за национален строителен контрол. В мотивите на обжалваното съдебно решение също е изложено, че строителството на външната техническа инфраструктура, предмет на договора между "Резиденшъл парк София" ЕООД и "Форум София" АД, е извършено на базата на договор между Столична Община и "Резиденшъл парк София" ЕООД. Такъв договор обаче не е приложен по делото, както не са приложени и останалите договори, цитирани в жалбата на "Форум София" АД. Тези доказателства са от съществено значение за правилното решаване на делото, без преценката на които не може да бъде извършен анализ на правоотношенията, възникнали между "Форум София" АД, "Резиденшъл парк София" ЕООД и Столична Община. Без извършването на такъв анализ не може да бъде установено кое точно е правното основание за извършване на дейностите по изграждане на съответната инфраструктура, кой е възложителят на тази дейност, както и крайният получател по доставката, съответно следва ли да се признае данъчен кредит на жалбоподателя. От една страна, по силата на договора от 04.04.2006 г., "Булком Витоша" ЕООД възлага, а "Резиденшъл парк София" ЕООД се задължава да организира и координира цялостния процес по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на обектите, описани в договора. От друга страна по делото са налице данни, че между Столична Община като възложител и "Резиденшъл парк София" ЕООД като изпълнител, е сключен договор с идентичен предмет, който договор, както вече се каза не е приложен по делото. Като е решил правния спор по същество, без събирането и обсъждането на тези доказателства, съдът е допуснал процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва на основание чл. 171, ал. 4 АПК да бъдат събрани описаните в първоинстанционната жалба договори и съобразени при решаване на делото. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение