Решение № 4873 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2008 г.

Решение № 4873 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 28 от 24.06.2008год., постановено по адм. д. № 888/2006 год. Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, е отменил по жалба на "Стомана Индъстри" - АД - гр. Перник съобщения по чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на Община-Перник, отдел "Местни данъци и такси" за определяне на задължение за такса битови отпадъци за 2006 год. - 21 бр. съобщения изх. № 786 до 806 от 21.06.2006 год., с които е определен общ размер на такса битови отпадъци в размер на 830 056,45 лв. и лихва 119 101,99 лв. съгласно разпечатка от 21.06.2006 год. и е осъдил Община - Перник да заплати на "Стомана индъстри" - АД разноски по делото в размер на 650 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Община-гр. Перник, представлявана от кмета Росица Янакиева, чрез пълномощника й адв. Димитър Манов. В същата се прави оплакване, че в решението на Пернишкия окръжен съд е недопустимо като постановено по недопустима жалба - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Като алтернативно се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията, като моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пернишкия окръжен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата против съобщенията. Претендира се заплащане на направените от общината разноски. Ответното по касационната жалба дружество "Стомана индъстри" - АД - гр. Перник чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Пернишкият окръжен съд е отменил по жалба на "Стомана Индъстри" - АД - гр. Перник съобщения по чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на Община - Перник, отдел "Местни данъци и такси" за определяне на задължение за такса битови отпадъци за 2006 год. - 21 бр. съобщения изх. № 786 до 806 от 21.06.2006 год., с които е определен общ размер на такса битови отпадъци в размер на 830 056,45 лв. и лихва 119 101,99 лв. съгласно разпечатка от 21.06.2006 год. На първо място окръжният съд е приел, че процесните съобщения представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 2 от ЗАП (отм.), като по делото не е установено да е издаден друг акт, с който да са конкретизирани по размер публичните общински вземания за ТБО за 2006 год. към дружеството. Посочено е още, че с процесните съобщения се засягат права и интереси на дружеството и с тяхното връчване са определени общинските вземания за ТБО, което поражда интересът от обжалване на тези актове. Изложени са и мотиви, че по силата на § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, в сила от 1.01.2004 год., съобщенията за установяване на вземания за дължими такси подлежат на обжалване по реда на ЗАП (отм.), респективно АПК като индивидуални административни актове. На база на това е направен извод, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът е изложил мотиви относно разпределение на доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че в тежест на административния орган е да докаже, че е развивал дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, а в тежест на жалбоподателя е да докаже, че не е получавал тези услуги, респективно, че ги е извършвал сам или чрез трети лица. Анализирайки събраните по делото доказателства окръжният съд е приел, че от писмените доказателства по делото не се установява общината да е извършвала въпросните услуги на териториите, където се намират недвижимите имоти на жалбоподателя, а в същото време последният е ангажирал многобройни писмени доказателства, както и гласни такива, които установяват, че за процесната 2006год. дружеството е сключило договори с търговски дружества за извършване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е посочил в мотивите на решението, че в съобщенията няма посочване на фактическите основания за издаването им освен подадената декларация по чл. 17 от ЗМДТ, не са посочени правните основания за издаването им, както и пред кой орган и в какъв срок могат да бъдат обжалвани. Като мотив за неправилност на съобщенията е изложено и обстоятелството, че в тях дължимата сума за ТБО е посочена глобално, без да бъде направено разграничение между отделните компоненти съгласно чл. 66 от ЗМДТ, което е порок на обжалваните актове и води до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Направен е извод, че в съдебното производство не са представени никакви доказателства по същество, че на жалбоподателя се предоставя някоя от трите вида дейности, доколкото по силата на чл. 71 от ЗМДТ реалното предоставяне на услугата е основанието за заплащане на таксата. С оглед на изложеното е прието, че издадените съобщения са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Първото основно оплакване, което се поддържа в жалбата на Община - гр. Перник, е за недопустимост на съдебното решение и доколкото въпросът за допустимостта на съдебния акт е преюдициален за неговата законосъобразност и обоснованост, то той следва да бъде разгледан преди другите направени / и то като алтернативни (оплаквания. В тази насока в жалбата се твърди, че окръжният съд не е изследвал внимателно въпросът за допустимостта на жалбата на "Стомана индъстри"-АД и не е съобразил, че процесните съобщения не съставляват годен административен акт, който да може да бъде годен предмет на съдебно обжалване. Излагат се доводи, че нормата на § 21, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗМДТ ДВ бр. 112 от 23.03.2003 год. не намира приложение в случая, тъй като тя е относима само за 2004год., но не и за процесната 2006год. Излагат се и доводи, че по аналогични съобщения е налице решение на ВАС по адм. д. № 9033/06 год., с което първоинстанционното решение на Пернишкия окръжен съд е било обезсилено и производството по делото е било прекратено. Прави се и позоваване и на друго съдебно решение № 1941 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12253/08 год. Направеното оплакване е неоснователно. Предмет на обжалване пред Пернишкия окръжен съд са съобщения по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ на Община Перник за определяне на задължения за битови отпадъци за 2006 год. на "Стомана индустри"-АД. Съгласно чл. 69, ал. 2 от закона, Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Съгласно § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ - ДВ бр. 112 от 2003 год. органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 год. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в, а способите на тяхното определяне, а според алинея втора съобщенията по алинея първа имат статут на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 и могат да се обжалват по реда на АПК. С оглед на това в съдебната практика се приема, че въпросните съобщения съставляват индивидуален административен акт, който може да бъде предмет на съдебно обжалване. Настоящият състав не споделя тезата на жалбоподателя, че тази разпоредба има приложение само за 2004год., както и не споделя тълкуването на закона, дадено в съдебните решения, на които се позовава касатора. В нормата на въпросния § 21, ал. 2 от ДР на ЗИДЗМДТ действително е посочено, че се отнася за 2004 год., но това не означава, че нормата не се отнася и за съобщенията в последващите години, в това число и за въпросната 2006 год. В ЗМДТ поначало няма дадена правна регламентация на статута на съобщенията по чл. 69, ал. 2 и нормата на процесния § 21, ал. 2 е единствената в тази насока. Доколкото правната регламентация на съдържанието на съобщението за 2004 и на съобщението за 2006 год. не се различава, то няма никаква логика едните съобщения да са индивидуален административен акт, а другите да не са такъв акт. Подобно тълкуване не прави разлика между акта за установяване на вземане по чл. 9б от ЗМДТ и съобщението по чл. 69, ал. 2 от същия закон. Чрез това тълкуване лицата по чл. 64 се лишават от възможността да защитят правата си при неправилно определяне на задълженията им и същите могат да ги защитят само при издаване на акт по чл. 9б, а от друга страна общините не могат да реализират бързо и ефективно вземанията си в случаите в които се оспорва не дължимостта, а размерът на задълженията. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че процесните съобщения съставляват индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване и разглеждайки жалбата по същество, Пернишкият окръжен съд е постановил един правно валиден съдебен акт. В този смисъл направеното оплакване по чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на съдебното решение се явява неоснователно. Основателни са обаче други оплаквания, развити в жалбата, за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На практика съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане на всички съобразни по делото доказателства съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на цитираните разпоредбите на ЗМДТ следва изводът относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В тежест на съответната община, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл, тя трябва да установи, че имоти на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определени видови услуги. От друга страна в процеса на обжалване задълженото лице следва да установи, че в района в който се намират имотите му общината не предоставя тези услуги (но не и че общината ги предоставя, но то не ги ползва) или да установи, че нежилищните имоти, от типа на процесните, са ползвани по своето предназначение и не са създавали битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. По делото са ангажирани многобройни писмени доказателства, установяващи тезите на двете страни - тази на жалбоподателя (сега ответник по касация), че общината не е предоставяла услуги по смисъла на чл. 62 и сл. от ЗМДТ и дружеството само е организирало извършването им чрез сключване на договори с трети лица, както и тази на Община-Перник, че е предоставяла съответните услуги. Тези доказателства са обсъдени много общо, без да бъде изяснена фактическата обстановка по спора. В това число неоснователно е било оставено без уважение искането на Общината чрез вещо лице да бъде установено дали на територията на имотите на "Стомана индустри"-АД се предоставят услуги във връзка с битовите отпадъци. По делото е останал неизяснен и въпросът какъв е характерът на отпадъците, за които дружеството има сключени договори за събиране, извозване, депониране и прочие, дали те са промишлени или битови. Не е обсъдено и направеното от Община Перник възражение, че въпросните такси за битови отпадъци са били заплатени доброволно от дружеството и доколко това обстоятелство е относимо към спора. Не е изяснено напълно и какво точно включва конкретната сума в съобщението, предвид на това, че няма конкретно разпределение на дължимите суми по отделните услуги съгласно изискванията на чл. 62, изр. второ от ЗМДТ. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички събрани досега доказателства, както и да бъдат събрани допълнителни такива за изложените по-горе обстоятелства. При условията на чл. 218з, ал. 4 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 144 от АПК окръжният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските, в това число и за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,