Решение № 6764 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2013 г.

Решение № 6764 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитринка Георгиева Ангелова, от гр. София срещу решение № 58 от 02.01.2013 г., постановено по адм. дело № 324/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Русе. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото. Ответникът - директорът на ТП на НОИ, гр. Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Димитринка Георгиева Ангелова, от гр. Русе срещу решение ПЕО № 115/04.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 88/06.07.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Русе за изменение на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.03.2012 г. във връзка с получено от Великобритания потвърждение за положен в тази държава осигурителен стаж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че Димитринка Ангелова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, прилагайки изискуемите документи. Декларирала е, че притежава осигурителен стаж, придобит от работата й във Великобритания и Израел. Въз основа на представените документи пенсионните органи са изготвили доклад за осигурителния стаж, включващ придобития от Ангелова стаж в Република България, който е бил зачетен в размер на 32 години, 4 месеца и 29 дни. Уведомили са лицето за възможностите и по действащия към него момент § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, от които то се е възползвало, като на 30.12.2010 г. е бил изготвен погасителен план съобразно изразеното желание за разсрочено плащане на осигурителни вноски във връзка със закупуването на 1 г., 2 месеца и 7 дни. Пенсията е била отпусната в минимален размер, а с разпореждане № 130/08.07.2011 г. е бил определен действителния й размер - 211, 45 лв. Съгласно представен формуляр Е 205 UК компетентната институция на Великобритания е потвърдила, че Ангелова е полагала труд и е била осигурявана за периодите 06.04.1966 г. - 31.07.1966 г. - 17 седмици; 06.04.2005 г. - 05.04.2006 г. - 52 седмици и 06.04.2006 г. - 05.04.2007 г. - 51 седмици. Тези периоди формират осигурителен стаж от 2 години, 3 месеца и 22 дни. При тези данни бил изготвен нов доклад за осигурителен стаж, с който след отчетено дублиране на част от периодите е установено, че осигурителният стаж към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е 34 години, 3 месеца и 23 дни. Сборът от стажа и възрастта е определен на 94 години, 8 месеца и 17 дни при изискуем към този момент сбор - 94. Въз основа на зачетения осигурителен стаж е издадено ново разпореждане № 88/06.07.2012 г. на ръководител "ПО", с което пенсията на жалбоподателката е била изменена по правилата за пропорционално изчисление, уредени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. При новото изчисляване на пенсията на жалбоподателката е бил определен теоретичен размер от 221,92 лв. и действителен размер, съответстващ само на положения в България осигурителен стаж - 206, 98 лв. От датата на изменението са прекратени удръжките по утвърдения погасителен план, поради отпадане на необходимостта от ползване на осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО и е разпоредено възстановяване на удържаните след тази дата суми за осигурителни вноски. В проведеното оспорване по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № ПЕО № 115/04.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила изводите на пенсионните органи досежно общия придобит от лицето осигурителен стаж и размера на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (актуална редакция до отмяната му - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. Съдържанието на разпоредбата ясно сочи, че уредената с нея възможност е приложима само в случаи, когато недостигащия осигурителен стаж не се зачита на друго основание. Неотносими са възникналите до зачитането на стажа от Кралство Великобритания права, произтичащи от закупуването на осигурителен стаж при изчисляването на окончателния размер на осигурителното плащане след установяването и зачитането на придобит в страна - членка на Европейския съюз осигурителен стаж. Законосъобразни са изводите на административния съд досежно началния момент, от който се дължи осигурителното плащане при установен осигурителен стаж съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г., а именно 09.03.2012 г. - с оглед новопредставения документ - формуляр Е 205 UK, с който е потвърден стажа на жалбоподателката в Англия, който е доказателство за придобит осигурителен стаж и съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО следва да се отрази на отпуснатата пенсия от датата на представянето му. Жалбоподателката е заявила изрично желанието си произнасянето на органа да стане без това доказателство, което да бъде взето предвид в един по - късен момент, когато бъде представено. По делото безспорно е установено, че придобитият от жалбоподателката стаж в България е с продължителност 32 години, 4 месеца и 29 дни. Въз основа на този стаж към датата на заявлението - 29.12.2010 г. същата не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия, тъй като не притежава сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Поради това правилно административният съд е приел, че правото на пенсия на жалбоподателката следва да бъде определено съобразно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент чрез сумиране на осигурителните периоди, като компетентната институция на държава - членка, завършването на периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава - членка, все едно, че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В изпълнение на това правило правилно пенсионният орган е сумирал общия осигурителен стаж, придобит в България с този, придобит във Великобритания, като е приспаднал дублиращите се периоди, зачитайки ги само като български стаж в съответствие с правилото на чл. 12 § 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд намира за неоснователно искането за преюдициално запитване по въпросите поставени в касационната жалба. С оглед горното не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,