Решение № 11196 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1692/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната Здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Якимов, срещу решение 1260 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело 2048/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: отменен отказ 2326900214/26.09.2023 г., ПС-30-10-88/18.10.2023 г. на управителя на НЗОК да одобри заявление от 26.09.2023 г. на П. К. П. от гр. Бургас за извършване на ремонтни дейности на обща стойност 1953 лв. на отпуснато помощно средство подколянна модулна протеза /НЗОК код по спецификация 010101/; изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от П. заявление, съобразно мотивите на съдебното решение, в 7-дневен срок; осъдена НЗОК да заплати на П. К. П. разноски в размер на 10 лв. и на адвокат П. Хубеков от Адвокатска колегия Бургас сумата от 496 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска неговата отмяна. Ответникът по касация П. К. П., действащ чрез пълномощника адвокат Хубеков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли то да се потвърди. Претендира НЗОК да заплати на процесуалния му представител възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице в настоящото производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е отказът на управителя на НЗОК за четвърто ремонтиране на отпусната на заявителя модулна подколянна протеза в рамките на ресурсния четиригодишен срок (съгласно действащата уредба към момента на отпускане на помощното средство). За да постанови процесния административен акт органът е приел, че съгласно публикувания списък-спецификация на интернет страницата на НЗОК е допустимо да бъдат извършени три ремонта в посочения експлоатационен срок, а толкова вече са извършени на протезата. За да формулира извод, че сезиралата го жалба от П. срещу отказа е основателна, а оспореният с нея административен акт е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е съобразил, че помощното средство му е отпуснато през 2020 г. за срок от четири години с право на четири ремонта, а спецификацията, утвърдена от НЗОК, е действаща от по-късен момент (от 2022 г.), и касае различна хипотеза от процесната (вече ползвателят има право на само на три финансирани от публични средства ремонта, но за протези, чийто ресурсен срок е за една, а не за четири години). Съдът е приел, че отказът е постановен при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, понеже предвиденият в действащата след 01.07.2022 г. спецификация по-кратък експлоатационен срок е неприложим за заварените случаи, какъвто е настоящия, а органът не се е съобразил с особеностите на конкретния случай и целите на Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Решението е постановено при правилно прилагане на закона (чл. 2 и 3 от ЗХУ и § 17 от ПЗР към Постановление 144 на Министерския съвет от 29.06.2022 г.), противно на твърдяното от касатора. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд Бургас следва да се остави в сила. При този изход на делото в полза на адв. П. Хубеков следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съобразно критериите в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, платимо от НЗОК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,