Решение № 8371 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2019 г.

Решение № 8371 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Л. Коцева, чрез процесуалния си представител адв. Г. Донков, против Решение № 784/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1175/2018 г. от Административен съд – София-област. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. Моли за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответната страна – кметът на Община Ботевград в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. К. Михайлова изразява доводи за неоснователност на жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Л. Коцева против Заповед № 0 А-497/30.10.2018 г. на кмета на Община Ботевград, с която е отказано да се пресъстави акт за сключен граждански брак № Е 89, сключен на 20.09.2016 г. в Швиловзее, Германия, между Л. Коцева и М. Веслер във връзка със заявление с вх. № 9400-3187/25.10.2018 г. като неоснователна. За да постанови този резултат е приел за установено, че Заявление с Вх. № 9400-3187/25.10.2018 г. от Л. Коцева с постоянен адрес [населено място], с което е поискано пресъставяне на акт за сключен граждански брак в Община Ботевград е отказал да се пресъстави акт за сключен граждански брак № Е 89, сключен на 20.09.2016 г. в Швиловзее, Германия, между Л. Коцева, [гражданство] и М. Веслер [дата на раждане] в [населено място]. По данни от регистъра на населението НДБ "Население" се установило по безспорен начин, че към момента на сключване на брака Л. Коцева не е български гражданин. С указ на Президента на Република България № 109 от 8.12.2004 г. Л. Коцева е освободена от българско гражданство. Установено от административния съд е също, че Българското гражданство е възстановено на жалбоподателката с Указ № 75 от 13.09.2017 г. на Президента на Република България на 11.11.2014 г. Въз основа на тази фактическа установеност и представените по делото доказателства съдът е приел, че процесния акт – Заповед № 0 А-497/30.10.2018 г. е издадена от компетентен административен орган, на когото са делегирани правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация и в предвидената от закона форма. Изложил е подробни мотиви, че съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за регистриране на събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за гражданско състояние в административния център на общината. Регистрирането по надлежния ред граждански брак има действие по отношение на всички като съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Обосновал се е по нататък, че съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата при регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия документ. Направил е извод, че съгласно чл. 20, ал. 5 от Наредбата когато от данните на регистъра на населението или представения препис не може да бъде установено по безспорен начин, че бракът е сключен от български гражданин, акт за сключен граждански брак в Република България се съставя, след като бъде установено българското гражданство към момента на сключване на брака на поне единия от съпрузите по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ. Административният съд е приел, че в настоящата хипотеза е безспорно, че жалбоподателката не е искала само регистриране на сключения в Германия граждански брак по реда на чл. 4, ал. 2 от Наредбата, а е искала пресъставяне на граждански брак съставен в чужбина, към който момент на сключване на гражданския брак, нито един от двамата съпрузи не е бил български гражданин. По тези съображения решаващият съд е счел, че законосъобразно административният орган е отказал пресъставянето на акт за сключен граждански брак в чужбина и издаването на удостоверение за сключен граждански брак, тъй като не са били налице предпоставките регламентиращи неговото задължение за съставяне на такъв акт – на първо място не е налице първата предпоставка в чл. 4, ал. 5 от Наредбата – установено е, че бракът е сключен в чужбина от лице, което не е било български гражданин към този момент и в тази връзка няма спор. Не е налице и втората предпоставка за издаване на такъв акт – лицето да е било български гражданин към момента на сключване на гражданския брак, поради което е отхвърлил жалбата. Решението на съда е правилно. Същото е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, са съответни на доказателствата по делото и се споделят от настоящия касационен състав на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на единната система за гражданска регистрация събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се регистрират въз основа на препис или извлечение от съставения от чуждестранен местен орган или от български дипломатически или консулски представител акт за гражданско състояние. В нормата чл. 4, ал. 2 е прието, че за регистриране на събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се съставят актове за гражданско състояние в административния център на общината. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата при регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия документ. Според чл. 20, ал. 5 от Наредбата когато от данните на регистъра на населението или представения препис не може да бъде установено по безспорен начин, че бракът е сключен от български гражданин, акт за сключен граждански брак в Република България се съставя, след като бъде установено българското гражданство към момента на сключване на брака на поне единия от съпрузите по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство. По данни от регистъра на населението НДБ "Население", безспорно установено по делото е, че към момента на сключване на брака Л. Коцева не е български гражданин. От доказателствата по делото е видно, че с указ на Президента на Република България № 109 от 8.12.2004 г. Коцева е освободена от българско гражданство. Същото е възстановено с Указ № 75 от 13.09.2017 г. на Президента на Република България. Правилен е изводът на съда, че акт за сключен граждански брак се съставя в Република България, след като бъде установено българско гражданство към момента на сключване на брака на поне единия от съпрузите по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство. Обоснован е направения от съда извод е, че не са налице условията по глава трета, раздел VII от Закона за гражданска регистрация и Кметът на Община Ботевград законосъобразно е отказал пресъставяне на акт за сключен граждански брак в Община Ботевград, тъй като към момента на сключване на брака, касационната жалбоподателка не е български гражданин. При така изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на правния спор разноски на касатора не следва да се присъждат, такива следва да се присъдят на ответника по касационната жалба в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 1.01.2006 г. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение