Решение № 9032 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2009 г.

Решение № 9032 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 25.02.2009 г. постановено по адм. д. № 4155/2008 г. на Административен съд София - град, 25 състав е отхвърлена жалбата на Ирен Любомирова Карагьозова от гр. София срещу заповед № ДК -02-СО-27/11.03.2008 г. на началника на Столична дирекция за национален и строителен контрол като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Ирен Карагьозова с наведени оплаквания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът Столична дирекция за национален и строителен контрол чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на същото и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображението за наличие на незаконен строеж- "Надстройка на таванско помещение" от 6 кв. в общото таванско помещение, изпълнено от касатора Ирен Карагьозова, намиращ се в УПИ ХI - 275, кв. 115, м. "Лозенец" по плана на гр. София, ул. " Милин камък " № 21, констатиран с констативни актове № С7 - 531-3/28.08.2007 г. и № С7 - 531-4/28.07.2008 г., чийто констатации не са категорично опровергани в хода на производствата пред административния орган и пред съда и послужили като основание за издаване на процесната заповед. Установено е по безспорен начин, че строежа е извършен без одобрен проект и строително разрешение в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което изводите на административния орган и на съда са законосъобразни, че подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. С оглед на писмените и гласни доказателства, съдът обосновано е приел, че е останал недоказан периода на строителството с оглед твърденията, че е извършено през 1985- 1986 г. и са останали необорени констатациите на административния орган за наличие на строителство през 2005 г., поради което и законосъобразно е прието, че не е налице хипотезата на § 16 ПР на ЗУТ. При така възприетите изводи за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и е постановено въз основа на тях и закона, с оглед на което не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.