Решение № 8760 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2012 г.

Решение № 8760 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Самоков, срещу решение № 928 от 06.12.2011 г. по адм. дело № 674/2011 г. по описа на Административен съд - София-област, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Димитрина Димова Димова, от гр. Самоков, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 928 от 06.12.2011 г. по адм. дело № 674/2011 г., Административен съд - София-област, VI състав, е отменил задължително предписание изх. № ЗД-430 от 21.06.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Самоков. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С решение № 40 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 386/2010 г., Самоковският районен съд е предоставил упражняването на родителските права върху Диана Светославова Кънчева, родена на 18.12.2001 г., от майка Димитрина Димова Димова и баща Светослав Веселинов Кънчев на бащата Светослав Веселинов Кънчев, като е постановил детето да живее при баща си на адрес гр. Самоков, ж. к. "Самоково", бл. 23, вх. Г, ет. 3, ап. 7. Определил е режим на лични отношения на майката Димитрина Димова Димова с малолетното й дете Диана Светославова Кънчева, при който майката да взема детето всяка втора събота и неделя на месеца от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден. Това решение е било оставено в сила с решение № 352 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 323/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, гражданско отделение. Пред настоящата инстанция от касационният жалбоподател е представено определение № 526 от 06.04.2012 г. по гр. д. № 1462/2011 г. по описа но Върховния касационен съд, III-то гражданско отделение. С това определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 352 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 323/2011 г. на Софийския окръжен съд. Цитираното определение се съобразява от настоящия тричленен състав съгласно разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и чл. 228 във връзка с чл. 142, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Според чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван - чл. 229, ал. 1 ГПК. От изложеното се налага извода, че въпроса за упражняването на родителските права върху Диана Светославова Кънчева е решен окончателно по съдебен ред и това решение е задължително за майката Димитрина Димова Димова, обстоятелство, с което както тя, така и съжителстващите с нея нейни родители не са се съобразили. В тази връзка даденото задължително предписание е най-слабата мярка, която би могла да се приложи спрямо Димова. По първоначалното дело се съдържа приложение № 3 към чл. 15 от ППЗЗД. Съгласно този текст социалният работник в Дирекция "Социално подпомагане" след извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето открива случай. При хронологичното проследяване на последния се установява, че след завръщането на майката от Великобритания на 26.02.2011 г. детето е останало да живее и да се отглежда от нея в противоречие със съдебните актове, определящи, че детето трябва да живее при бащата на неговия адрес. На 07.03.2011 г., на 09.05.2011 г. на 26.05.2011 г. и на 17.06.2011 г. са регистрирани случаи, при които контактите между детето и неговия баща са затруднени, респективно неосъществени в следствие на поведение на майката. В развитието на случая е отразено, че на 01.06.2011 г. и на 10.06.2011 г., както и на 17.06.2011 г. органите по социално подпомагане са провели срещи и разговори с Димова. Следователно те не са черпили информация само от бащата Светослав Кънчев, а на последната дата, след отказа на Димо Димов да предаде детето на баща му, компетентните органи по закрила на детето са провели разговор с Димова, но детето не е предоставено на Кънчев до датата на задължителното предписание. Предвид определения по съдебен ред начин за упражняване на родителските права върху Диана Кънчева, показанията на свидетелите Димо Георгиев Димов и Костадин Стефанов Сичанов, които сочат, че майката периодично е водила детето при бащата, са правно ирелевантни. Не майката е тази, която ще определя кога детето да посещава баща си, тъй като на нея не са възложени родителските права. Както е посочено по-горе в настоящите мотиви, съдът е постановил детето да живее при баща си на адрес гр. Самоков, ж. к. "Самоково", бл. 23, вх. Г, ет. 3, ап. 7. Съгласно чл. 21, т. 3 от ЗЗДет, който текст основателно е цитиран в предписанието, в правомощията на Дирекция "Социално подпомагане" влиза извършването на проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и даването на задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона. Другият текст, който е цитиран в предписанието е чл. 11, ал. 2 от ЗЗДет. Съгласно този текст всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Несъмнено осуетяването на контактите между бащата и неговото дете от страна на майката и нейния баща представлява форма на въздействие, което противоречи на интересите на детето. В тази връзка не се възприема становището на първоинстанционния съд, че цитираните в задължителното предписание текстове на Закона за закрила на детето са неприложими в конкретния случай. Предвид изложеното в настоящите мотиви съдебният акт на първоинстанционния съд, в който са направени други фактически и правни изводи се отменя като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора, с което подадената жалба срещу задължителните предписания се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,