Решение № 2031 от 16.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител Ж. Милушева, срещу решение 2473 от 12.05.2020г., постановено по адм. дело 11725/2019г. от Административен съд София град, с което е обявена нищожността на решение 462/17.08.2019г. на Комисия за защита от дискриминация по жалба на Л. Балабанов, с което е установено, че спрямо лицето не е извършено нарушение на ЗЗДскр. по признаци "увреждане" и "лично положение" от страна на ДСП - Ихтиман, Я.Манолова в качеството й на зам.изпълнителен директор на АСП и РДСП - София - област и жалбата е отхвърлена като неоснователна. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, като се изразява несъгласие с изводите на съда за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК при постановяване на решението. Счита, че е изпълнил всички указания по влязлото в сила съдебно решение, съобразно мотивите и диспозитива му в постановения административен акт. Досежно формираното от състава вътрешно убеждение, различно от указаното в съдебното решение, счита същото не представлява неизпълнение или противоречие с влезлия в сила съдебен акт. Оправя искане за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай на отхвърляне на касационната жалба. Ответникът Л. Балабанов, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска и присъждане на разноски. Ответникът Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София област не изразява становище по подадената жалба. Ответникът - Агенция за социално подпомагане не изразява становище по жалбата. Ответникът - Я. Манолова не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - дирекция "Социално подпомагане" - Ихтиман не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Л. Балабанов срещу решение 462/27.08.2019г. на КЗД по преписка 286/2015г., с което е установено, че ответниците не са извършили нарушение по признаци "увреждане" и "лично положение", съгласно ЗЗДискр. по отношение на Л. Балабанов и са оставили без уважение подадената жалба до КЗД. С обжалваното съдебно решение, съдът е обявил нищожността на посоченото решение, като е приел, че КЗД не се е съобразила с дадените указания от АССО и ВАС, както и мотивите им за наличие на дискриминация по посочените признаци и непряка дискриминация по чл.4, ал.3 от ЗЗДскр., което съгласно чл.177, ал.2 от АПК се явява нищожно , като несъобразено с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат, е приел, че са били налице всички кумулативно визирани в чл. 177, ал. 2 от АПК предпоставки: наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са разпоредени определени права и задължения за страните по делото и постановен административен акт, който му противоречи. Посочил е, че административният акт е нищожен, тъй като е издаден в противоречие с влязло в сила решение 628 от 13.07.2017г. постановено по адм.д. 269/2017г. на АССО, с което е било отменено решение 58/14.02.2017г. на КЗД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съгласно мотивите на влязлото в сила решение, събраните по делото доказателства обосновават извод за извършена по отношение на Балабанов дискриминация по признаците "увреждане" и "лично положение" и "специфични обстоятелства" по смисъла на §.1, т.15 от ДР на ЗЗДискр., както и извършена непряка дискриминация по чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Като не е съобразил влязлото в сила решение и отново е постановил акт със същото съдържание и извод за липсата на допуснато нарушение на ЗЗДскр., според съдът органа е постановил един нищожен административен акт в противоречие с чл.177, ал.2 от АПК. Изложеното е мотивирало съдът да обяви нищожността на решението на КЗД. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай от данните по делото правилно административният съд е приел, че са налице и двете условия за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК. С влязло в сила съдебно решение 628 от 13.07.2017г. по адм.дело 269/2017г. на Административен съд София - област е отменено като незаконосъобразно решение 58/14.02.2017г. на КЗДискр., с което е установено, че ответниците ДСП - Ихтиман, Я. Манолова и РДСП София - област не са осъществели дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДСкр. по признаци "увреждане" и "лично положение" във вр. с чл.37 от ЗЗДскр. по отношение на Л. Балабанов. Съдът е отменил акта, като е приел, че в отговор на подадените многобройни молби за отпускане на социални помощи му е било отговорено единствено,че следва да промени постоянния си адрес и лична карта, без да е взето предвид, че лицето не е в състояние и поради здравословни причини да тълкува и установи практическото приложение на тези принципи, относно специфичния му казус. Изложил е мотиви, че са налице данни за пряка и непряка форма на дискриминация за неравностойно третиране на лицето по признаците "увреждане", "лично положение" и "специфични обстоятелства". Съдът е счел, че следва отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне по същество като се уважи претенцията на Балабанов за осъществена множествена дискриминация в пряка и непряка форма, както и под формата на неблагоприятно третиране по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДскр. спрямо него по признаците "увреждане", "лично положение" и "специфични обстоятелства" като здравословно състояние, социален статус и невъзможност за придвижване от едно населено място в друго във вр. с чл.37 от ЗЗДскр. В тази връзка съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, но този път в условията на обвързана компетентност. При новото произнасяне административният орган не се е съобразил със съдебното решение и дадените от съда указания по тълкуването и приложението закона и е издал административен акт, който правилно съдът е обявила за нищожен. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие - страни, основание и предмет - чл.177, ал.1 АПК. Влязлото в сила съдебно решение 628 от 13.07.2017г. по адм.дело 269/2017г. на Административен съд София - област, с което се отменя административния акт има действие спрямо всички според разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК. Правоустановяващото действие на това решение се изразява в разпоредените права за страните по делото, изведени от установените по делото факти, поради което административният орган не може да извърши никакви други действия освен разпоредените му със съдебното решение, в противен случай в нарушение на свръхповелителни правни норми се избягва изпълнение на съдебното решение. Тези данни по делото са били достатъчни да бъде обявено решение 462/17.08.2019г. на КЗД за нищожно. Доводи касаещи материалната законосъобразност на оспорения административен акт не следва да се обсъждат, предвид констатираната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При извършената служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо - постановено е от надлежен състав и не са налице процесуални пречки, които го правят недопустимо. Изводите на решаващия съд за нищожност на оспореното решение са съобразени с приложимия закон и са изведени при обсъждане на релевантните факти. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане от ответника, разноски не се присъждат поради липсата на представени доказателства за тяхното извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,