Решение № 9528 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2012 г.

Решение № 9528 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мустафа Наххас, без гражданство, срещу решение № 5734 от 14.12.2011 г., постановено по адм. дело № 8774 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Мустафа Наххас срещу решение № 477 от 03.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) с постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - председателят на ДАБ, в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - София-град, е било решение № 477 от 03.09.2011 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мустафа Наххас. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд е отменил решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя, и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Отхвърлил е жалбата срещу същото решение в частта му, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец. Пред настоящата инстанция се обжалва решението само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Мустафа Наххас срещу отказа за предоставяне на бежански статут. В останалата си част решението не се обжалва и поради това е влязло в сила и не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция. За да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ, Административният съд - София-град, е приел, че фактите от бежанската история на чужденеца и причините за напускане на страната му по произход не обосновават материалноправните предпоставки на чл. 8 от закона. В конкретния случай и при проведеното интервю жалбоподателят изрично заявявал, че не е преследван от властите в Сирия, а причините, поради които се страхувал да се завърне в родината си, не попадали в приложното поле на този текст. Решението е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган, се споделят и от настоящата инстанция, защото кореспондират с установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Видно от данните по делото, чужденецът не е бил преследван в Сирия поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Същият и не твърди, че е преследван по някой от тези признаци. Изложените в касационната жалба доводи за преследване поради кръвна вражда не може да се свържат с никоя от изброените в чл. 8 от ЗУБ хипотези. Изтъкнатите от касатора опасности се отнасят до лични отношения, свързани с деяние, извършено от брат му, и имат по-скоро криминален характер. От данните по делото не се установява той да е членувал в опозиционни политически организации, а и самият той заявява, че не е преследван от властите в Сирия. Не може да се приеме, че е преследван и по признаците раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група, тъй като принадлежи към основната етническа и религиозна маса в страната. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,