Решение № 204 от 7.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3568/2015 г.

Решение № 204 от 7.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3568/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД [фирма] срещу Решение № 993 от 15.05.2015 г. по в. гр. д. № 135/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав в частта, с която след отмяна на решението по гр. д. № 13823/2012 г. на СГС, ГК, 1-6 състав за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер, застрахователят е осъден да заплати на ищеца П. А. Б. още 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му А. П. Б., настъпила на 15.07.2011 г. в резултат на пътно произшествие от 13.07.2011 г., ведно със законна лихва и разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК в частта за определянето на допълнително обезщетение от 100 000 лв. и присъждане на общата сума от 200 000 лв. за претърпените от ищеца морални вреди. Позоваването е на нарушение на принципа на справедливо обезщетяване - чл. 52 ЗЗД, довело до осъждане застрахователят да заплати необосновано висок размер, с оглед на конкретните факти - починалата към датата на деликта е била на 38 години, а ищецът на 70г, от невръстна А. Б. не е живяла с баща си, тъй като родителите й са разведени от 1980 г., а от 1990 г. живее в Германия, където е създала свое семейство. Поддържа се и довод за нарушение на съдопроизводствените правила - САС мотивирал определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди с незаявени в исковата молба факти - лишаване от финансова подкрепа на ищеца и при отсъствие на претенция за имуществена обезвреда. Незаконосъобразно при определяне на обезщетението САС включил здравословното състояние на увреденото лице като критерий, относим към принципа за справедливост при определяне на обема вреди, както и неправилно бил преценен жизненият стандарт в страната към момента на увреждането. Искането е за отмяна на решението в частта за уважаването на иска в размер над 100 000 лв. и отхвърлянето му и за обезсилване на решението, с което законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение е определена от 13.07.2011 г. Посочва се, че смъртта е настъпила на 15.07.2011 г. и това е моментът, посочен в исковата молба като начална датата на претенцията за лихви. В писмен отговор ищецът е оспорил основателността на жалбата. В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си. С Определение № 482 от 02.06.2016 г. настоящият състав на ВКС допуска касационното обжалване на въззивното решение в частта за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаването на иска в предявения размер, при допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280 ГПК по въпроса за съобразяването на жизнения стандарт при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увредения и по втори материалноправен въпрос за релевантността на размера обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от състава на съда, на други увредени от смърт лица, в период близък до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца, при допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допуснато е и касационно обжалване на решението в частта относно началната дата, от която е определена законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени вреди за проверка неговата допустимост. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: В исковата молба ищецът П. А. Б. се е позовал на качеството си на увредено лице от смъртта на дъщеря си А. Б., която на 38 годишна възраст починала на 15.07.2011 г. от множествена травма, причинена от пътно произшествие от 13.07.2011 г. По делото е била изслушана свидетелка - жената, която живее на съпружески начала от 1980 г. с ищеца и познава А. от шестгодишна възраст. Установила е факти за топлите отношения между бащата и дъщерята - той бил журналист, пътували съвместно на почивки, спортували заедно, посещавали съседни страни, А. била подкрепяна и насърчавана от баща си да учи езици, завършила две висши образования, идвала много често в България, като живеела по три-четири месеца в дома на баща си, помагала му, тъй като бил инвалид. Пътували заедно със семейството на А. в Германия и Италия. След кончината й той се уединил, животът му коренно се променил, загубата била непрежалима. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като ищецът е обжалвал решението в частта за отхвърляне на иска му за разликата от присъдените от СГС 100 000 лв. до предявения размер 200 000 лв. САС е приел, че първоинстанционният съд не е отчел близостта между бащата и дъщерята, силната им връзка, независимо, че не са живели в едно домакинство, обективирана в честите посещения на А. в България, която подпомагала финансово родителя си инвалид. Посочил е, че не е съобразена и съдебната практика за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при смърт от пътни произшествия, настъпили през 2011 г. Мотивирал е, че обезщетението от 200 000 лв. съответства на практиката на съдилищата в подобни случаи и на жизнения стандарт в страната към момента на увреждането. Позовал се на практиката на конкретния състав на САС за размера на обезщетенията за неимуществени вреди по повод смърт при пътни произшествия, реализирани през 2010 г. и 2011 г. - на Решение от 01.04.2015 г. по в. гр. д. № 3895/2014 г. и Решение 1439/03.08.2012 г. по в. гр. д. № 1577/2011 г. и двете на 7-ми състав, ГО на САС. Решението в частта, с която е допуснато касационното обжалване, не е съобразено в пълна степен с указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС 4/68 г. и с посочените от касатора решения по чл. 290 ГПК. Съгласно трайноустановената съдебна практика, критериите, за определяне на размера обезщетението за неимуществени вреди при причинена от непозволено увреждане смърт, са обективно проявили се и установени в процеса обстоятелства, които са специфични за всяко дело, но справедливата материална обезвреда следва да отчита във всички случаи момента на настъпването на смъртта, степента на родство и действителното съдържание на житейските отношения, както и обществено-икономическата конюнктура в страната и общественото разбиране за справедливост, преценявани към момента на деликта. С оглед поставения втори материалноправен въпрос, настоящият състав приема, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно справедливо. Решението на въззивния съд е неправилно и с оглед даденото разрешение на втория материалноправен въпрос. Несъответно и произволно е позоваването на състава на САС на негови решения по други дела във връзка с други застрахователни събития от 2010 г. и 2011 г., при положение, че преценяваните факти по тях не са идентични, тъждествени, че решението по едното дело не е било влязло в сила. Неуместно е препращането като критерий за определяне на размера на обезщетението по настоящия спор, на определените обезщетения за моралните вреди на родителите на починалите в резултат на пътното произшествие от 23.04.2011 г. в нощта срещу Великден в [населено място] шестима дванадесетокласника. /решението по гр. д. № 3895/2014 г. на САС/. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на съдопроизводствени действия, поради което настоящият състав, произнасяйки се по съществото на спора намира, че оценката на установените и релевантни за спора очертани по-горе факти, дава основание за извод, че справедливото обезщетение за моралните вреди на ищеца е 150 000 лв. Независимо от установените топли отношения между баща и дъщеря и тежките последици за преживелия родител, претендираното от него обезщетение за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. е завишено. Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите. С оглед на изложеното, следва решението на САС в частта за отмяна на първоинстанционното решение и уважаването на иска за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв. да бъде отменено и искът за разликата от 50 000 лв. да бъде отхвърлен. Неоснователен е доводът на касатора, че лишаването на ищеца от материалната подкрепа, получавана от дъщеря му е факт, релевантен единствено по отношение на претенция за имуществена обезвреда, каквато не е предявена. Неоснователно е и становището му за релевантността на възрастта на преживелия родственик при определяне размера на обезщетението, както и че обстоятелството, че ищецът и починалата не са живели в едно домакинство, сам по себе си обосновава извод за определяне на по-нисък размер на обезщетението. Тези доводи са в противоречие със становището на ВКС, изразено в решенията по гр. д. № 5839/2014 г. на Четвърто г. о., по т. д. № 3450/2013 г., по т. д. № 2056/2015 г. и т. д. 1919/2014 г. на Първо т. о. Касационната жалба в частта за уважаването на иска за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. е неоснователна и решението на САС в тази част следва да бъде оставено в сила. Няма основание за преценка за недопустимост на решението в частта относно началната датата, от която е присъдена законната лихва. С Решение № 204 от 20.10.2015 г. съставът на САС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си като началната датата се счита 15.07.2011 г. По отношение на разноските: И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като списък по чл. 80 ГПК е представен единствено от касатора. С оглед изхода на спора, направените от страните разноски следва да бъдат преизчислени и бъде отменено решението на САС в частта за осъждането на ЗАД [фирма] да заплати на пълномощника на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение над 3 600 лв. за първата инстанция. За настоящата инстанция осъществената на ищеца правна помощ не е безплатна, поради което от договореното възнаграждение 4 260 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по спора дължи 3 195 лв. Ищецът дължи на ответната страна разноски за трите инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 11 638.50 лв. Следва да бъде отменено решението в частта, с която застрахователят е осъден да заплати държавна такса по сметката на САС над 1 000 лв., както и да бъде възстановена на касатора сумата 1 000 лв. от внесената по сметката на ВКС държавна такса от 2 000 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.