Решение № 6179 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2015 г.

Решение № 6179 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Г. Я. в качеството му на кандидат за кмет на община Сандански, и от И. С. П. в качеството му на представител на Политическа партия "Ред, законност и справедливост" ( ПП РЗС), против Решение № 1846/27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 849/2015 г. на Административен - гр. Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че съдът незаконосъобразно е отказал откриване на производство по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК по оспорване верността на посочени от жалбоподателя протоколи на СИК от конкретни избирателни секции в проведените местни избори на 25.10.2015 г. и се е произнесъл, преди по делото да постъпят оспорените протоколи на СИК. В тази връзка се твърди обстоятелствено, че с неуважаването на нито едно доказателствено искане и най-вече с недопускането на оспорването на посочените официални документи съдът е ограничил възможността им да докажат твърденията в жалбата за незаконосъобразност на изборния процес в община Сандански, включително при отчитането на изборните резултати, обективирани в протоколите на СИК и ОИК. При тези и други съображения чрез процесуален представител в съдебно заседание претендират отмяна на решението на съда и да се постанови друго, с което да на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Сандански, представлявана от председателя й релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, развити и в писмено становище. Заинтересованата страна К. А. К. чрез процесуален представител адв. Димитрова релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, развити и в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд в настоящия състав на Четвърто отделение, след като обсъди релевираните касационни основания, становищата на страните във връзка с тях както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни по чл. 459, ал. 1 ИК и в срока по чл. 459, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Благоевград е било образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК по жалба, подадена от Я. Г. Я. в качеството му на кандидат за кмет на община Сандански и от И. С. П. в качеството му на представител на Политическа партия "Ред, законност и справедливост", против Решение № 398-МИ/02.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - гр. Сандански (ОИК), с което К. А. К. е обявен за избран за кмет на община Сандански на изборите за общински съветници и кметове, проведени на 25.10.2015 г. и балотаж на 01.11.2015 г. До първото и единствено по делото съдебно заседание, съдът е извършил редица процесуални действия, свързани с конституиране на страни, указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест, изисквал е доказателства и др. В проведеното съдебно заседание, в което е даден ход на делото съдът е извършил съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в следното: На първо място не конституирал съобр. чл. 154, ал. 1 АПК като заинтересована страна кандидата за кмет А. М. Т., който е получил втори по ред резултат на изборите за общински съветници и кметове, проведени на 25.10.2015 г. и е допуснат до втори тур заедно с кандидата за кмет К. А. К. Именно по отношение на броя гласове, които са дали основание на ОИК да допусне до втори тур тези двама кандидата е спора по главния факт иницииран от жалбоподателите, поради което във всички случаи е следвало кандидата Т. да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като при евентуална отмяна на избора или при установяване на резултат, различен от обявения за другите кандидати, съдебното решение би имало действие спрямо него, а с това се обективира правния му интерес да участва в производството, което е следвало да бъде обезпечено служебно от съда. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл. 209, т. 3, пр. II АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. На следващо място се установи, че съдът с определение в съдебното заседание, в което е даден ход на делото на 17.11.2015 г. ( л. 30 от протокола) е оставил без уважение "направеното от процесуалния представител на оспорващите ( Я. и П., бел. авт.) искане откриване на производство по оспорване на съдържанието на представените от ОИК-Сандански 79 броя секционни протоколи, на основание чл. 193 от ГПК". Мотивите за да не уважи това искане са били, че " искането ... е преклудирано, с оглед императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1, изр. първо от ГПК". Протоколите от СИК от първия тур като част от административната преписка ( заверени копия) по съставяне на протокола от ОИК и решението за допускане на кандидатите К. и Т. до втори тур, както следващите протоколи от СИК, послужили като основание за издаване на оспорения административен акт са били изискани от съда и приети като доказателства в съдебното заседание от 17.11.2015 г. Впоследствие е постановено обжалваното понастоящем решение, с което е потвърдено Решение № 398-МИ/02.11.2015 г. на ОИК-Сандански, с което К. А. К. е обявен за избран на втори тур за кмет на община Сандански. При мотивиране на изводите си, съдът е приел редица доводи в жалбата на Я. и П. като "неоснователни" тъй като били " недоказани". В тази връзка тук е мястото да се посочи, че действително не е било уважено нито едно доказателствено искане на жалбоподателите чрез процесуалния им представител. При тези данни настоящата инстанция приема, че съдът незоконосъобразно е ограничил процесуалните права на жалбоподателите да ангажират доказателства в подкрепа на доводите за незаконосъобразност в жалбата до такава степен, че необосновано е даден приоритет само на доказателствата, събрани и представени от административния орган. За да достигне до този резултат, освен всичко друго съдът е обсъждал протоколите от секционните избирателни комисии, като в тази връзка най-общо е приел, че общинската и секционните избирателни комисии са съставени от представители на различни политически партии и коалиции с противоположни интереси в изборния процес и никой от тях не е направил възражение относно начина на протичане на изборния ден или начина на отчитане на изборните резултати. Така постановеното решение е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено и на това основание. Липсата на отразени възражения и особени мнения в протоколите от СИК не води до единствения и категоричен извод за законосъобразност на протеклия изборен процес, обективиран в протоколите. Независимо какви са доводите или липата на такива за нарушения на изборния процес, съдът е бил длъжен служебно да провери законосъобразността на проведения избор. Във връзка с това, съдействие за установяване на истината е длъжна да оказва оспорващата страна - чл. 171, ал. 3 АПК. Съдът необосновано и в нарушение на чл. 193 ГПК е отказал откриване на производство по оспорване верността (съответствието на отразеното в документа с действителното фактическо положение) на визираните от пълномощника жалбоподателите 79 протоколи от СИК. Искането е направено своевременно - чл. 193, ал. 1, изр. второ ГПК "Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието". Протоколите от СИК най-вероятно са представени по делото преди първото заседанието, но са приети от съда като доказателства в това заседание, което едва тогава предоставя възможност на страната да ги оспори до края на заседанието, което всъщност е сторено. Искането ( на л. 29 от протокола от с. з.) съдържа изискуемия минимум изразни средства, които са достатъчни, за да ангажира изпълнение на задължението на съда да открие производство по чл. 193 ГПК за тези документи. Дори да се приеме, че искането не е било достатъчно прецизирано ( с посочване на конкретни СИК), съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на жалбоподателите или техния пълномощник, което очевидно не е сторено. Отделен е въпроса какъв би бил резултата от оспорването на посочени от жалбоподателите протоколи от конкретни СИК, но при твърдените данни за нарушения на изборния процес резултата от оспорването им вероятно би повлиял на изводите на съда, а това обуславя същественост по см. на чл. 209, т. 3 АПК на допуснатото нарушение. Като не е изпълнил тези си задължения, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ако не бяха допуснати, крайният съдебен резултат вероятно би бил друг, а това е достатъчно да ангажира като последица отмяна на решението. В хипотезите на чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе. В тази връзка съдът следва да открие производство по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК по оспорване на конкретно посочени от жалбоподателите протоколи от СИК като при необходимост относно конкретиката им даде съответните указания по чл. 171 АПК, включително и по отношение кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В резултат на това и при проведеното оспорване следва са извърши проверка на бюлетините обявени за недействителни, на законосъобразността на дописванията в избирателните списъци на избиратели, при обобщаване на изборния резултат да се установят невалидни протоколи от СИК № 066- с. Любовка и СИК- № 037 - с. Струма и съобразят резултатите от тях. В резултат на всичко новоустановено съдът следва да отново извърши проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,