Решение № 12677 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2009 г.

Решение № 12677 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 193/13.04.2009 г. по ахд № 60/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, пети състав, с което е обявен за нищожен в частта му за данъчен период м. 04.2005 г. по ЗДДС ревизионен акт (РА) № 1100338/01.11.2007 г. на данъчен орган на ТД на НАП - Ловеч, потвърден с решение № 13/03.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, изготвена от процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, постановяване на решение по същество на правния спор и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Балкан плаза" АД, гр. Троян, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено след като с Решение № 1013/23.01.2009 г. отделение е отменено частично Решение № 254/26.06.2008 г. по ахд № 109/2008 г. на АС, гр. Велико Търново и е върнато делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда. Дадени са задължителни указания за изискване на данъчен акт за прихващане и връщане (ДАПВ) № 1438/09.09.2005 г. и произнасяне по компетентността на издателя на процесния РА за данъчен период м. 04.2005 г. по ЗДДС (отм.). Първоинстанционният съд е изпълнил задължителните за него указания и е изложил мотиви, че с влезлия в сила ДАПВ№ 1438/09.09.2005 г. данъчните органи са се произнесли по данъчните задължения на "Балкан плаза" АД по ЗДДС (отм.) за м. 04.2005 г. Ревизионното производство, приключило с издаване на обжалвания РА, е започнало по заповед за възлагане на ревизия № 338/19.06.2007 г., издадена от Христо Христов Желязков, началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - Ловеч. Същият орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издал заповед за определяне на компетентен орган за издаване на процесния РА. В частта, в която задълженията по ЗДДС са били вече определени с ДАПВ - м. 04.2005 г., единствено компетентен да възложи ревизия и да определи издателя на РА е териториалният директор на основание чл. 134, ал. 1 ДОПК. Определянето на издателя на РА от некомпетентен орган, е довело и до некомпетентност на издателя на РА в тази му част и съответно - нищожност на съответната част от РА. Решението е правилно. Компетентният да възложи ревизия при наличие на вече определени данъчни задължения с влязъл в сила ревизионен акт и съответно да определи издателя на РА е териториалният директор - чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В случая предвид липсата на уредба в ДОПК на заварените случаи, при които данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт по ДПК (отм.) - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК, тъй като определящо е наличието на стабилен данъчен акт, определил данъчни права и задължения, чието изменение е допустимо само по изключение и при строго регламентирана процедура. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощието да го определи, води и до материална некомпетентност на издателя на РА и до нищожността на РА в частите, които са засегнати от порока - а именно досежно определените с него задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 04.2005 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение