Решение № 13733 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2010 г.

Решение № 13733 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите против Решение № 92 от 22.12.2009 г. по адм. д. 8014/2009 г. на Административен съд - София - град, II-ро отделение, 32 състав. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания по т. 3 на чл. 209 от АПК. Поддържа се искане за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с потвърждаване на заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите. Жалбоподателят излага съображения, че съдът не е съобразил наличието на нелоялна практика в случаите на бездействие от страна на търговеца, изрично определено като търговска практика с легалната дефиниция на т. 23 от § 13 на ПЗР на Закона за защита на потребителите. Правилата на добросъвестността и професионалната компетентност изискват от търговеца да полага всички усилия, за да предлага за продажба само стоки, които отговарят на нормативните изисквания и позволяват на потребителите да направят информиран избор. Нарушение на материалния закон е изключването от страна на първоинстанционния съд на приложението на разпоредбите на чл. 68д от Закона за защита на потребителите, несъобразяването с установената обвързана компетентност, при условията на която трябва да се произнесе административният орган. Ответната страна "Билла България" ЕООД оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София - град отменя Заповед № 803 от 21.10.. 2009 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, която забранява на "Билла България" ЕООД да прилага установена нелоялна заблуждаваща търговска практика, отнасяща се до продажба на краве масло с производител фирма "Вълчев - Асеновград", опаковка от 125 гр., при която, информацията относно състава на продукта /краве масло/ - вода и масленост е невярна, следователно подвеждаща, в нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1/ съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите. Безспорни са фактите, при които се произнася съдът. В качеството си на търговец, "Билла България" ЕООД продава в обектите си краве масло с производител "Вълчев" ООД гр. Асеновград. При извършен анализ от Национална ветеринарномедицинска служба на количество от конкретна партида, с протокол от изпитване № 26472 от 5.10.2009 г. е установено несъответствие между отразеното на опаковката от производителя водно съдържание и масленост и действителните характеристики на продукта. Това несъответствие, представляващо невярна информация за съдържанието на продукта е определено като подвеждаща информация и е квалифицирано от административния орган като проява на нелоялна заблуждаваща търговска практика от страна на търговеца. Административният съд, вземайки предвид, че поведението на търговеца се ограничава само в излагането на доставения от производителя продукт, без да са извършвани от него действия, свързани с промяна на търговското поведение на потребителите, или целящи такава промяна, приема, че "Билла България" ЕООД не е осъществила нелоялна заблуждаваща търговска практика. Такава практика би била осъществена според първоинстанционния съд в случай на предприети и извършени от самия търговец действия с цел да бъде променено търговското поведение на потребителя, каквото в конкретния случай не е установено. Предлагането на продукта така както е доставен от производителя, с отразено от последния съдържание, не може да бъде определено като заблуждаваща търговска практика на търговеца. Съдът приема, че действията на "Билла България" ЕООД не попадат в нито една от хипотезите на разпоредбата на чл. 68ж от Закона за защита на потребителите, изрично определяща хипотезите на заблуждаващи нелоялни търговски практики. Още повече, самата обжалвана заповед не сочи като правно основание текста на чл. 68ж от ЗЗП. Определянето на конкретните случаи на заблуждаваща нелоялна търговска практика от българския закон е в изпълнение на § 17 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕС за нелоялните търговски практики, пожелателно въвеждаща това изискване към държавите - членки. Заблуждаваща търговска практика е поведението на производителя, допуснал несъответствието между посоченото на опаковката и действително съдържание на маслото. Поставянето на изискване към търговците да осъществяват контрол за съответствие между отразеното на опаковката и действителното съдържание на стоките, според първоинстанционния съд означава да им бъдат вменени функции от компетентността на специални контролни органи, търговското им поведение да бъде поставено в зависимост от извършването на дейности, извън техните правомощия. Решението на административния съд е съобразено с приложимия материален закон. Законът за защита на потребителите вменява на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗП детайлизира съдържанието на тази информация, като в т. 1 включва "всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава ..." на стоката или услугата. Задължение на търговеца е да предостави информацията за стоката в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Нормата на ал. 2 на чл. 5 от ЗЗП поставя изискването информацията да бъде вярна, пълна и разбираема. Разпоредбата на чл. 7 от ЗЗП възлага на търговеца тежестта на посочените задължения по чл. 4 и чл. 5 от ЗЗП за предоставянето на информация за стоката дори и в случаите, когато той не е получил необходимата информация от доставчика или производителя. Тълкуването на разпоредбите налага категоричен извод за безусловно задължение на търговеца всички предлагани от него стоки и услуги да носят определената в закона информация, която да позволи на потребителя да направи своя избор. Следователно, добросъвестното и компетентно осъществяване на търговската практика от страна на търговеца изисква от него да осигури и предостави на потребителя обема от информация, посочена в чл. 4 от ЗЗП. Така законодателят определя границата на задълженията на търговеца, следствие от която е неговата отговорност за изпълнението им. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна информация. Както приема и първоинстанционният съд, конкретното действие, в резултат на което стоката е представена с невярна информация, е дело на производителя. Поведението на търговеца по приемането на стоката и предлагането й с информацията, дадена от производителя, не може да бъде определено като бездействие. Бездействие по смисъла на закона би било неизпълнението на задължение за извършване на конкретно действие. В случая търговецът е длъжен да изиска производителят да предостави информация за състава на стоката и това задължение безспорно е изпълнено. Той е страна в равнопоставени търговски отношения и не разполага с контролни правомощия спрямо производителя. Следователно, неговото поведение не е в разрез с изискванията за добросъвестност и компетентност. Не може да бъде ангажирана отговорността му за невярно дадената информация. Законът в чл. 68л от ЗЗП санкционира установена нелоялна търговска практика, т. е. конкретно съзнателно проявление на търговеца. Възприемането на доводите в касационната жалба би довело до ангажиране отговорността на "Билла България" ЕООД за чужди действия, което законът не допуска в своите разпоредби. Поведението на "Билла България" ЕООД не само не попада в нито една от изрично посочените в чл. 68ж от ЗЗП хипотези, които в съответствие с чл. 5, § 5 от Директива 2005/29/ЕО се считат за нелоялни "при всякакви обстоятелства". То не може да бъде квалифицирано като нелоялна търговска практика и при конкретната му оценка с оглед общите разпоредби за нелоялна търговска практика по чл. 68г от ЗЗП. Изложеното се подкрепя от задълженията, вменени на производителите от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите, целяща гарантиране на здравето и безопасността на потребителите. Разпоредбата на чл. 5 от Директива 2001/95/ЕО възлага на производителите задължението да осигуряват на потребителите съответната информация за продуктите и тяхната безопасност. Неоснователно е позоваването на Решението на Съда на Европейските общности от 23 април 2009 г. по съединени дела С-261/07 и С-299/07 г., с което съдът се произнася доколко Директива 2005/29/ЕО допуска национална правна уредба, която извън определени изключения и без да се отчитат специфичните обстоятелства по конкретния случай, забранява всяка свързана оферта от търговец към потребител. Дадените от Съда на европейските общности разрешения по конкретното дело са неотносими към настоящия правен спор. Ирелевантно е и позоваването на обсъждания в т. 56 и т. 61 от мотивите изчерпателен списък на практиките, определени за нелоялни"при всякакви обстоятелства". Твърдяната обвързана компетентност изисква установяване на противоправно поведение, свързано с установено субективно отношение на нарушителя. Предвид изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс