Решение № 13463 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Б. Д. Д., чрез адвокат И. Петров, против решение 586/24.01.2024 г., постановено по адм. дело 3190/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и на оспорения административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), чрез юрисконсулт Костадинов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Електроразпределение Юг ЕАД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Д. Д. против Решение Ж-42 от 19.01.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-13-262-1080/07.09.2022 г., подадена от него против Електроразпределение Юг ЕАД. От фактическа страна по делото е установено, че Б. Д. Д. е собственик на имот с обект, находящ се в гр. Асеновград, [улица], с КИ 00702.138, представлявал парцел, в който били изградени две сгради, като имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа в периода преди 2000 г. На 23.07.2009 г. за процесния парцел е издадено разрешение за строеж 258, в сила от 07.09.2009 г., към което е представен и Предварителен договор за присъединяване 112055457/11.06.2009 г. на ЕВН България Електроразпределение АД. Не е установено по делото жалбоподателят да е подавал искане за сключване на такъв договор. През 2010 г. двете жилищни сгради в горепосочения парцел са разрушени и на 17.05.2010 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка, като в парцела започва изграждането на нова четириетажна сграда. Установено е, че строежът се е захранвал с електроенергия до 28.04.2022 г. по налична партида с клиентски номер 1000544093, ИТН: 1018361, като на 14.06.2017 г. е монтиран нов електромер. На 28.04.2022 г. служители на Електроразпределение Юг ЕАД демонтирали електромера и преустановили захранването с електрическа енергия на процесния имот, като е съставен протокол, в който е посочено като причина Закриване на партида по инициатива на ЕР Юг . За тези действия Б. Д. е уведомен на 27.04.2022 г. и като основания за закриване на измервателната точка са посочени обстоятелствата, свързани с погиването на присъединения обект, предвид това, че присъединената към мрежата сграда не е идентифицирана, а на нейно място е построена нова такава. Електроразпределение Юг ЕАД посочило, че разпоредбите на чл. 57, вр. с чл. 52, т. 1 от Общите условия за договорите за пренос на електрическа енергия на ЕР Юг, предоставят право на мрежовия оператор да преустанови достъпа/преноса на електрическа енергия за всеки обект, в който липсват технически уредби/инсталации, в състояние, което да гарантира безопасната им експлоатация. Д. е уведомен, че следва да предприеме действия за провеждане на процедура по присъединяване на новоизградения в имота обект/сграда/ по реда и условията на Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. На 16.05.2022 г. Електроразпределение Юг ЕАД уведомило Б. Д., че считат, че с премахване на присъединения обект-паянтова жилищна постройка, отпада задължението за предоставяне на услугата достъп и пренос , поради и което договорът с клиента се прекратява по право, като отново му е указан реда за присъединяване на стоежа в имота към електроразпределителната мрежа. Във връзка с горното, Б. Д. Д. подал жалба вх. Е-13-262-1080/07.09.2022 г. до КЕВР, по повод на която е постановено и оспореното Решение Ж-42 от 19.01.2023 г., с което реално е потвърдено становището на Електроразпределение Юг ЕАД. За изясняване на обстоятелствата по делото са приети, както множество доказателства, така и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и липса на нарушение на административнопроизводствените норми. Посочено е, че въз основа на установените по делото доказателства и заключението от експертизата безспорно се установява, че сградите, които са били захранвани с електрическа енергия по договора на Б. Д. Д. с Електроразпределение Юг ЕАД са съборени и на тяхно място има строеж т.е. нов обект, който не е присъединен към електропреносната мрежа. Съответно, след премахване на сградите в обекта на жалбоподателя, за които е имало надлежно присъединяване, е отпаднало и задължението на електроразпределителното дружество да захранва с ел. енергия конкретния обект, тъй като този обект вече не е същият. Административният съд посочил, че на Б. Д. е било известно, че е следвало да присъедини новата сграда, защото още при започване на строежа, към издадено разрешение за строеж 258, в сила от 07.09.2009 г., му е бил предоставен и Предварителен договор за присъединяване 112055457/11.06.2009 г. на ЕВН България Електроразпределение АД, в който договор е посочено, че За сключване на Договор за присъединяване Потребителя подава писмено искане след одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешителното за строеж за изграждане или преустройство на присъединявания обект. При незапочване на процедура за сключване на договор за присъединяване в срок от една година по вина на Потребителя се подава ново искане за присъединяване на обекта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав счита, че с оспореното решение първоинстанционният съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Правилно административният съд е отхвърлил жалбата на Б. Д. против Решение Ж-42 от 19.01.2023 г. на Комисията, издадено на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. От доказателствата по делото безспорно е установено, че сградите, които са били захранени с електрическа енергия са били съборени и на тяхно място се изгражда нов строеж. С премахването на сградите в обекта на касационния жалбоподател е отпаднало и задължението на електроразпределителното дружество да захранва с електрическа енергия конкретния обект, тъй като този обект вече не е съществувал. Поради това и договорът за доставка на електрическа енергия е следвало да бъде прекратен, както и е направено. Понятието обект на клиент е дефинирано в § 1 , т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи като съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване, електрически съоръжения и приемници на електрическа енергия . В случая Д. е подал жалба, защото е останал без електрозахранване, но реално в имота му не съществува сграда, която да е била предмет на присъединяването към мрежата. В имотът му има новопостроена такава, към която обаче има изисквания да бъде присъединена наново към електроразпределителната мрежа, обстоятелство, което е било известно на касационният жалбоподател, но той не го е изпълнил. Именно поради това между страните няма договорни отношения и съответно достъп до мрежовите услуги - достъп до мрежата и пренос на електрическа енергия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответника КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,