Решение № 8242 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2018 г.

Решение № 8242 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на образованието и науката (МОН), подадена срещу решение № 110 от 8.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8545/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на А. Григоров е отменено решение № 94-2825/14.06.2017 г., в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № 94-2825/1.06.2017 г. по т. 1, а административната преписка е върната на касатора за ново произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение. Иска се отмяна на решението на АССГ като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация Григоров оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Изложените от касатора възражения са били направени и пред първоинстанционния съд, като са обсъдени в мотивите на оспореното решение. А. Григоров е поискал от МОН следната информация: 1. Копие от заявление/запитване, касаещи организацията на учебния процес и/или извънкласни дейности в 55 СУ "Петко Каравелов"; 2. Копие от отговора, изпратен от МОН по това заявление/запитване. Установено е, че сезираният орган е предоставил исканата от заявителя информация по т. 2 от заявлението (2 броя писма от директора на дирекция "Организация и контрол"), като по т. 1 липсва произнасяне с диспозитив от главния секретар на МОН. Касае се за информацията, съдържаща се в запитване за организацията на учебния процес и/или извънкласни дейности в 55 СУ "Петко Каравелов". Същата безспорно се съхранява в министерството и заявителят би могъл да се състави мнение за дейността на МОН само ако разполага не само с отговора, а и със запитването. В случая касаторът е посочил в решението си, че според него това не е обществена информация, което е неправилно съждение и не е формирал изрично волеизявление за отказ за предоставяне на търсената информация по т. 1, тъй като не бил длъжен да се произнесе. За да е налице задължение за предоставяне на искана информация е необходимо от една страна този, от когото се иска информация, да е задължен по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) субект и от друга, исканата информация да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. В случая и двете предпоставки са налице. Съдът правилно е приел, че исканата информация е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ - отнася се до обществения живот в страната и чрез предоставянето й лицата могат да си съставят мнение за дейността на МОН като задължен субект. Органът е бил длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация с оглед на ограниченията по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Административният орган не е изследвал предпоставките на чл. 37, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, липсват мотиви по тяхното наличие, респ. отсъствие. Главният секретар на МОН е следвало изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото заявление, като издаде акт по чл. 38 от ЗДОИ. Съгласно разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание за това и се връчва лично на искателя. Мълчаливият отказ по ЗДОИ, както е в случая, правилно е приет от съда за недопустим. С оглед изложеното, отказът за предоставяне на обществена информация е необоснован и противоречи на материалния закон, поради което правилно е отменен. Оспореното решение не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,