Решение № 10298 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15845/2013 г.

Решение № 10298 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15845/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. "Славейков" № 4а, срещу решение № 6146 от 10.10.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6307/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил заповед № 373 от 24.04.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на "Глобекс Финанс" АД е забранено прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Касационният жалбоподател - председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че не са налице всички елементи на фактическия състав на нарушението, посочено като основание за издаване на оспорената заповед. Счита, че легалното определение на понятието "търговска практика" - § 13, т. 23 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), категорично оборва извода на съда, че рекламирането чрез брошура само по себе си не може да бъде разглеждано като търговска практика. Позовава се на § 13, т. 28 ЗЗП и счита, че непредставянето на съществено необходима за потребителя информация - относно лихвения процент, очевидно е в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност.

Сочи, че посочените в заповедта типични случаи на потребители на процесния вид услуга (бързи кредити в голям размер) - лица в затруднено материално положение, които се нуждаят от средства, е направено единствено като уточнение. В акта изрично е обоснована и възможността за вземане на търговско решение от страна на потребителя, което той не би взел без използването на тази практика, като се визира средният потребител. По отношение на приетото от съда досежно препращането на потребителите към друго място за събиране на информация сочи, че фактическият състав на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП следва да отчита целия фактически контекст на разглежданата търговска практика. Счита, че независимо от свободата, която търговецът има да определя търговската си политика, е длъжен да спазва нормативните изисквания спрямо обема съществена информация. Неправилно, поради неотносимост, счита позоваването от съда на практика на Съда на Европейския съюз и на тази на Върховния административен съд.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Цветомир Шишков.

Ответникът по касационната жалба - "Кредисимо" АД (предишно наименование "Глобекс Финанс" АД, Кредисимо), счита същата за неоснователна. Неоснователно счита твърдението на касатора, че съдът неправилно приел липса на всички елементи от фактическия състав на нарушението. Излага разбирането си за съдържанието на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и счита, че в процесната брошура е представена фактически точна и цялостна информация относно естеството на предлаганата услуга. Подробно описва съдържанието на информацията в брошурата и сочи, че наличието на изрично препращане за повече информация към интернет страницата и телефонен номер на дружеството, анализирано във фактическия контекст на приложената търговска практика, не противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и не би могла да заблуди средния потребител. Важното в случая е, че на интернет страницата и на посочения телефон е налична и достъпна останалата съществена информация, както и че в своята съвкупност информацията не накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение.

Правилен счита извода на съда, че процесната брошура не прикрива съществена информация, както и че обособяването от органа на един кръг потребители в затруднено материално положение е в нарушение на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29). Сочи, че процесната брошура няма претенцията за изчерпателност и потребителят не следва да формира решение за сключване на сделка само въз основа на нея. Такова решение средният потребител взема след оферта, а при проверката е установено, че офертата съдържа всички съществени елементи на сделката, в т. ч. и лихвата. Тъй като процесната брошура не е оферта не се налага изследване за съответствие с изискването за добросъвестност и компетентност. Позовава се на съображение 18 от Директива 2005/29. Повтаря довода си, поддържан и пред първоинстанционния съд, че процесната заповед няма предмет, тъй като забранената практика не съществува към момента на нейното издаване.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Светлин Тошев и юрисконсулт Юлияна Неева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно. Съдът извършил правилна преценка на обективно и пълно установените правно релевантни факти и обстоятелства и достигнал до обоснован извод за материална незаконосъобразност на акта. Преценката за неналичие на нелоялна заблуждаваща търговска практика направил въз основа на комплексен анализ на всички визирани в правната норма предпоставки като са отчетени наличието на добросъвестно поднесено изрично препращане за повече информация към специален телефонен номер и интернет страницата на дружеството, съдържанието на проектодоговора, факта, че брошурата не е оферта и не е в състояние сама по себе си да повлияе на търговското решение на средния потребител.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Глобекс Финанс" АД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, финансова институция, вписана в регистъра по чл. 3, ал. 2 на Закона за кредитните институции, който предоставя финансови услуги - заем на парични средства под търговската марка credissimo.

2. По повод постъпила в Комисията за защита на потребителите жалба от потребител, който твърдял, че бил подведен от рекламна брошура на дружеството била извършена проверка.

3. На 19.09.2012 г. проверката в офисите на EasyPay и Кредитур в гр. Варна установила налични 350 броя рекламни брошури със съдържание идентично с това, което представил потребителят. Брошурите имали следното съдържание:

а) на първа страница:

"Сredissimo" пари на време, 0 % лихва, нечувано, безлихвен заем само за 20 минути, телефонна слушалка 070012012, www.credissimo.bg., изцяло онлайн, без поръчители, без обезпечение; лиценз от БНБ. Вземи безлихвен заем сега онлайн.

б) на втора страница:

информация за три продукта: плюс, до заплата и пенсионер; само вторият продукт бил безлихвен; за другите два била посочена лихва от 16 %.

в) резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № К-0119587;

4. На 2.10.2012 г. проверката в централното управление установила изложени на рецепцията процесните рекламни брошури. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № К-0146839.

5. На 5.12.2012 г. в централното управление били проверени сключени договори за заем от м. септември 2012 г. с потребители на трите продукта: плюс, до заплата и пенсионер. За продукта сredissimo до заплата били представени три договора:

а) формуляр - договор за заем (револвиращ кредит) CN 127368 от 4.09.2012 г. с размер на заема 399 лв., усвоени 399 лв., посочен погасителен план, брой на вноски 120, годишен лихвен процент, обща сума за връщане, посочен 15-дневен период на погасяване на лихвената вноска, липса на лихва на първата вноска; редовно внасяна лихвена вноска; погасен;

б) формуляр - договор за заем (револвиращ кредит) CN 127403 от 4.09.2012 г. с размер на заема 399 лв., усвоени 250 лв., посочен погасителен план, брой на вноски 120, годишен лихвен процент, обща сума за връщане, посочен 15-дневен период на погасяване на лихвената вноска, липса на лихва на първата вноска; редовно внасяна лихвена вноска;

в) формуляр - договор за заем (револвиращ кредит) CN 127379 от 4.09.2012 г. с размер на заема 399 лв., усвоени 200 лв., посочен погасителен план, брой на вноски 60, годишен лихвен процент, обща сума за връщане, посочен 30-дневен период на погасяване на лихвената вноска, поради усвояване на 4.09.2012 г. задължение за първа лихвена вноска; редовно внасяна лихвена вноска;

6. И в трите проверени договора на първа страница в каре било записано: "нечувано, безлихвен заем; първият заем ще ви бъде без лихва, ако избраният от вас период е 15 дни, съгласно чл. 10.4 от Общите условия; всеки осми заем отново ще ви бъде без лихва, ако избраният от вас период е 15 дни, съгласно чл. 10.5 от Общите условия. " "Пример: Усвоявате заем от 200 лв. След 15 дни връщате 200 лв. Без оскъпяване!" Цитира се т. 10.4 от Общите условия към формуляра - договор: "В случай, че заемателят посочи 15 дневен срок за погасяване на лихвата за първия период ползване на своя първи кредит, той не дължи заплащане на лихва за първия 15 дневен период на ползване на заема. Ако заемателят посочи период от 16 до 30 дни за погасяване на лихвата за първия кредит, както и за всеки следващ 15 дневен период за ползване на заема, заемателят дължи съответната лихва, уговорена във формуляра -договора и настоящите общи условия".

7. На 25.03.2013 г. Комисията за защита на потребителите приела решение по протокол № 12, с което установила осъществяване на нелоялна заблуждаваща практика от дружеството.

8. Въз основа на решението на Комисията и на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4, и чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП председателят на Комисията за защита на потребителите издал заповед № 373, с която забранил на "Глобекс Финанс" АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: чрез премълчаване да прикрива съществена информация в брошурата относно факта, че безлихвен кредит се отпуска на кредитополучателя само един от осем пъти - безлихвен е само първият и осмият кредит, а всички останали се олихвяват съгласно определените договорни условия, при следните мотиви:

а) на първата и на втората страница на брошурата ясно е написано предоставяне на безлихвен заем за 20 минути, при лихва 0 %, но от общите условия е видно, че безлихвен е само първият и осмият и то при плащане до 15 дни, а останалите се олихвяват в различен размер;

б) тази информация може да доведе до вземане на търговско решение от средния потребител, което не би взел без тази търговска практика;

в) след вземане на решение за заявка онлайн и посещение на офиса потребителят установява, че само един от трите вида кредити се предоставя без лихва и то при определени условия;

г) потребители на услугата са лица в затруднено материално положение, които спешно се нуждаят от средства;

9. В хода на съдебното производство, след проверка на брошурата, приложена по делото, съдът установил, че от дясната страна с дребен шрифт е записано: "Безлихвеният заем се отнася за нови клиенти на продукта сredissimo до заплата за срок от 15 дни. Повече информация на www. credissimo. bg. " На гърба на първата страница е записана информация за границите на кредита в лева; изплащане от 15 до 30 дни; без поръчители и без обезпечение.

Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспорената заповед № 373 е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон.

Приел, че от фактите по делото не може да се направи извод за прикриване от дружеството на съществена информация. В самата брошура е указано, че само един от трите кредита, а именно credissimo до заплата се предоставя без лихва. Приел, че макар в акта да не е изрично посочено, от мотивите му е видно, че органът приел лихвата по заема за съществена информация, което счел за правилно с оглед на предмета на услугата. Но информация за лихвата, макар и лаконична, се съдържа в брошурата - освен посочената от органа информация, че процесният кредит е с 0 % лихва, в брошурата е посочено, че безлихвеният заем се отнася за нови клиенти на продукта credissimo до заплата за срок от 15 дни. Тази информация не дава основание на потребителя да счита, че липсата на лихва касае всички заеми, т. е. по отношение на вида кредит, срока, за който не се начислява лихва и за ограничения кръг клиенти информация се намира в брошурата. Поради това съдът направил извод, че брошурата съдържа съществена информация по кредита. Посочил, без отношение към извода му, че допълнителна информация може да се получи на посочените в брошурата интернет адрес и телефон.

Приел, че за да е налице търговска практика е необходимо да има предлагане не само на основание реклама, а и условия към договор и информация за общите условия по тях. Тъй като в брошурата е посочен телефон и имейл адрес, на които потребителят може да получи съществена информация за услугата, информацията, която е дадена в брошурата не следва да се възприема като оферта, въз основа на която се формира решение на потребителя. Позовал се на практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз във връзка с изричното препращане към специален телефонен номер и интернет адрес и приел, че при наличието на препращане не е налице премълчаване по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП.

Приел, че не е налице търговска практика, тъй като процесното проследяване е изолирано, касае само факти по посочената брошура и по делото не са налични факти за други препратки и сочени източници.

Приел, че органът неправилно определил средния потребител като обособил един кръг от потребители в затруднено материално положение, които ще формират своето решение за сключване на договор само въз основа на рекламната брошура и то на онази част от нея, която съдържа едър шрифт. Следвало е да съобрази Директива 2005/29 и националния среден потребител, като извърши проверка и на останалите източници на информация, към които брошурата препраща. Приел за неправилен извода на органа, че средният потребител взема решението си само на основата на брошурата, не след офериране на същата, което става с проектодоговора, в който се съдържат основните елементи на сделката. А не е установено разминаване в условията по проектодоговора с тези по подписан и изпълнен такъв.

С оглед на горното съдът приел, че не е налице търговска практика, брошурата е рекламен лист, не и оферта, а и препраща към друга информация, практиката не може да промени поведението на потребителя. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Крайният извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите му в подкрепа на този твърдян порок на съдебното решение са два - първо, че съдът неправилно приложил закона като приел, че не е налице търговска практика - § 13, т. 23 ЗЗР, и второ, неправилно приложил чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП.

По спора търговска практика ли е процесната "брошура":

Както сочи и касаторът, § 13, т. 23 ЗЗП дава легална дефиниция на понятието "търговска практика". Съгласно разпоредбата търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително и реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаване, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Легалната законова дефиниция буквално повтаря разпоредбата на чл. 2, б. "г" Директива 2005/29.

По делото е безспорно, че "Кредисимо" АД (Глобекс Финанс" АД) е търговец по смисъла на § 13, т. 2, който предоставя на потребителите услуга по смисъла на § 13, т. 12, б. "б" ЗЗП, която е финансова по своя характер. С оглед на това, за да се прецени представлява ли търговска практика предлагането на процесната "брошура" е необходимо да се установи какво е нейното съдържание и към кого е насочена, т. е. каква е нейната цел.

От доказателствата по делото е безспорно, че процесната "брошура" е печатен продукт, състоящ от едни лист с отпечатана от двете му страни информация. Информацията е оформена с нарочен дизайн и представя както търговеца, така и предлаганите от него продукти с акцент на един от тях - сredissimo до заплата. Следователно тя безспорно е насочена към потребителите. Цели да ги информира за услугите, които търговецът предлага, както и да предизвика техния интерес точно към представените в "брошурата" услуги, а чрез тях разбира се и към дейността на дружеството като цяло. Предметната форма и цялостното оформление на "брошурата" сочат, че това е рекламен продукт, т. нар. флаер (flyer). Флаерът е средство за информиране за определена стока или услуга и целта му е да достигне до възможно най-широк кръг потребители. Той обикновено се печата на формат А5, какъвто видно от доказателствата по делото е и формата на процесния. Печата се от двете страни и е достатъчно цветово атрактивен, за да привлече и задържи вниманието на потребителите. Обикновено информацията, която се предоставя чрез флаера е в значителна степен синтезирана, визуализирана и насочва към допълнителен източник на информация. Процесният флаер е точно такъв - на лицевата страница той е атрактивно оформен чрез съчетаването на картинни образи и словна информация за предмета на услугата - пари, и условията - "нула процента", както и насочва към други източници на информация. На гърба съдържа информация за трите предлагани продукта.

Тоест, процесната рекламна листовка е инструмент на маркетинговата политика на дружеството и пряко е свързана с насърчаване на продажбата на предлаганите услуги. Няма друга цел, заради която дружеството да предлага на потребителите процесния рекламен продукт освен, за да ги заинтригува, да ги привлече, да ги накара да открият и да ползват неговите услуги. Именно поради това и контролните органи при направената проверка в офисите на дружеството са намерили процесните флаери на рецепцията, т. е. на място за контакт с потребителя. Следователно предлагането на процесния флаер, а този факт е доказан и не се оспорва по делото, е форма на реклама, която ответникът прави на своите продукти.

Легалната дефиниция на "търговска практика" включва изключително широк кръг от действия, бездействия, поведение на търговеца насочени към потребителя като законодателят изрично в примерното изброяване е включил и рекламата. Поради това, с оглед на характера на процесния продукт, основателен е доводът на касатора за неправилно приложение от съда на разпоредбата на § 13, т. 23 ЗЗП. Това прави основателен и довода му за неправилност на извода на съда, че предлагането на процесния флаер не е търговска практика.

По приложението на чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП:

Но за да е налице заблуждаваща търговска практика не е достатъчно установяването, че определено действие на търговеца е търговска практика. Необходимо е да се установи тази търговска практика осъществява ли някой от визираните в чл. 68д и 68е юридически факти, за да има качеството на заблуждаваща и поради това да бъде нелоялна по смисъла на чл. 68б ЗЗП, което пък да обуслови съответните мерки по отношение на търговеца.

Органът твърди, че с предлагането на процесната рекламна листовка търговецът осъществил фактически състав на чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП. Нормата определя като заблуждаваща търговска практика, при която чрез премълчаване, търговецът прикрива съществена информация или я представя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я представя своевременно, или не посочва своята истинска търговска цел, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. От няколкото визирани в нормата и следователно релевантни форми за осъществяване на правопораждащия юридически факт в случая органът твърди, че търговецът прикрива съществена информация чрез премълчаване, което води до целения резултат.

С оглед на това, както правилно приел и съдът, следва да се установи: първо, коя информация е съществена с оглед на характера на предлаганата услуга и с оглед на характера на средството, чрез което информацията се предлага; второ, прикрита ли е тази информация чрез премълчаване; и трето, постига ли визираната в правната норма цел за въздействие върху потребителя.

Предмет на процесната търговска практика са финансови услуги и в частност предоставянето в заем на парични средства. Заемът на парични средства в своята същност на договор се характеризира с предаване в собственост на заемателя на пари срещу неговото задължение да върне заетата сума като ако е уговорено, се дължат лихви - чл. 240 от Закона за задълженията и договорите. Следователно съществена за предлаганите с процесната брошура услуги е информацията за размера на предоставените средства и условията при които се предоставят. От условията най-важни са срока и дължимостта (и размера) на лихва. От това безспорно следва, както приели и органът, и съдът, че информацията относно лихвата е съществена за процесната услуга.

Това означава, че за законосъобразността на оспорената заповед е необходимо да се прецени прикрита ли е тази съществена информация. Преценката налице ли е прикриване на съществена информация следва да се направи при отчитане на факта дали става въпрос за търговска практика или за "оферта за продажба" ("покана за продажба"). Офертата за продажба ("покана за покупка") съгласно § 13, т. 29 ЗЗП е търговско съобщение, което посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на търговското съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава възможност на потребителя да направи покупката. Законовата дефиниция е идентична с тази, дадена в чл. 2, б. "и" Директива 2005/29. От изложеното по-горе е видно, че процесната рекламна листовка не е оферта за продажба. А само за офертата за продажба посочената в чл. 7, § 4 Директива 2005/29 информация, в т. ч. и "основни характеристики на стоката, до степен, отговаряща на средството за комуникация и стоката" (б. "а") е съществена.

Но съгласно съображение 15 от Директива 2005/29 когато законодателството на Съюза определя информационните изисквания по отношение на търговските съобщения, реклама и маркетинг, тази информация се разглежда като съществена по смисъла на директивата. Тъй като директивата извършва пълно хармонизиране само информацията, въведена като задължителна от правото на Европейския съюз е съществена по смисъла на чл. 7, § 5 Директива 2005/29. Съгласно чл. 7, § 5 Директива 2005/29 изискванията за предоставяне на информация, установени в законодателството на Съюза във връзка с търговските съобщения, включително реклама и продажби, включени в неизчерпателния списък по приложение II, се считат за съществени. В приложение II са включени чл. 3 и 4 Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.09.2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директиви 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (Директива 2002/65). Съгласно чл. 3 Директива 2002/65 потребителят трябва своевременно, преди да бъде обвързан с някакъв дистанционен договор или оферта да получи изчерпателно посочената информация относно доставчика, финансовата услуга, договора, компенсациите, а чл. 4 поставя изисквания за допълнителна информация. Изрично в чл. 3, т. 2, б. "а" и "б" е посочена информация относно основните характеристики на финансовата услуга, общата цена, която ще бъде платена или когато не може да бъде определена точната цена, базата за изчисление на цената, която дава възможност на потребителя да я провери. Това изискване обаче следва да е спазено "своевременно, преди потребителят да бъде обвързан".

Наред с това следва да се посочи, че чл. 3, § 9 Директива 2005/29 изрично посочва, че държавите-членки могат да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строги от Директива 2005/29 по отношение на "финансовите услуги" по смисъла на Директива 2002/65. Органът не е посочил правна норма от релевантното национално законодателство, която да поставя по-ограничителни и по-строги изисквания към информацията, която рекламата на финансови услуги трябва да съдържа, както и не се е позовал на нейното нарушаване.

Безспорно е, че флаерът не може да обвърже потребителя с някакъв договор - получаването му не обвързва нито търговеца, нито получателя с договорни отношения. С оглед на това релевантният въпрос е дали преди сключването на договор, при отчитане на факта, че той се сключва дистанционно, т. е. без едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя и се сключва по интернет, потребителят своевременно е информиран за задължителната информация, която тъй като е задължителна има качеството и на съществена. Но този въпрос не е предмет на оспорения акт. Органът се ограничил единствено до съдържанието на флаера.

Флаерът, както бе посочено по-горе, цели да информира потребителя за съществуването на процесната услуга. Той цели да ангажира, да грабне вниманието му, но той цели също да го насочи къде да получи повече информация, която ще му позволи да формира търговското си решение. Не случайно основен акцент на лицевата страница на флаера е визуализираното насочващо указание към интернет адрес и телефон. Посланието, което този способ на представяне на информацията цели е да накара потенциалния потребител да използва тези два други източника на информация за предлаганите продукти, а и да обвърже в едно цяло информацията, предоставяна чрез различни източници, преди потребителят да пристъпи към обвързване с договор. Именно поради това и съдът правилно приел в мотивите си, че анализирано във фактическия контекст на приложената търговска практика представянето на информацията не противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. От използваното средства за комуникация - флаер, е видно, че става въпрос за изключително ограничени пространствено средства за информиране - в рамките на един лист А5. В това лимитирано пространство, както правилно приел и съдът, коректното препращане към друго средство за комуникация не може да се приеме, че е премълчаване по смисъла на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП на съществена информация.

Още по-малко може да се приеме, че то е недобросъвестно и заблуждаващо за средния потребител, който е сравнително добре информиран, наблюдателен и предпазлив и който, особено в контекста на характера на предлагания продукт не би могъл да бъде въведен в заблуждение. Следва да се посочи изрично, че става въпрос за продукт - заем на парични средства чрез интернет. Средният потребител на този продукт обективно е наясно с механизма и значението на препращането и за него препращането към интернет адрес за повече информация не би било прието нито като непочтена пазарна практика или недобросъвестност, нито като причина за съществено изменение на поведението му към продукта, а като обичаен способ за достъп до информация. Следва да се отчете също така, че търговецът е предоставил и друг способ за достъп до необходимата информация - чрез телефон.

Съдът счита за необходимо да посочи, че средният потребител не е някакъв имагинерен средно статистически национален потребител. Това е средният потребител на конкретната стока. Средният потребител се определя при отчитане на специфичните особености на всеки конкретен случай, т. е. най-малкото при отчитане на специфичните особености на всяка стока и услуга. Именно при отчитане на потребителите, до които е адресирана рекламата, се формира и профилът на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. С оглед на това по принцип е правилен мотива на касатора, че средният потребител на процесните услуги е лице в затруднено материално положение, което се нуждае от средства. Но тази характеристика на потенциалните потребители на услугата не означава, че средният потребител не е относително осведомен, не е в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Той би могъл да бъде по-склонен на компромиси с оглед на значимостта на нуждата, която иска да задоволи чрез заемането на съответните парични средства, което по принцип рефлектира върху условията, при които търговецът предоставя услугата, но това не означава, че той не е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. В този смисъл основателно е позоваването от ответника на съображение 18 от Директива 2005/29.

Видно от изложеното основателен е доводът на касатора, че процесната рекламна листовка представлява търговска практика. Неоснователен обаче е доводът му, че тази търговска практика е заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предложение 1 ЗЗП. Допуснатото от съда неправилно приложение на материалния закон - § 13, т. 23 ЗЗП, не е довело до неправилност на крайния извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед № 373.

С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено като краен резултат в съответствие с материалния закон, поради което е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съдът съдът следва да присъди на "Кредисимо" АД направените по делото разноски. Същите, с оглед на доказателствата по делото за настоящата инстанция са в размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. Размерът на дължимото възнаграждение съдът следва да определи на 300,00 лв. на основание § 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,