Решение № 7464 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2014 г.

Решение № 7464 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието против решение № 4845 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4522/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Марио Георгиев Вергиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № Л-2647/1.04.2013 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, с която на Марио Георгиев Вергиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в заповедта и в изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и не са описани конкретните действия, който е извършил служителя и тези, които е бил длъжен да извърши, но не е извършил. Освен това направената квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение, не съответства на изложените фактически основания. Изводът на съда, че при налагане на дисциплинарното наказание са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. От изложените в заповедта фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание се установява, че нарушението, което е допуснал Вергиев се изразява в нарушение на служебните му задължения, които са довели до бягство на задържано лице, независимо от това дисциплинарното наказание е наложено за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 8, 9 и 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). В заповедта, както и в обобщената справка и становището не са описани конкретни нарушения на служителя, изразяващи се в действия или бездействия, които да се квалифицират като нарушение на цитираните норми, предвиждащи налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" при злоупотреба с власт или доверие; умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани и извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Не е посочено поведение на Вергиев, с което същият да е злоупотребил с власт или доверие, нито пък е описано умишленото нарушение на служебните задължение, с което е причинена значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани. Банкетно са цитирани правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО, без да са описани конкретни действия или бездействия, с които служителят да е нарушил тези правила. Не е посочено и поведение, уронващо престижа на службата. Посочените нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на защита на служителя и водят до невъзможност, същият да ангажира доказателства за установяване на конкретни факти и обстоятелствата, опровергаващи, извършване на нарушения, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на 227, ал. 1, т. 8, 9 и 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). От изложеното следва, че в случая е нарушена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта и в подготвителните за издаването й документи тези обстоятелства не са обсъждани. Цитираните правни основания за налагане на дисциплинарното наказание не съответстват на изложените фактически основания, които сочат на извършено нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.) - нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице, за което цитираната норма императивно предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години". От изложеното следва, че определеното в заповедта дисциплинарно наказание е несъразмерно с вида на извършеното нарушение, което също води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционния съд е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е обосновано. Изводите, че издадената заповед е незаконосъобразна се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на съдебния акт съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,