Решение № 12391 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков срещу Решение 2376 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело 10501/2022 г. от Административен съд София-град с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна Електроразпределение Юг ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, ул. Христо Г. Данов 37 чрез процесуалния си представител юрк. С. Димитрова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответната страна "Волт Актив" ООД, [ЕИК], гр. Бургас, не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж-548 от 04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени следните задължителни указания на същото дружество: 1. В 14-дневен срок да издаде и предостави на Волт АктивООД становище с посочени условия за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ XX-106, кв. 30, с. Радецки, община Нова Загора, съгласно Наредба 6, Глава Пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ; 2. В 7-дневен срок след приключването на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отменил Решение Ж-548 от 04.10.2022 г. на КЕВР, като основателно и е осъдил КЕВР да заплати на дружеството разноски по делото. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с подадено заявление от Волт АктивООД, на 04.05.2021 г. до Електроразпределение Юг ЕАД с искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ предвидена за изграждане в УПИ XX 106, кв. 30, с. Радецки, община Нова Загора. По така подаденото заявление, с писмо изх. 45443 от 06.10.2021 г. Волт Актив ООД е уведомено, че процедурата по присъединяване се прекратява с мотив, че в недвижимия имот, в който се предвижда изграждането на обекта, не съществува сграда на основното застрояване, към която може да бъде изградена централа по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Във връзка с полученото писмо от Волт Актив ООД е подадена жалба до КЕВР с приложени писмо изх. 45443 от 06.10.2021г. от Електроразпределение Юг ЕАД ведно със Становище 70-00-398/15.06.21 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, Нотариален акт за собственост, Заповед РД-29-836 от 09.11.2020 г. издадена от община Нова Загора, Удостоверение за въвеждане в експлоатация АГ-14-22/21.05.2021 г. издадено от община Нова Загора; Скица КР-08-640/21.05.2021 г. издадена от община Нова Загора. КЕВР е приела, че жалбата е основателна, с мотиви, че Електроразпределение Юг ЕАД неправилно е приложило чл. 88, ал. 5 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6), като е предявило изисквания към присъединяваното лице, извън задължителните такива по чл. 88 от Наредба 6. По делото пред първостепенния съд е допусната, изслушана и приета без оспорване комплексна съдебно техническа експертиза, която съдът е кредитирал като изчерпателна и компетентно изготвена. С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение Ж-548 от 04.10.2022 г. е издадено от компетентния държавен орган КЕВР, в рамките на правомощията му. На следващо място, след като е анализирал относимите разпоредби от ЗЕ, ЗЕВИ, ЗУТ и Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдът е направил извод, че КЕВР в оспорения административен акт не е изложила ясни и пълни мотиви по възраженията на "Електроразпределение Юг" ЕАД, като липсата им по този спорен между страните въпрос представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на решението на административния орган. В тази връзка съдът от първата инстанция е направил извод, че КЕВР е допуснала противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел, той като незаконосъобразно в оспореното решение на КЕВР е прието, че не било в компетентността на "Електроразпределение Юг" ЕАД да тълкува дали складът представлява сграда или не, доколкото самата КЕВР прави такова тълкуване. Според съдът от първата инстанция е налице заобикаляне на закона от страна на Волт Актив ООД, в частност на чл. 24 от ЗЕВИ, вкл. и по отношение на изискването за наличие на мощност до 30 kW, което КЕВР не е изследвала. Направил е извод, че целта на наличието на процедура за присъединяване по чл. 23 от ЗЕВИ е да се предотвратят злоупотребите, чрез изграждането на фиктивни постройки. В тази връзка е счел, че в случая именно това е сторено посредством изграждането на 6 склада в съседните УПИ, очевидно непредназначени за обитаване и изградени единствено с цел формално да се изпълни изискването на чл. 24 от ЗЕВИ, като спорът се съсредоточи върху това дали складът е сграда по смисъла на разпоредбата или не. Според съдът освен че не е сграда, същият не е предвиден за обитаване, респективно не представлява предприятие по смисъла на т. 53 от Директива 2018/2001г., което означава и че в тези складове няма да има реално потребление на произведената от монтираните върху тях и в прилежащите им имоти конструкция на ФЕЦ. С оглед на гореизложеното, съдът е приел, че оспорения административен акт не съответства на целта на закона, поради което като незаконосъобразен е отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията на касатора са неоснователни. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В настоящия случай с оспореното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Безспорно е по делото, че административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Действително, както КЕВР е посочила в административния акт, ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Обоснован е доводът на АССГ, че гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕВИ операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност и за да не се допуска дискриминация по отношение на всички желаещи да бъдат включени в електропреносната мрежа производители. На следващо място, настоящата инстанция счита, че възприемането на тезата на КЕВР, че операторът следва безусловно да присъедини всеки производител на електроенергия от възобновяеми източници, обсъдената регламентация в ЗЕВИ би била ненужна от една страна, а от друга присъединяването на всеки желаещ производител при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ би било в противоречие с целта на закона, предвид нормите на чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ. Правилен е и решаващият извод на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията , какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ. Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и, не на последно място, се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести. В тази връзка следва да се отбележи и съдържанието на определението за потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, въведено с чл. 2, т. 14 на Директива (ЕС) 2018/2001, съгласно което крайния потребител извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници, или когато това е разрешено от държава членка - в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие, че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска и професионална дейност. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение