Решение № 1191 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2011 г.

Решение № 1191 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лейла Мохамад Хосеин, родена на 10.03.1976 г. в Палестина, срещу решение № 462 от 17.08.2011 г. по адм. д. № 588/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № ОЧ-511/12.07.2011 г. на зам.-началника на ГПУ Свиленград за наложена принудителна административна мярка - принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" МВР. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/15/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Счита се, че съдът не е съобразил фактите настъпили по време на съдебното производство и приложението на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Смисълът от съществуването на мерките за принудително настаняване е да се осигури изпълнението на държавната принуда, но издаването им се подчинява на определени условия и предпоставки, препятстващи самоцелното ограничаване на основни човешки права. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ - принудително отвеждане до границата и административният орган е мотивирал необходимостта от настаняване в СДВНЧ с това, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата, имайки предвид нелегалното преминаване на границата и заявената цел на пътуването. Прието е от съда, че тези мотиви дават достатъчно представа за основанието, което административният орган е приел за налично и от тях може да се изведе и втората предпоставка за налагане на принудителна административна мярка - наличие на опасност от укриване. Посочено е, че жалбоподателката е минала през държавната граница и влязла в РБългария с чужд паспорт, без документи за самоличност, поради което съществува вероятност да се укрие и по този начин да възпрепятства изпълнението на наложената й мярка принудителна отвеждане до границата. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката е влязла в страната с автобус и при извършен паспортно-визов контрол на автобуса е констатирано несъответствие при идентификацията на две лица с холандски паспорти. При допълнителна проверка е установено, че представените холандски паспорти фигурират в НШИС по кат. "N" по искане на Холандия и при разговор с чужденците е установено, че са закупили паспортите в Истанбул, а действително са палестински граждани. При тези данни изводът на съда за нелегално преминаване на границата е свързан с установено преминаване на границата с чужд паспорт. В случая освен заповед за принудително настаняване в дома за временно настаняване на чужденци е издадена и заповед за принудително отвеждане до границата по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, в която е посочено, че жалбоподателката няма в себе си документи за самоличност, позволяващи й пътуване през границата, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната, както и финансови средства, осигуряващи възможност за обратно завръщане. Тези обстоятелства, за които има данни по преписката, не са оспорени от жалбоподателката. Подадената жалба пред съда, включително и касационната жалба е с бланков характер и не отчита конкретните особености на случая. Жалбоподателката не е оспорила обстоятелствата на която се основава заповедта по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, поради което следва да се приеме за установено от съда и от административния орган, че няма в себе си документи за самоличност, позволяващи й пътуване през границата, както и финансови средства, осигуряващи възможност за обратно завръщане. При тези данни не може да се организира незабавно извеждането й от страната. След като няма собствени документи за самоличност не може да напусне страната самостоятелно, следва да пребивава в страната до организирането на отпътуването й. След като няма документи за самоличност и средства не може да се приложи по-лека принудителна административна мярка, включително ежедневно явяване в поделението на МВР, тъй като без документи за самоличност не може да отседне легално в страната и административният орган няма друга възможност да следи нейното местонахождение освен да постанови принудително настаняване в дом за временно настаняване на чужденци. При положение, че жалбоподателката се снабди с документи за самоличност, позволяващи пътуването й през границата и финансови средства осигуряващи възможност за обратно завръщане тя може веднага да напусне дома за временно настаняване на чужденци, като направи съответното искане за това. Чл. 15, § 1 от Директива 2008/15/ЕО предвижда, че освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждане, и по-специално когато: а) е налице опасност от укриване; или б) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Съгласно чл. 3, § 7 от същата директива "опасност от укриване" е наличието в конкретен случай на основания, които са породени от обективни критерии, определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. В случая административният орган се е позовал на опасност от укриване, а не на неустановена самоличност, с оглед липсата на лични документи за самоличност на жалбоподателката. Предвид установените обстоятелства следва да се приеме за основателен извода на съда за наличие на основанието на което е издаден административния акт. Жалбоподателката е без документи за самоличност, не може да се установи в страната и да се следи нейното местонахождение. В случая не е установено, че може да се приложи ефективно друга, достатъчна, но по-лека принудителна мярка и е прието наличие на опасност от укриване. Не се установява чужденецът да има друга възможност за легално пребиваване в страната, при което да може да се наложи по- лека принудителна мярка. Правилно е прието от съда, че съдържащите се мотиви в акта от фактическа страна, че лицето е с неустановена самоличност и съществува реална опасност да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата дават представа за основанието, което административният орган е приел за налично и от тях може да се установят предпоставките предвидени в закона за налагане на мярката. Обосновано е прието, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице фактическите предпоставки за налагане на мярката и издадената заповед към този момент е в съответствие с материалния закон, което не се е оспорвало. Съдът е преценил, че са отчетени от органа обстоятелствата по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като продължителността на пребиваването в страната, тъй като жалбоподателката е задържана непосредствено при влизане в страната, не се е твърдяло от жалбоподателя и не е било възможно към момента на постановяване на заповедта да е имало производство по ЗУБ - подадено искане до ДАБ. Образувано последствие на производство по ЗУБ, за което не са представени доказателства, не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителната административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци", а има значение при изпълнение на принудителната административната мярка "принудително отвеждане до границата". Неоснователни са доводите за нарушение на разпоредбата на чл. 15, § 4 Директива 2008/115/ЕО, съгласно който когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Правилни са изводите на съда, че изискването за възможно най-кратък срок на задържане по време на процедурите по извеждане и наличието на разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или липсата на условията по § 1, когато задържането престава да бъде оправдано, се преценяват при приложението на чл. 46а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЧРБ, съгласно който на всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом. След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Съдът се е съобразил с фактите установени към момента на издаването на заповедта, а последствие настъпили обстоятелства, каквито не се твърдят, имат значение при преценката отпаднали ли са пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата, до каквото прекратително условие, но за не повече от 6 месеца е издадена оспорената пред съда заповед. Доводите, изложени в касационната жалба се явяват неоснователни.