Решение № 934 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. И., чрез процесуалния си представител адв. Чавдаров, против Решение 2571 от 02.07.2024г., постановено по дело 828/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 13/06/3/0/04226/04/01, изх. 07-165-6500/743/24.07.2023 г. на Директора на ОД на ДФЗ-Пловдив. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, противоречие на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния АУПДВ по същество, предвид съвкупната оценка на фактите и събраните доказателства. Поддържа, че е необоснован изводът на административния съд досежно наличието на свързаност между жалбоподателката и бенефициерите Х. В., А. Р., Н. С., А. И., К. П. и П. И. и на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансова помощ по мярката в противоречие с поставените цели. В подкрепа на твърденията си касаторът се позовава на тълкуването, дадено в решението по дело С-434/2012 на СЕС, по повод отправено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 на Комисията от 27.01.2011г. за предоставяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕС/ 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селксите райони. Моли съдът да отмени атакуваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът Директор на ОД Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител юрк. Кочев, оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Пазарджик е била законосъобразността на АУПДВ 13/06/3/0/04226/04/01, изх. 07-165-6500/743/24.07.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор BG06RDNP001-6.007-1093-C01 от 18.03.2021г., прекратен е договорът и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по административния договор. От фактическа страна е установено, че на 18.03.2021 г. между ДФЗ и И. А. И. е сключен административен договор BG06RDNP001-6.007-1093-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия за изпълнение на подадения от И. и одобрен проект с наименование: Устойчиво развитие на малко земеделско стопанство в района на област Пазарджик . Съгласно административният договор и анекс от 30.06.2021 г. е декларирано, че крайната дата за изпълнение на поетите ангажименти и подаване на искане за второ плащане е 30.06.2022 г. В бизнес плана е посочен 7 436,74 евро като начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО, а към крайната дата на периода за проверка 9 610,24 евро. След извършване на първото плащане по договора размер на 19 558 лева, по повод на отправено искане за получаване на второ плащане, административният орган е извършил проверки на място и е открил производство по издаване на процесния АУПДВ. В хода на проверките / на 29.08.2022 ; на 12.10.-13.10.2022 г.; на 10.11.-11.11.2022г.; 25-28.04.2023.г/ са констатирани следните несъответствия: 1/ стопанството на И. А. И. не е увеличило икономическия размер спрямо първоначалния с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора, при извършеното изчисление е установено, че икономическият размер на стопанството е в размер на 8 984,27 евро, при първоначално заложен от 7 435,74 евро измерен в СПО и 2/ налице са изкуствено създадени условия, изразяващи се в ползване на земеделска земя с друг бенефициер по същата мярка в едно и също землище, наета от едно и също лице. При тези мотиви Директорът на ОД на ДФЗ-Пловдив издал АУПДВ 13/06/3/0/04226/04/01, с който на основание чл. 27, ал. 3 и чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 169, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е отказал пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор BG06RDNP001-6.007-1093-C01/18.03.2021 г., прекратил е договора и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по административния договор. Административен съд - Пазарджик е счел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Според решаващия състав собствениците на имотите изкуствено ги разделят, за да отговарят на критериите за допустимост на подмярката - първоначалният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем да е в границите между левовата равностойност на 2000 евро и 7999 ерво вкл., а впоследствие да увеличат размера на стопанството си с имоти, които са били обект на финансиране от ДФЗ по същите или сходни мерки. За този извод свидетелства ангажирания по делото договор от 08.03.2022г., с който в полза на жалбоподателката И. е отдаден за ползване поземлен недвижим имот от лица, с които последната е в лично познанство, което от своя страна установява наличието на умишлена координация, водеща до изкуствено създадени условия, с оглед получаване на предимство за получаване на помощ в противоречие на целите на европейското и национално законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3. Решаващият състав е споделил извода на административния орган досежно неувеличаването от страна на жалбоподателката на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата стойност на 2000 евро, измерен на в СПО. Административният съд е счел, че обосновано органът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 1 , т.2 и т.4 от административния договор и чл. 27, ал. 1, т.3 от Наредба 4/2018г. Касационната съдебна инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Не е оборена по никакъв начин констатацията в процесния АУПДВ, че жалбоподателката не е увеличила икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО, в срока по чл. 6, ал. 1 от административния договор. Последното представлява нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Административен договор BG06RDNP001 -6.007-1093-С01 от 18.03.2021г. и чл. 27, ал. 1, т.3 от Наредба 4/2018г. Обосновано съдът е кредитал показанията на св. К., служителка в Държавен фонд Земеделие , които кореспондират с отразеното в контролния лист на място, както и със събраните по делото доказателства и с експертното заключение по съдебно-агрономическата експертиза, от които се установява, че парцелите, засети с вишни не са били обработвани съгласно изискванията, като част от дърветата не са захванали и нямат коренова система. На следващо място съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба 9/2015 г. "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013.