Решение № 13678 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2011 г.
ВАСПетчленен състав25.10.2011 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5055 от 11.04.2011 г., постановено по административно дело № 9924 по описа на Върховния административен съд за 2010 г. от тричленен състав на Първо "А" отделение на ВАС. ОСЪЖДА "Телевизия Родопи" ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХ, седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ж. к. "Възрожденци", бл. 14, ет. 15, представлявано от управителя Любен Костадинов Полихронов, да заплати на Съвета за електронни медии, адрес гр. София, бул. "Шипченски проход" № 69, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13678 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Телевизия Родопи" ЕООД гр. Кърджали, ЕИК ХХХХХХХХ, представлявано от управителя Любен Костадинов Полихронов, срещу решение № 5055 от 11.04.2011 г., постановено по административно дело № 9924/2010 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на Първо "А" отделение на ВАС, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 8 от 10.06.2010 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), и дружеството е осъдено да заплати на СЕМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Изложени са съображения за неправилност на атакувания съдебен акт (в това число и в частта за разноските), относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, и за незаконосъобразност на потвърденото с него решение на СЕМ. Ответникът по касация - Съвета за електронни медии, чрез пълномощника юрисконсулт Петрова оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да се отхвърли, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното пред тричленния състав на Върховния административен съд решение на Съвета за електронни медии е издаден акт за публично държавно вземане, с който на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено задължение на "Телевизия Родопи" ЕООД в общ размер 10 164.38 лв. за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г., заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на административния орган и на обуславящите го такива, са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Безспорно е установено, че жалбоподателят има качеството на регистриран доставчик на аудиовизуални медийни услуги със способ на разпространение кабел и териториален обхват област Кърджали, като осъществява дейността, за която е регистриран. За процесните периоди съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, той дължи годишна такса за надзор върху дейността на регистриран радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема (определена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД), която не е заплатил. Съдът прецизно е анализирал релевантната за казуса нормативна уредба (в това число чл. 166 от ДОПК, непосочването в ЗРТ на процесуален ред и компетентен орган, и препратката към реда на АПК), при което е установил както спазването на дължимата процедура, така и че издаването на акт за установяване на публично държавно вземане е в правомощията на издалия го орган. Предвид горното тричленният съдебен състав обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон е формулирал краен правен извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, в съгласие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което не е уважил жалбата, с която е бил сезиран, и е присъдил в полза на ответника дължимото юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е правилно, а инвокираните срещу него касаторови възражения не могат да бъдат споделени. Таксите са определени в размер, съответстващ на посочения в тарифата, за период, през който жалбоподателят е регистриран като обществен оператор за осъществяване на телевизионна дейност. Таксата е дължима съгласно чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД и не е платена доброволно. Критерий за дължимостта й е наличието на лицензия или регистрация, а задължението за заплащането й е от публичноправен характер - чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Спазени са административнопроизводствените правила по издаването на акта за установяване на публично държавно вземане. Заинтересованото лице е уведомено за започването на производството и е имало възможност да възрази. Възраженията на дружеството за незаконосъобразност на процесния акт са проверени от тричленния състав, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Фактическите констатации на администрацията, обосновали решението на СЕМ, не само не са опровергани от "Телевизия Родопи" ЕООД, а недвусмислено са потвърдени от събраните писмени доказателства. При установената неоснователност на жалбата и осъщественото процесуално представителство на ответника от надлежно упълномощен юрисконсулт правилно в поза на СЕМ е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното следва да се приеме, че при разглеждане на делото решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид и правилно са интерпретирани релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него решение на Съвета за електронни медии, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, тричленният състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорното искане на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия,
Цитирани разпоредби
5- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК
- чл. 166 ДОПК
- чл. 12, ал. 1, т. 2