Решение № 1486 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2017 г.

ВАСVI отделение01.02.2018 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5444/20.09.2017 г. по адм. дело № 12347/2016 г. на Административен съд С. - град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. - град при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1486 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13130/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Д., от с. К., област В. против решение № 5444/20.09.2017 г. по адм. дело № 12347/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. По делото е установено, че в ЦУ на НЗОК е постъпила молба вх. № Е112 - 02 - 33/16.09.2016 г. от Е. П. Д. за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата - членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. Комисията към ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване е установила, че здравноосигуреното лице Е. П. Д. е с диагноза "Менингеална киста в сакрален отдел". Съгласно представената оферта с дата 5.09.2016 г. от AIMIS Spine, Американски институт по минимално инвазивна хирургия, за оперативното лечение на гръбначна тарлова киста от д-р Ф. Ф. общата стойност е калкулирана на 37 000,00 евро. Описаните процедури са: лумбална ламинектомия, декомпресия на нерв, експлорация и декомпресия на гръбначен мозък и нервни коренчета, нервомониториране, импланти и материали за многократна употреба. Посочено е, че разходите се заплащат предварително по банков път преди операцията. Видът на планираната операция е: сакрална ламинектомия и лечение сакрални менингеални кисти със сакрална дорзална реконструкция с резорбируеми пластинки при очакван болничен престой - около 3 дни. Мотивите на първоинстанционния съд се изчерпват във възпроизвеждане на част от основанията на административния орган и при пълна логическа непоследователност е направен извод, че "предвид изложеното и като прецени законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът в настоящия състав намира, че решението е постановено от компетентен орган и в установената форма, при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, решението е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че изброяването на бланкетно формулираните от чл. 146 АПК основания за оспорване на административни актове не може да замести задължението по чл. 236 ГПК вр. с чл. 144 АПК административният съд да изложи конкретни мотиви след анализ на доказателствата, посочвайки фактическите констатации и своите правни изводи. В рамките на предмета на спора съдът дължи мотиви и по всички относими и допустими искания, възражения и доводи на страните. Административният съд не е издирил приложимите материалноправни разпоредби, не е извел наличните в тях правни норми и не е изследвал от установените релевантни факти какви субективни права са възникнали. Съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата членка по местоживеене се предоставя, когато исканото лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, в която пребивава лицето и в която държава то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното му развитие. По делото са останали неизяснени обстоятелствата досежно възможността необходимото за жалбоподателката лечение да бъде получено в България след като в рамките на последните 5 години подобни операции не са били извършени, а в последните 10 години те са "4 или 5" съгласно конкретиката на административния орган. Липсва яснота доколко заболяването при тези "4 или 5" операции е същото както при Е. П. Д.. Неизяснени са останали и други относими към спора въпроси досежно реализирането на социалното право на обезщетение за жалбоподателката в рамките на Европейския съюз. Съдът не е изследвал начина на ползване на заявеното от страната искане за лечение в чужбина, в рамките на възможните хипотези от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства. Съдебното решение не е надлежно мотивирано. Не са направени изводи по приложимите материалноправни разпоредби във връзка с решаването на спора по същество. Отчитайки посочените пороци в правораздавателната дейност на Административен съд С. - град, съдебното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1