Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2015 г.

Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Кирил Георгиев Митров срещу решение № 2706 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 2985/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0239-000102 от 06.10.2014 г. на началник РУП - Асеновград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че е доказан отказът на водача да бъде тестван за алкохол с техническо средство, което е основание за налагане на мярката. Според жалбоподателя липсва подпис на свидетел, който да удостовери отказа на нарушителя да получи акта за установяване на административно нарушение. Доведеният от него свидетел заявил, че полицаите не са го тествали за алкохол, казали, че ще го пратят на кръвна проба, не му дали талон, не съставили акт. Счита, че след като е издаден талон за медицинско изследване, полицейските органи е следвало да съпроводят нарушителя до лечебното заведение и там да се констатира на място отказът му да даде кръв и тогава да се отнеме свидетелството за правоуправление. Този отказ не се доказвал с докладна записка, която е съставена след отнемане на свидетелството за управление. Твърди, че талонът за медицинско изследване не му е връчен. Отнемането на свидетелството за правоуправление е извършено на мястото на нарушението на 06.10.2014 г., а заповедта за налагане на мярката е връчена на 19.10.2014 г. В заповедта не е ясно за какво нарушение е отнето свидетелството за управление на МПС - заради отказ да бъде тестван с дрегер, или че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Към момента на издаване на заповедта не е решен въпросът за отговорността, в заповедта, като е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", не е посочен законът. Не е доказана компетентността на органа, представената заповед за оправомощаване е заверена единствено от РУП - Асеновград. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, началникът на РУ на МВР - Асеновград е изложил мотиви, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на 06.10.2014 г. около 5,15 часа в град Асеновград, на ул. "Цар Иван Асен II", срещу № 122, в посока с. Болярци, като водач на МПС "Мерцедес С500", с рег. № РВ8868РТ, жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство "Алкотест дрегер 7510" за употреба на алкохол, поради което е издаден талон за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; управлявал е МПС, силно дъхащ на алкохол, с неясна реч и несигурна походка, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че при доказателствена тежест за жалбоподателя, който не представил достатъчно убедителни доказателства за опровергаване на констатациите на контролните органи, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, следва да се приеме за установено, че в случая е била налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, установява се, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и че не е дал кръвна проба, което се доказва от съставените официални документи. Налагането на мярката по чл. 171, ал. 1 б. "б" ЗДвП е обвързано единствено с констатирано от контролните органи нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Това са единствените правнорелевантни факти, които трябва да бъдат установени и са установени по безспорен начин - отказът на нарушителя да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя нито в жалбата, нито в писмените бележки на процесуалния му представител, където се сочи: "Към момента на фактическото отнемане на свидетелството ми за управление на МПС, ми бе издаден талон за медицинско изследване. Свидетелството ми бе отнето, след като отказах да бъда изпробван с дрегер, но към този момент актосъставителят не се е уверил, че съм отказал да дам кръв в лечебното заведение, тъй като аз бях сам в лечебното заведение". Нормата на чл. 171, ал. 1, б. "б" ЗДвП предвижда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е бил достатъчен за отнемането на свидетелството за управление на МПС едновременно със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че отказът на водача да бъде изпробван за алкохол с техническо средства се доказва от съставения акт за установяване на административно нарушение. Актът за установяване на административно нарушение е оформен с отказ за получаване от страна на жалбоподателя като нарушител и подпис на един свидетел, Димитър Димитров Йорданов, с посочени три имена, адрес и единен граждански номер. В акта е посочено, че водачът отказва да бъде тестван с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" - с фабричен номер АRВА 0090 за употреба на алкохол, че водачът силно лъха на алкохол, с неясна реч и несигурна походка, както и че е издаден е талон за медицинско изследване № 0306047. Актът е подписан от свидетел по установяване на нарушението Георги Димитров Бързински. По делото е представен талонът за медицинско изследване № 0306047, подписан лично от жалбоподателя. В него е удостоверено, че препис от талона за медицинско изследване е връчен на жалбоподателя в 5 ч. и 15 м. на 06.10.2014 г. и е уведомен, че трябва да се яви в посоченото лечебно заведение. Записано е, че трябва да се яви в посоченото лечебно заведение на 06.10.2014 г. до 06 ч. Представена е и докладна записка от 18.11.2014 г. от Димитър Кадиев, мл. автоконтрольор до началника на РУ на МВР - Асеновград, в която е посочено, че Митров не е дал кръвна проба за изследване. С това предпоставките за налагане на принудителната административна мярка са доказани. Правилно е прието от съда, че жалбоподателят не е опровергал доказателствената стойност на съставения акт за установяване на административно нарушение, с който е установено, че е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо "Алкотест Дрегер 7510". Жалбоподателят не е поискал разпит на свидетеля, който е посочен в акта за установяване на административно нарушение, като свидетел при установяване на нарушението и който е удостоверил това обстоятелство при съставяне на акта. Поради това правилно съдът не е кредитирал показания на доведения от жалбоподателя свидетел, според който не е поискано водачът да бъде тестван с техническо средство и не е издаден талон за медицинско изследване. Показанията на свидетеля, доведен от жалбоподателя, че не е издаден талон за медицинско изследване противоречат на писмените доказателства по делото, поради което правилно не са взети предвид от съда. Твърденията на жалбоподателя, че не му е издаден талон за медицинско изследване се опровергават от представените писмени доказателства по преписката, от които е видно, че талонът за медицинско изследване е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Актът за установяване на административно нарушение е връчен при надлежно оформен отказ за получаването му, удостоверен подпис на свидетел, името и точния адрес, на който са отбелязани в акта. След като жалбоподателят не е представил медицинско изследване, извършено въз основа на издадения и връчен талон за медицинско изследване до посочения час, това означава, че е отказал да даде кръв за медицинско изследване, поради което правилно в рапорта на полицейския служител е посочено, че водачът е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Несъответно на писмените доказателства по делото е твърдението на жалбоподателя, че талонът за медицинско изследване не му е връчен, след като талонът за медицинска изследване е подписан от него. В талона е записано, че е уведомен, че следва да се яви в лечебното заведение на 06.10.2014 г., до 06 ч. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. След това се издава заповедта за налагане на принудителна административна мярка, не е налице нарушение на закона. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е издадена на двете предвидени фактически основания, посочени в разпоредбата - отказ на водача да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване, като в заповедта са изложени мотиви за двете основания. Употребата на съюза "или" е при възпроизвеждането на текста на закона. В заповедта за изложени фактически основания за наличието и на двете хипотези на закона отказ да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Това, че непосредствено при посочването на нарушената разпоредба чл. 171, т. 1, б. "б" не е записано "от Закона за движение по пътищата" не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като преди диспозитива на заповедта е посочено, че е нарушен Законът за движение по пътищата /ЗДвП/. Принудителната мярка за отнемане на свидетелството за управление на МПС се налага до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, т. е. преди решаване на въпроса за отговорността, тъй като има превантивен характер, а не както счита жалбоподателят, че следва да се издаде след решаване на въпроса за отговорността на водача. Доказана е компетентността на органа, наложил принудителната административна мярка. Представено е заведено копие от заповед за определяне на длъжностните лица от службите за контрол по ЗДвП при ОД на МВР - Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП, въз основа на която са оправомощени началниците на РУ "Полиция", което в случая е издал заповедта. Оправомощителната заповед е представена в заверено копие, което не е оспорено като писмен документ. Не са налице твърдяните от жалбоподателя касационни основания за отмяна на съдебния акт, който, като правилен, следва да се остави в сила. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение