Решение № 9254 от 20.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Бочева, чрез адв. Христова като процесуален представител, срещу решение 248 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело 220/2021 г. по описа на Административен съд - Перник. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответникът - Г. Стефанова, чрез пълномощника си адв. Михайловска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правие искане за присъждане на разноски за касацинната инстанция. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Перник, В. Матеев, В. Матеев, Община Брезник и Областна дирекция Земеделие Перник не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд от Г. Стефанова е оспорена заповед 18-3555/30.03.2021 г. на началника на СГКК Перник, с която по заявление на С. Бочева и на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастраните регистри (КККР) за землището на с. Бабица, представляващо отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на съществуващ на място път, като е нанесен нов обект с идентификатор 02066.35.16, площ 394 кв. м., начин на трайно ползване: селскостопански, горски ведомствен път, собственост на община Брезник, без документ за собственост, съответно са променени границите и площта на съществуващи обекти в КККР с идентификатори 02066.35.1, 02066.239.7, 02066.239.9 и 02066.239.17. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът прима, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената форма , тъй като не съдържа задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически основания за издаването му. Излага съображения, че административният орган не спазва изискването на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да обсъди всички събрани доказателства, вкл. направеното възражение от оспорващата и представените от нея документи. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта обосновава извод, че в акта липсват мотиви коя хипотеза на допусната явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР е приета от органа, съответно на какво основание е извършено изменението. Като се позовава на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че такава в случая не е налице, тъй като новонанесеният път не съществува по плана на възстановената собственост, нито на място с установени топографски знаци. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че решението е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на Областна дирекция (ОД) "Земеделие" Перник като заинтересована страна. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Според чл. 54б, ал. 4 ЗКИР за административния орган е налице задължение да изпрати проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. В случая ОД "Земеделие" Перник не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, а е уведомена за започнатото производство в изпълнение на предвидената в чл. 54б, ал. 4 ЗКИР процедура, като дава становище за обезщетяване на собствениците на засегнатия имот с идентификатор 02066.35.1 по реда на чл. 10б ал. 1 ЗПЗЗ. Ето защо, неправилно съдът конституира ОД "Земеделие" Перник като заинтересована страна по делото. Решението в тази част следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото - да се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Решението в останалата отменителна част е валидно, допустимо и правилно при следните съображения: Събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. Изложени са съображения по наведените от страните възражения. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че границите на поземлен имот с идентификатор 02066.35.1, собственост на оспорващата в първоинстанционното производство, се променят с одобреното изменение на КК като части от него се включват в новонанесения път с идентификатор 02066.35.16, а други - в съседните два ПИ с идентификатори 02066.239.7 и 02066.239.9, в резултат на което площта му се намалява от 12598 кв. м. на 11714 кв. м. Като правно основание в оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР, регламентиращи отстраняването на явна фактическа грешка в КККР. Правилно съдът приема, че извършеното изменение не попада в нито една от хипотезите в легалната дефиниция на понятието по § 1, т. 9 ДР ЗКИР. В оспорената заповед е посочено единствено, че се отстранява явна фактическа грешка в КК чрез нанасяне на съществуващ на място път. Според обяснителната записка към подаденото до органа заявление с проекта се попълва нов поземлен имот (полски път) с цел отстраняване на непълнота/ явна фактическа грешка в КККР съгласно одобрен парцеларен план на бивш стопански двор за осигуряване на достъп до останалите имоти от него. Като основание са посочени разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2 (непълноти и грешки) и т. 3 (явна фактическа грешка) ЗКИР, които предвиждат две различни хипотези за изменение на КК при наличието на различни материалноправни предпоставки и в изрично регламентирани процедури, уредени съответно в чл. 54 и чл. 53б ЗКИР. Органът обаче посочва като правно основание за издаване на заповедта чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, без да обосновава в какво се изразява наличието на явната фактическа грешка. Законосъобразно в тази насока съдът приема, че не става ясно по какви съображения от началника на СГКК Перник е прието, че е допусната такава в одобрената през 2018 г. кадастрална карта. В случая не се установява несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 ЗКИР. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че е налице идентичност в графичните части на картата за възстановената собственост за територията по ЗПЗЗ и одобрената КК. Установено е от вещото лице, че новонанесеният поземлен имот не фигурира по картата на възстановената собственост, липсва и на място с установени топографски знаци, въпреки отразяването му в извадката от парцеларния план на с. Бабица, а представлява нива, с което се опровергава посоченото в заповедта за нанасяне в КК на съществуващ на място път. Следователно, при липса на изложени фактически основания и при неприложимост на посочените в акта правни такива, заповедта се явява в нарушение на установената форма и на материалния закон. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за неправилност на решението, тъй като не е съобразено, че в нотариалния акт 2/2002 г. на праводателите й като граница на имота от север е посочен път, който е съществувал в парцеларния план на с. Бабица от 1995 г. С този нотариален акт не се доказва наличието на явна фактическа грешка в одобрената КК. Такава не се установява и от приетото в настоящото производство заявление от 26.09.2011 г., съдържащо искане за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Бабица поради несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и отразеното в плана. Данни за произнасяне по него от компетентния орган липсват. Отделно от това в представения пред административния орган нотариален акт, с който С. Бонева се легитимира като собственик на имот с 239009 (ПИ с идентификатор 02066.239.9), не е посочена граница път. Неоснователни са и останалите доводи в касационната жалба за законосъобразност на изменението, основани на заличаване на пътя при одобряване на картата на възстановената собственост. Те са относими към различно производство от посоченото в административния акт за отстраняване на явна фактическа грешка в КК. Дори евентуално да се установяват разлики между действителните имотни граници с нанесените в кадастралната карта, то е недопустимо пороците на заповедта да се санират в съдебното производство по нейното оспорване. Изменението на кадастралната карта не може да има за цел осигуряване на достъп на имотите до път чрез нанасяне на нов имот с такова предназначение, както е посочено в обяснителната записка, а следва да отразява действителното фактическо положение. Предвид изложеното, като отменя оспорената заповед, съдът постановява решението си в тази част при правилно приложение на материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. Искането на ответника Г. Стефанова за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно. С оглед изхода на спора и при своевременно заявената претенция от нейна страна такива се дължат за адвокатско възнаграждение, но не следва да се присъждат поради липса на доказателства за реалното му заплащане. В договора за правна защита и съдействие от 20.09.2022 г. е посочен единствено размер на договорения хонорар, без отразяване на данни за внасяне на сумата от 300 лева в брой или по сметка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,