Решение № 1005 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11688/2009 г.

Решение № 1005 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11688/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Модус - Любомир Стоянов", гр. Русе, представлявано от процесуалния представител, срещу Решение № 424 от 15.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1886 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на представляващия търговеца Любомир Стоянов срещу РА № 1800221 от 11.5.2006 г., на ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 466 от 11.7.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период на м. 7.2005 година със съответните лихви, както и в частта за присъдените в полза на директора разноски в размер на 650,81 лв. Твърди общо решението е неправилно и иска да бъде отменено. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не вземат становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е частта от РА № 1800221 от 11.5.2006 г., на ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 466 от 11.07.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП отнасяща се за определените данъчни задължения по ЗДДС само за данъчен период на м. 7.2005 година със съответните лихви в размер на 9200 лв. със съответните лихви в размер на 840,45 лв. по 10 броя фактури, издадени от "Лас Кетчуп" ЕООД. Съдът е приел, че не са представени никакви доказателства относно реалност на доставката по процесните фактури - реклама по договор, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и тъй като не са изпълнени изцяло изискванията на ЗДДС (отм.) на получателя по доставките не се следва данъчен кредит. Решението е правилно. В съдебното производство не са събрани никакви относими към спорния въпрос доказателства. Делото е било отлагано с даване на възможност на касатора да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, но това не е сторено до последното съдебно заседание. Изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не са е неотносима към основания спорен въпрос, но и не изнася дори и косвени данни, които биха могли да допълнят писмени доказателства, ако такива бяха представени по делото. Липсата на данни, че действително е имало договор и изпълнение на такъв за реклама (няма данни дали е за изготвяне или за разпространение) в полза на търговеца от дружеството-доставчик. Няма сключен договор, няма протоколи, няма никакви други доказателства. Няма и развити доводи в касационната жалба. Решението е изцяло правилно и следва да бъде оставено в сила. При липса на каквито и да било данни, както и счетоводно отразяване на фактурите при доставчика (същият не е проверен и от вещото лице), така и за реалност, на получателя по доставките не следва да се признава данъчен кредит и правилно са му били определени данъчни задължения. Касационната жалба е основателна в частта за разноските, тъй като съда е присъдил сумата 650,81 лв. на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Тази сума обаче е неправилно определена, тъй като интересът по делото 9200 лв. главница и 840,45 лв. лихви, общо 10040,45 лв. Съгласно чл. 8 , вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение дължимата сума е 540 лв. + 2% за горницата над 10000 лв. Поради което в случая сумата е 540,80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А отделение