Решение № 4 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2016 г.

Решение № 4 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1117151/01.08.2016 г. на Е. Б. П., представляван от адвокат Б. В., за отмяна на влязло в сила решение от 30.12.2010 г. по гр. д. № 39729/2009 г. по описа на Софийския районен съд. С него предявеният от [фирма] срещу Е. П. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК иск е уважен частично и е признато за установено вземане на ищеца в размер на 1557,84 лева - стойност на топлинна енергия, доставена в периода 22.04.2006 г. - 30.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Молителят твърди, че е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение № 181/23.04.2009 г. по образуваното гр. д. № 3289/2009 г. по описа на Софийски районен съд. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят - [фирма] предявил установителния иск за сумите, предмет на издадената заповед, който частично е уважен, с оглед изтеклата за съответните периоди тригодишна погасителна давност. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от [фирма] и е потвърдено в отхвърлителната му част с решение от 22.11.2011 г., по гр. д. № 39729/2009 г. на Софийски градски съд. Молителят сочи, че поради нарушение на съдопроизводствените правила бил лишен от участие в производството по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК иск. На 07.07.2016 г. с връчената покана за доброволно изпълнение по образуваното изп. д. № 28293/20.06.2016 г. по описа на ЧСИ Б. Б. е узнал за приключилото производство и издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист. Поддържа, че е нарушена процедурата по чл. 47 ГПК - длъжностното лице е посетило адреса в работни дни по време, в което ответникът бил на работа, залепването на уведомление е осъществено на входната врата, а не на вратата+ на жилището, длъжностното лице не е изпълнило изискването да пусне уведомлението и в пощенската кутия, до която е имало достъп. Ето защо назначаването на особен представител е осъществено при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа също, че е налице ново обстоятелство тъй като не е собственик на топлоснабдения апартамент. Сочат се отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Ответникът по молбата [фирма] не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато при нарушаване на процесуалните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В разглеждания случай, молителят твърди, че в нарушение на процесуалните правила-чл. 38 и чл. 47 ГПК, не е бил редовно призован и също в нарушение на процесуалните правила му е назначен представител по чл. 29 ГПК. Видно от книжата по делото, посоченият в исковата молба адрес за ответника П. е [населено място], [улица], вх. 1, ап. 13. Препис от исковата молба е изпратен на ответника на този адрес. Съобщението е върнато по делото като връчителят е отбелязал, че на 06.11.2009 г. е залепил уведомление на основание чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на кооперацията. Посочил е, че на 22.10., 28.10. и 06.11. 2009 г. адресът е посочен и не е намерено лице, което да получи призовката. От удостоверение от 10.02.2010 г. е видно, че постоянният и настоящ адрес на Е. Б. П. е [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13. Съдът е разпоредил на основание чл. 47, ал. 5 вр. чл. 47, ал. 6 ГПК уведомлението от 06.11.2009 г. да се приложи към делото като е счел книжата за връчени. След тези процесуални действия първоинстанционният съд е назначил особен представител на ответника - адвокат И. С., на който са връчвани и последващите съобщения по делото за ответника, в т. ч. преписите от постановеното решение. Налице са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото. Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или лице, което е съгласно да приеме съобщението, той следва да потърси сведения дали адресатът пребивава на адреса. При получени сведения, че лицето не живее на адреса, съдът следва да даде указания на ищеца да представи адресна справка съгласно чл. 47, ал. 4 ГПК. В разглеждания случай връчителят е поставил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, без да е установено, че ответникът не може да бъде намерен там. Не са положени никакви усилия да се установи дали ответникът живее на адреса, по кое време може да бъде намерен и по това време да е направено второто посещение. Уведомлението е поставено на входната врата на кооперацията, без да посочи дали е възпрепятстван достъпа до жилищната врата. Съобразно установената съдебна практика лицето трябва да се търси най-малко три пъти в рамките на период повече от един месец, за да се установи категорично дали пребивава на адреса. В обобщение следва да се приеме, че без да са налице законовите предпоставки съдът е назначил особен представител на ответника. Ето защо са налице сочените основания на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. След като основанието за отмяна касае правото на участие в процеса на молителя, то решението следва да се отмени в частта, с която искът срещу Е. Б. П. е уважен и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия, осигуряващи участие на молителя в процеса от фазата на връчване препис от исковата молба. При това положение е безпредметно да се обсъжда дали е налице соченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предмет на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК не е решението на СГС по в. гр. д. 4969/2011 г., с което по въззивна жалба на ищеца [фирма] решението на СРС по гр. д. № 39729/2009 г. е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът над уважения размер до пълния предявен размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.