Решение № 12808 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуалните представители юрк. Савов и юрк. Христов, срещу Решение 10533 от 02.07.2024 г., постановено по адм. дело 4203/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед СД-05-58 от 11.04.2024 г. на министъра на правосъдието в частта, с която В. Д. Г. не е включен в окончателния списък на допуснатите кандидати до изпит за помощник нотариус по заместване, и преписката е върната за ново произнасяне и организиране провеждането на изпит на лицето, както и е осъдено Министерство на правосъдието да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният е приел, че съгласно трудовата книжка на жалбоподателя към датата на подаване на заявление за участие в изпита той е отговарял на изискването за 3-годишен стаж, признавайки му за стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и този, придобит на длъжност юрисконсулт преди придобиване на юридическата правоспособност. Според касатора неправилно съдът се е позовал също така на тезите, застъпени в Тълкувателно решение 4/11.06.2024 г. по тълк. дело 2/2022 г. на I-ва и II-ра колегия на Върховния административен съд. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди заповедта в оспорената й част, както и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът В. Д. Г., редовно призован, чрез процесуалния представител адв. Николов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Г., против заповед СД-05-58 от 11.04.2024 г. на министъра на правосъдието в частта, с която жалбоподателят не е включен в окончателния списък на допуснатите кандидати до изпит за помощник нотариус по заместване. Заповедта е издадена на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба 2 от 18.06.2003 г. за условията и реда за провеждане на изпита за помощник нотариуси по заместване, както и въз основа на докладна записка 91-00-81/24/10.04.2024г. от назначена комисия, в която е посочено, че след указанията за отстраняване на нередовности са постъпили допълнителни седем заявления от кандитати с нередовни документи, като е прието, че трима от тях са отстранили надлежно нередовностите, а другите четирима не отговарят на законовите изисквания за допускане до участие в изпита. За да отмени заповедта в оспорената й част и изпрати преписката за ново произнасяне, Административен съд София град е приел, че макар да е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, актът е немотивиран, като конкретни мотиви не се съдържат и в докладната записка, послужила за основание за издаването му, за да бъдат съобразени при оспорването му. Прието е от съда още, във връзка с изложените едва в писмени бележки от ответника основания за недопускане на кандидата, че при първоначалното подаване на заявлението е било налице несъответствие с чл. 46, ал. 2 от ЗННД, но същото е било отстранено с подаването на ново заявление 94-В-60/05.04.2024 г. Според съда по отношение на жалбоподателя е бил налице и изискуемият от закона стаж, който следва да е минимум три години, тъй като от трудовата му книжка, е видно, че към датата на обявяване на конкурса, респ. подаване на заявлението, същият отговаря на това изискване, тъй като към 22.02.2024г. вече има тригодишен юридически стаж, а конкурсът е обявен към 01.03.2024г., поради което и такава пречка за включването му в списъка не е налице. Съдът е обосновал извод, че при липсата на нормативно установен национален класификатор на длъжностите и професиите, понятието за юридически стаж не може да се създаде на основата на изчерпателно изброяване на длъжностни позиции, в каквато насока е била интерпретирана нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗННД, още повече че длъжността е сред изрично изброените в нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗННД /изм. ДВ, бр.95/2012г./. Позовавайки се на Тълкувателно решение 4/11.06.2024 г. по тълк. дело 2/2022 г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС, съдът приема също така, че придобиването на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт не е абсолютно необходима предпоставка, за да се престира труд /предоставя услуга/ по всички юридически професии, за някои от които е достатъчно единствено дипломирането в специалност Право и придобитата квалификация юрист. Според съда фактическото приключване на конкурса за нотариуси към днешна дата не може да служи като аргумент за ограничаване на правата на жалбоподателя и възпрепятстване на правните последици от отмяната на административния акт. Така постановеното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповедта в оспорената й част, а в частта, с която е върната преписката на административния орган за организиране на провеждането на изпит на лицето, решението е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при формално спазване на предвидената от закона форма. Крайният извод на административния съд за отмяна на заповедта в частта, с която жалбоподателят не е включен в окончателния списък на допуснатите кандидати до изпит за помощник нотариус по заместване също следва да бъде споделен, но не по всички от изложените мотиви в съдебния акт. Правилно съдът приема, че заповедта в оспорената й част е немотивирана. Видно от съдържанието на заповедта, в същата не са изложени каквито и да било мотиви относно недопускането на жалбоподателя до участие в изпита, след като от същия са били представени допълнителни документи с молби вх. 94-В-60/29.03.2024 г. и вх. 94-В-60/05.04.2024 г. във връзка с констатираните нередовности по заявлението непредставяне на документи, удостоверяващи изискуемия професионален опит; непредставяне на документ за платена държавна такса; непосочване на срок за заместване, който не може да бъде по-дълъг от две години. С Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване, а е възможно да предхождат издаването на акта или да се съдържат в друг документ, съставен в рамките на административното производство. В конкретния случай такива документи липсват, като в тази връзка следва да се има предвид, че мотиви не се съдържат и в представената с административната преписка докладна записка 91-00-81/24/10.04.2024 г. на комисията, назначена от министъра на правосъдието да извърши поверка за редовността на документите на кандидатите за участие в изпита за помощник- нотариус по заместване, която и докладна записка е посочена като основание за издаване на оспорената заповед. В докладната записка единствено се сочи, че в представения срок за отстраняване на нередовностите са постъпили допълнително заявления от седем кандидати с нередовни документи, от които трима са отстранили нередовностите, а за другите четирима от представените допълнителни заявления се установява, че същите не отговарят на законовите изисквания за допускане до участие в изпита. От съдържанието на същата е видно също така, че недопуснатите четирима кандидати нито са индивидуализирани, нито е посочено за всеки един от тях защо се приема, че представените допълнителни заявления не отговарят на изискванията. Така установеното по делото неизлагането на мотиви не позволява на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, като съдебната теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна. Изискването за мотивираност на административния акт представлява гаранция за законосъобразност на процесната заповед с оглед защита правата и интересите на съответния недопуснат кандидат да формира защитата си срещу неблагоприятен за него акт, както и възможност за осъществяване на съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяването му. Липсата на мотиви в административния акт е равнозначно на липса на ясно установена воля от страна на административния орган при издаване на заповедта в оспорената част, поради което изводът на първоинстанционния съд, че това е достатъчно основание за отмяна на акта се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. Неправилно обаче съдът е извършил проверка по допустимостта на подаденото заявление, ведно с допълнителните такива, както и е формирал правни изводи относно наличието на изискуем стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД, каквито доводи за първи път ответникът е изложил в хода на съдебното производство. Такъв мотив за недопускане на жалбоподателя до изпита за помощник нотариус по заместване няма нито в заповедта, нито в приложената по делото административна преписка. В тази връзка следва да се има предвид, че при осъществяването на контрола за законосъобразност на оспорен административен акт съдът е ограничен в рамките на преценката на посочените в оспорения акт правни и фактически основания за издаването му и е недопустимо въвеждането на нови такива от съда, както е сторено в оспореното съдебно решение. Съдът не може да допълва мотивите на административния орган и да изследва фактически обстоятелства, които не са основания за издаване на заповедта. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му, а такива като обсъдените от съда не са посочени от административния орган. Това представлява нарушение на правомощията на съда, съответно на правилността на оспореното съдебно решение в частта, с която се връща преписката на административния орган за организиране провеждането на изпит на жалбоподателя. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно като краен резултат в частта, с която се отменя заповедта по отношение на В. Г. и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. В частта обаче, с която се връща преписката за ново произнасяне на административния орган и провеждане на изпит на лицето решението е неправилно и като такова следва в тази част да бъде отменено и вместо него бъде поставено друго, с което преписката се върне на административния орган за извършване на нова преценка на представените от кандидати документи и мотивирано произнасяне относно допускането на този кандидат до участие в изпит за помощник нотариус по заместване. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника В. Г. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г. и разписка от 09.09.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,