Решение № 5783 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2015 г.

Решение № 5783 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производство е образувано на основаниe чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Министъра на правосъдието против решение № 601/20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 13272/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Иван Александров Киряков от град Сливен, чрез пълномощника си адв. Георгиева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представя подробни писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленен състав на ВАс е отменил заповед № ЛС-И-694/5.06.2014 г. на министъра на правосъдието, с която Иван Александров Киряков, в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Сливен е наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" по чл. 308, ал. 2, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Като относими фактически основания дисциплинарнонаказващият орган е посочил неизплащането от съдебния изпълнител на съделител на внесена на 25.10.2013 г. сума по изп. дело № 127/2013 г. на СИС при Районен съд - гр. Сливен във връзка с реализирана публична продан на делбения имот. Квалифицирал е посоченото нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - извършване на действия, които неоправдано забавят производството. Установено е по делото, че изпълнителното производство по изп. дело № 127/2013 г. е образувано на 4.03.2013 г. по изпълнителен лист, издаден на 1.03.2013 г. На основание чл. 494, ал. 2 ГПК за купувач на делбения имот е бил обявен един от съделителите, който на 25.10.2013 г. е внесъл дължимата сума и държавни такси за изготвяне на постановление за възлагане. На 29.10.2013 г. постановлението е било издадено от съдебния изпълнител Киряков и като необжалвано е влязло в сила след изтичане на съответните процесуални срокове. В периода 25.11.2013 г. - 9.01.2014 г. Киряков е ползвал законоустановен отпуск. Междувременно по изпълнителното дело на 3.12.2013 г. е постъпила молба от другия съделител за изплащане на приспадащата се сума по разпределение от стойността на продадения недвижим имот, а на 6.12.2013 г. (погрешно изписано в оспорената заповед 9.12.2013 г.) запорно съобщение за налагане на запор на вземането на този съделител на основание издаден срещу него изпълнителен лист, по изп. дело № 930/2013 г. на СИС при Районен съд - гр. Сливен (СлРС). При връщането си на работа на 10.01.2014 г. съдебният изпълнител Киряков е администрирал постъпила жалба по изп. дело № 127/2013 г. на СИС при СлРС от засегнатия изпълнител за неизплатените суми и бавност. На същата дата по делото е постъпило и писмо от ДСИ Г. Василева - докладчик по изп. дело № 930/2013 г. на СИС при СлРС, съгласно което срещу наложения запор е подадена жалба и е налице висящо производство пред Окръжен съд - гр. Сливен. Отчитайки визираните производства по съдебно обжалване на действията по индивидуално принудително изпълнение, касаещи пряко изплащането на приспадащата се сума по разпределение от стойността на продадения недвижим имот, съдебният изпълнител Киряков е постановил превода на парите да се извърши след приключване на висящите съдебни производства по обжалване. При така приетите доказателства по делото, тричленният състав на ВАС е отменил оспорената заповед, поради поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Следва да бъдат споделени правните изводи в мотивите на оспореното решение, че дисциплинарнонаказващият орган е приел наличието на осъществено от жалбоподателя деяние, съставляващо нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ без да установи от фактическа страна елементите на състава на дисциплинарната отговорност, при липса на задълбочено и всестранно обсъждане на всички относими към отговорността на съдебния изпълнител факти и обстоятелства, което обосновава допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Не е прецизирал периода на забавата, което е необходимо условие при ангажиране на дисциплинарната отговорност по реда на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. Уредбата на процесуалните действия при изпълнението върху недвижими имоти е регламентирана в Глава 43 на ГПК /чл. 483 - 501/. Административният орган е приел наличие на бездействие от страна на Киряков по изплащане на суми от публична продан на съделителите, като е направил описание на извършените действия от страните и от съдебния изпълнител, без да конкретизира периодът на забава и дали тя се дължи на виновно поведение на ДСИ. Същият се е позовал на разпоредбата на чл. 495 ГПК, съгласно която "взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2." С цитираната норма са въведени задължения и срокове, които се отнасят до купувача на имота и останалите взискатели, но не въвежда срокове за изпълнение на задълженията на съдия-изпълнителя. Установено е от доказателствата по делото, че сумата от продажбата на процесния недвижим имот е внесена на 25.10.2013 г., като постановлението за възлагане на имота е влязло в законна сила на 15.11.2013 г. За периода от 25.11.2013 г. до 9.01.2014 г. съдия-изпълнителят е бил в законоустановен отпуск. На 3.12.2013 г. е подадена молба от пълномощника на Иван Крумов Табаков, в която е посочена банковата сметка за превеждане на съразмерната част от имота в негова полза. На 6.12.2013 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху вземането на Иван Крумов Табаков от държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен по искане на Крум Иванов Табаков. Тези действия на съдия-изпълнителя са оспорени от Иван Табаков пред Окръжен съд Сливен, който се е произнесъл с определение от 24.02.2014 г. Съдебното производство е приключило със влязъл в сила съдебен акт на 30.03.2014 г. На 1.04.2014 г. Иван Табаков е депозирал жалба срещу съдия-изпълнителя Киряков за неоснователно бездействие, в резултат на което не е получил дължимата му се сума от продажбата на недвижимия имот. Предвид на така изложените факти, за които няма спор по делото, правилно тричленният състав е приел, че не е налице неизпълнение на служебните задължения от Киряков, предвид обективни обстоятелства, настъпили от датата на превеждане на сумата до датата на подаване на жалбата, а именно: че периода 24.10.2013 г. - 15.11.2013 г. не може да бъде квалифициран като "бездействие" от страна на съдебния изпълнител, поради необходимостта от настъпване на законоизискуемия стабилитет на постановлението за възлагане, както и не може да бъде категоризиран като "бездействие, респ. извършване на действия, които неоправдано забавят производството" с цел ангажиране дисциплинарната отговорност на Иван Киряков и периода от 25.11.2013 г. - 9.01.2014 г., когато същият е ползвал своя законоустановен отпуск, както и времето, в което са били висящи производствата по обжалване на действията на съдебния изпълнител по изп. дело № 127/2013 г. на СИС при СлРС. Освен изложените мотиви в оспореното решение, касационната инстанция счита, че при изпълнение на служебните си задължения, държавният съдебен изпълнител следва да се произнася в "разумни срокове", като периодът от 24.10.2014 г. до 30.03.2014 г. не може да се приеме като "неразумен", както с оглед на наличието на обективни пречки, така и при липсата на такива, при която хипотеза следва да се отчете натовареността на съдия-изпълнителя, броят на висящите пред него производства, както и тяхната фактическа и правна сложност. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав